Уикенд пътешествие: До Триград и обратно

Терапия за душата в сърцето на Родопите

Колко често през седмицата ви се струва, че “прегрявате”? Стресът и забързаното ежедневие са познати на почти всеки човек. След COVID-19 редица изследвания на свой ред показаха покачване на нивата на депресивни състояния в хората по цял свят. Но как да се справим с психическото натоварване? Мога да ви споделя аз как го правя – природа.

Редица проучвания показват, че цветовете влияят силно върху състоянието на душата ни. В предишна статия ви споделихме, че градинарството успокоява също толкова колкото и разходката в планината. Именно обвързването на “зеления цвят” с природата е причината да се успокояваме, когато сме в зелена среда. Е, в летния сезон именно зеленият цвят завладява планините. Това ги превръща в перфектната терапия за ума и тялото. Но къде да отидете? Родопите, в частност местността около Триград и Девин. 

В рамките на два дни ние успяхме да си починем, да се насладим на природата, да посетим едно от най-мистичните места в света и, разбира се, да хапнем невероятни родопски специалитети. 

София-Триград

Ние пътувахме с кола до Триград, като пътя ни мина през гр. Кричим. Навлизайки в Родопите пътят преминава от едната страна на яз. Въча. След дълъг работен ден и още по-дълга седмица, времето, прекарано в завои изобщо не натоварва. Дори напротив – зелените хълмове, които ни заобикалят карат съзнанието ни да си почине за пръв път от дълго време. В комбинация с гледката отвисоко към яз. Въча всеки следващ завой открива нова красива картина, нарисувана от най-големия художник – Природата.

Не пропускайте на отиване или връщане да се отбиете и да хапнете в едно от заведенията по пътя. Красива гледка и вкусна храна – мечтата на всеки пътешественик.  Колкото и красив да е този участък, не може да се сравнява с внушителното Триградско ждрело. 

Триград

Влизайки в Триград попадаш в “забравено от време кътче”. Сякаш часовете престават да текат, а единственото което има сила е природата. Но ако трябваше да определя едно най-силно предимство на Родопите, то това биха били хората. Гостоприемството на родопчани е прословуто. Но за разлика от множеството митове, носещи се за този край, тази репутация е напълно оправдана. 

Пристигнахме в Аркан Хан – мястото, в което избрахме да отседнем заради красивата гледка и автентичната обстановка наоколо. И както предполагате ни посрещна едно чудесно отношение. Вечеряхме с автентични ястия от този район, а именно: “Извара с пастърма” и “Суджук по родопски”, придружени от “Домашен пълнен хляб”. Като родопско дете вкусовете ми напомниха на дома. Макар че тази комбинация от прясна домашно приготвена храна и типичните родни рецепти би напомнила за уют и дом на всекиго.  В престоя ни беше включена и закуска. Не я пропускайте – всяка сутрин се сервират традиционни родопски ястия. На нас ни се паднаха пържени филийки с домашно сладко и мед. 

Нали сте чували, че любовта минава през стомаха. Е, храната на Родопите със сигурност ни кара да се влюбваме в планината отново и отново.

Отидете на езда

В Триград има няколко конни бази. Можете да се разходите както с инструктор, така и сами. Не пропускайте тази част от преживяването, защото е несравнимо. Може да не сте фен на конната езда, но разходката именно в ждрелото и около наситено зелените хълмове е несравнима. 

Дяволското гърло и Ягодинската пещера

Пътуване до Триград би било непълно, ако не се потопите в мистиката на Дяволското гърло и в перлата на родните пещери – Ягодинската. Отскоро и двете са отворени за посетители. 

Пътят за слизане от Триград минава именно покрай входа за Дяволското гърло. Влиза се в група с екскурзовод. Всъщност Дяволското гърло влиза в класацията на най-митичните места в света. Причината се крие в реката, която минава през пещерата. Тя се спуска като водопад (най-високия на Балканския полуостров) през естествения вход на пещерата, за да падне в “Бучащата зала”. На свой ред и самата зала е огромна – може да побере в себе си храм-паметникът “Александър Невски”. Оттук започва необичайното – каквото и да попадне във водата в “Бучащата зала” след това не излиза никъде. Водата излиза от пещерата и реката е същата, но нито един от предметите не се появява обратно. Нито един от изследователите, пробвали да разкрият мистерията, не успява, а краят най-често е фатален. 

Разказаха ни и легендата за Дяволското гърло – че е вход за Царството на Хадес. Тази история обаче ще я запазим в тайна – много по-интересно ще я разкаже екскурзовода. 

След това поехме към Ягодинската пещера. Влизането и в тази пещера се осъществява само с екскурзовод. Туристи в момента се допускат единствено в последното трето ниво (най-ниското). Това е една от най-богатите пещери на Балканите. Общо двадесет и два  вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера. Маршрутът за туристи е 1 км, вътре е с постоянна температура от +6 ºС. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.

Just a tip: Ако обичате адреналина не пропускайте предложенията за изкачване с джип до панорамната площадка “Орлово око”.

Just a tip: Не пропускайте да си изберете нещо за спомен от наредените цветки щандове за сладка, мед и сувенири. 

Като заключение ще завърша с думи на Иван Вазов, който споделя, че попаднеш ли в Родопите оставаш „техен пленник, цял в обятията на тяхната атмосфера; обхващат те властно със своето величие, приковават погледа ти и пълнят душата ти и мислите ти всецяло със своя стихиен образ.“

Зад формите и цветовете се крият специални послания

Марта Маджарова–Абланска определя себе си като доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, художник, дизайнер и визионер, любопитен към иновации в областта на изкуството, дизайна, фотографията и образованието. Тя е категорична – изкуството е необходимо преживяване в живота на всеки, защото то ни учи да погледнем под повърхността и ни провокира да се замислим в различна посока. Цветовете не са просто „визуални дразнители“, а формите се отличават една от друга с различни послания – всичко има индивидуален смисъл. Изкуството ни отваря врати и към природата, а за истинския артист е „абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството“, споделя Марта.

Нейните мечти са да изпраща послания чрез изкуство, да учи младите хора как да изразяват себе си чрез него, а тези, които не се занимават професионално с изкуство – да го консумират, защото то е важна част от психическото и физическо здраве. Ето какво още разкрива пред MADAMSKO Марта Маджарова:

Какво ни дава изкуството, което не можем да открием другаде?

Още от древността изкуството е изразен и комуникационен похват. Считам, че едно от първите средства при общуване с детето е езикът на изкуството. То пресъздава заобикалящия го свят чрез рисунки или абстрактно подреждане на предмети.

Изкуството дава свобода, развива въображението.

То може да бъде разгледано в качеството си на инструмент за провеждане на терапия. Това се постига чрез невербално изразяване – използване на различни художествени средства и техники. За тази цел не е необходимо човек да има опит в областта на изкуството.

В едни случаи то ще се яви като антистрес терапия, която повлиява положително психичното здраве. В други случаи може да даде отражение на физиологичното състояние на организма. Тук визирам най-вече въздействието върху деца с изразени проблеми във фината моторика на крайниците. Наскоро проведени изследвания на Drexel University в САЩ установяват, че активността по време на дейности, свързани с изкуство, развива мозъчната дейност. Това е валидно както  за професионалните художници, така и за любителите на изкуството.

А какво дава изкуството на Вас?

Образно казано, изкуството като дете ми даде забавление и игра, а като осъзната личност – професията ми. В детските ми години често вместо с кукли, върху лист хартия рисувах нещо като комикс и разигравах сценки. Така играех и се забавлявах. Когато пораснах, изкуството се разви по естествен път и в моя професия.

Изключително много ме радва фактът, че изкуството все по-често преминава границите на конвенционалните форми и „излиза“ на улицата чрез провеждането на ежегодни събития. В по-малките населени места често се реализират нови арт фестивали, които всъщност възраждат старите български традиции на приложните изкуства и занаяти. За деца и възрастни набират популярност различни уъркшопове в областта на изящното и приложното изкуство.

Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с дизайн?

Благодаря за този въпрос! За да отговоря, ще разкажа една случка от времето, когато бях около четиринадесетгодишна. Попаднах на една абстрактна рисунка, в която преобладаваха червени, черни и контрастни цветове, разположени в хаотични мазки. Вибрацията на цветовата гама и агресивно разположените петна предизвикаха у мен напрежение и без видима друга причина се разстроих емоционално. Вследствие на това реших да проуча историята на тази абстрактна рисунка. Тя беше създадена от непрофесионалист – дете, претърпяло тежко физическо насилие. То прекратява вербалната комуникация, затваря се в себе си и се отдръпва от светския живот. В редки случаи единственият прозорец, чрез който общува, са рисунките. Абстракциите му са директно отражение на инцидента. Тази случка възбуди любопитството ми. Постепенно започнах да се информирам за науката цветознание, цветопсихология, а впоследствие се насочих и към дизайна въобще.

Ние сме консуматори на цветове и форми. Но зад тях стоят дълги процеси на анализ и проучване.

Те са създадени от дизайнери, художници, както и от много други специалисти, които работят, за да спомогнат максимално нашия комфорт.

Какво представлява „Ленд арт“ към Нов български университет?

„Ленд арт“ в буквален превод означава изкуство на ландшафта или земята. Ленд артът е реакция – протест срещу комерсиалното изкуството в „бетонния свят“. Обикновено произведенията се създават в открита естествена среда. Те са в хармония с природата. Реализирани са от природни материали или в комбинация с такива.

Усещането да твориш сред природата и това да твориш в ателието или офиса не могат да бъдат сравнени.

Нов български университет ежегодно организира редица научни конференции, лекции и изложби в областта на дизайна и изкуствата. Тези събития са творчески стимул както за младите, така и за утвърдените автори. Имах възможността да бъда поканена и да участвам и като автор, и като лектор. Всяка година съм в очакване на поредното интересно събитие, за което с удоволствие и вдъхновение се подготвям.

Как сте участвали до момента в този формат?

През 2016 г. участвах за първи път в ленд арт практиката, организирана от Нов български университет. Темата на проекта беше вдъхновена от българската шевица. Използвах изцяло естествени материали – горски мъх, изсъхнали клони, миди, шишарки, а за фон пясъчната настилка. Паното беше композирано в ъгъл между две скали, а като панорама се открояваше морският хоризонт.

Второто ми участие в „Ленд арт“ беше през 2017 г. Тогава използвах нюансите на морския залез за фон на един фотографски експеримент.

Идеята е комбиниране на естествената среда с неодушевен предмет птичка, създадена на принципа на оригами. Стремях се да сведа до минимум компютърната обработка. За тази цел с прикрепване на птичката върху прозрачна плака имитирах естествения й полет. Това предостави възможност да я композирам в различни ситуации. Някои от фотографиите са двуизмерни. При други чрез поставянето на оригиналната хартиена птица в прорези или залепване върху принтирания кадър се постигна триизмерен ефект.

 

В резултат на този експеримент се получи комбинация на двуизмерна и триизмерна фотография.

Какви са най-ярките Ви спомени от тези изживявания?

Колегите от Нов български университет са избрали едно от малкото девствени места на Черно море за база на ежегодните ленд арт практики – плаж Корал.

Считам, че за да се оформи и развие един млад творец, е абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството.

Експериментирането с природни материали и възможността за използването на различни мащаби обогатява практиката на артиста. Въображението се развива, а произведението се композира в една нестандартна обстановка. „Галерията“ може да е в морето, до водопад, в полето, горите и всеки тип ландшафт. Студентите работят индивидуално или групово. Те се вдъхновяват един от друг. Раждат се уникални идеи и произведения. Преди две години на практиката бях впечатлена от проекта на няколко студенти. Те представиха фотографии, заснети между скали в морето, където момиче е облечено в огромен найлон, изхвърлен на брега. Темата за замърсяването на околната среда винаги присъства в създадените произведения под една или друга форма. Надявам се, че това послание в творбите от ленд арт практиките ще докосне и стимулира повече хора към отговорност и грижа за природата.

В какви други инициативи участвате в момента или планирате да участвате?

Заедно с моя съпруг ланд. арх. Христо Ангелов–Аблански разработваме серия от осветителни тела. Те са реализирани от хартиени материали в комбинация с естествени такива – дърво, полярен мъх и др. Отново е подкрепена темата за глобалното замърсяване. Моята серия от лампи е изработена от употребявани опаковъчни материали, а неговата от стари вестници чрез технологията папиемаше. Освен разработването на линията за осветителни тела, имаме идея да реализираме мебели от отпадъчни хартиени материали.

А как се появи идеята за Fragmenti Design Studio?

По професия аз съм графичен дизайнер, а съпругът ми ландшафтен архитект и пространствен дизайнер. Това ни дава възможност да проектираме екстериорен и интериорен дизайн. Реализирахме редица частни проекти и в областта на продуктовия дизайн и фотографията. Така по естествен път се роди идеята да използваме наша запазена марка, а именно Фрагменти“. Допълнението „Дизайн Студио“ е във връзка с факта, че интересите ни се разпростират в много различни области на изкуството.

Споделете несбъдната мечта, по която работите.

През 2016 г. защитих докторска степен на тема „Дизайн на опаковки при изделия за деца. Проблеми при конструктивното и графичното изграждане на опаковката“. Развивам тезата за опаковката, която надхвърля основните си функции за съхранение и пренос. В едни случаи опаковката частично или напълно изменя своето първоначално функционално предназначение. В други тя запазва своята стандартна функция, но се явява и неизменна част от ново направление. При трети случаи тя се превръща изцяло в нов продукт, който се различава коренно от първоначалната си визия – конструкция, форма, структура, функция и предназначение. Това дизайнерско интерактивно решение превръща опаковката в нестандартна в истинския смисъл на думата. В момента разработвам няколко идеи за интерактивни опаковки, предназначени за нашия пазар.

Мечтата ми е да популяризирам интерактивния дизайн за опаковъчни средства в България. За щастие попаднах в перфектната среда, осигуряваща възможност за разработването на идеи и прототипи в тази насока. През новата 2018/2019 учебна година ще работя с млади талантливи деца от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Гимназията има установени традиции в областта на приложните изкуства, дизайна и рекламата. Аз съм получила образованието си в тази гимназия и това ми осигури здрава основа за развитието ми като дизайнер и творец.

Дайте съвет на младите хора, които искат да се занимават с изкуство, но не се чувстват сигурни.

Има два типа творци. Първият се ражда богопомазан с талант и идеи. А за втория е необходимо натрупването на години опит и създаването на стотици произведения, докато се стигне до откриването на себе си. И в двата случая крайният резултат е впечатляващ. За това никога не се от отказвайте и не губете време в отчаяние или съжаление.

Бъдете любопитни, проучвайте, анализирайте и питайте!

Винаги търсете градивната критика, защото без нея няма развитие! Резултатът рано или късно ще дойде.

Кое  е най-голямото Ви вдъхновение като жена?

Определено от момента, в който срещнах своя съпруг, аз непрекъснато съм вдъхновена. Ние взаимно се подкрепяме, но и сме най-обективните си критици. А идеи може да се открият навсякъде – в заобикалящата ни среда, в природата. Просто трябва да ги открием и да ги покажем по най-добрия начин на света през призмата на нашата фантазия.