ТАЗИ КОЛЕДА, ТАЗИ ЛЮБОВ

Нежна, яростна, крехка, тъжна, трептяща от страх, като памет жестока, като жалба нелепа.

Така описва любовта Жак Превер в стихотворението „Тази любов“ в превод на Веселин Ханчев.

Красива като деня, грозна като лошото време. Пълна със щастие. И с присмех.

Точно като изминалата 2020 година. Наричат я още изгубената година. Нулевата година. Годината на нищото. Годината, в която любими хора си отидоха. Годината, в която не можехме да се докоснем. Годината, която ни върна в началото. Годината, в която много светлини угаснаха, но други се родиха. Годината, в която животът показа всичките си нюанси – извади цяла палитра с цветове от джоба си и самодоволно попита: Наистина ли мислите, че ми липсва въображение? През 2020-а всички ние, независимо от възраст, пол, религия, цвят на кожата, местоположение, часова зона…,всички се вкопчихме в едно-единствено нещо. Едно нещо, което ни спасява. И за което се молим – тайно вечер, на глас, през сълзи.

Любовта.

Бяхме ли я забравили? Бяхме ли решили, че някак можем да караме и без нея? И без това ни причинява болка. Ранява ни, появява се, изчезва… Колко често сме възроптавали срещу любовта? Колко често сме се лишавали от нея, съдили сме я, бягaли сме?

2020-ата Коледа настъпва, за да се помолим за Любовта. Отдавна светът не се е молил толкова. Отдавна не сме изричали „обичам те“ толкова често. Отдавна не сме мислили толкова много за онези, които обичаме. Молехме се дори за онези, които са вън от сърцето ни. (Така си мислехме.)

Тази Коледа е Любов, а любовта спасява. Истина, стара колкото света. Затова вземаме назаем тази молитва от Жак Превер и я даваме на вас, а вие на свой ред можете да я споделите с човек, когото обичате.

 

Тази Коледа, Тази Любов.

за теб и за мен, и за всички,

които са влюбени,

които са любили някога,

викам към нея

за теб и за мен, и за всички останали,

макар непознати:

— Остани,

недей си отива!

 

https://www.youtube.com/watch?v=KtAJixLFdwU&feature=emb_logo

През пролетта на 2020 г. АртАкция реализира символична акция за спасяване на духа чрез инициативата #НавънКъмСебеСи. Тя имаше за цел да вдъхне кураж и увереност на българската публика в периода на изолация, наложена от невидимата, но сигурна заплаха Covid-19. Видеата с участие на някои от най-обичаните български актьори бяха гледани и споделяни стотици хиляди пъти и до днес представляват малко бягство от делника, давайки ни така необходимата храна за душата. Можете да ги видите тук.

Второто издание на проекта #НавънКъмСебеСи се осъществи през октомври 2020 г. в подкрепа на най-младите актьори – заредените с амбиция и надежди абсолвентски класове от специалност „Актьорство за драматичен театър“ и „Актьорство за куклен театър“припомнете си новите лица на българската театрална сцена тук.

Тази Коледа, Тази Любов е извънредно издание на проекта #НавънКъмСебеСи, което обединява музика, театър, кино и балет. В него участват актьорите Весела Бабинова и Владимир Зомбори, музикантът Божидар ВасилевTromBobby и балерината Теодора Друмева. Режисьор на видеата от поредицата е Петър Вълчев.

За реализацията и вдъхновението допринесе и отговорният бизнес в лицето на Филип Морис България, чийто екип устойчиво подпомага социалнозначими проекти и каузи. 

Мария Богомила: Любовта е вдъхновение

Българската поетеса Мария Богомила вече с първа стихосбирка – “Слънцето в мен”

Срещнах се с Мария Богомила в страниците на дебютната й стихосбирката “Слънцето в мен”. От всеки ред прозираше тайничко огледалният образ на един лъчезарен човек с големи мечти и още по-голямо сърце. А по-късно в няколко разговора се запознах и с жената зад Мария Богомила, а именно Мария Георгиева. В днешно време често виждаме хората в изкривени огледала, където образите рядко отговарят на първоначалното ни впечатление. Е, Мария Богомила е чист като капка роса образ на Мария Георгиева.

Но коя е тя? Родена и израснала в Русе, поетесата винаги е имала афинитет към писането. Като доказателство виждаме дългогодишния й опит в журналистиката, PR-a и организирането на събития. Тя определя себе си като:  „Изключително емоционален и лъчезарен човек, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си.“

Първият ми въпрос изниква светкавично още докато чета последните страници на стихосбирката: Би ли ни разходила из спомените на своето творчество?

Пиша стихове от много малка. В училище пишех и детски приказки, разкази, съчинения. И все пак поезията си остава моята първа и голяма любов. Обичам да се изразявам в рими и съм щастлива, когато дори непознати за мен хора съпреживяват стиховете като свои. Мисля, че това е най-важно в изкуството, да докосваш с емоция, да разплачеш или усмихнеш някого. Вкъщи се шегуват с мен, че трябва да не чета книги и да не гледам филми, защото аз самата изпитвам силни емоции и често ми се насълзяват очите.

Завъртам лентата назад още веднъж, за да разбера кой е първият стих на Мария.

Да, спомням си го, защото още си пазя тетрадката от първи клас със стихове. Беше от четири реда и се казваше „Искаме мир“. Следващото беше „Мечта за космоса“… което в днешно време, като се има предвид страхът ми от летене, който лекувам с писане на стихове по време на полет, направо ме изумява.

Начин на живот – кратко и ясно отговаря Мария, когато я питах какво е писането за нея.

Нейната дебютна стихосбирка “Слънцето в мен” излиза тази година, но как е дошла идеята за нея?

Идеята да събера най-добрите си стихове в книга дойде след една специална за мен среща. Лятото на изминалата година бях част от екипа, организирал представянето на книгата на Христо Стоичков в Русе.

За мен това е един велик българин и съм щастлива, че имах възможността да се докосна до него извън публичния му образ. Толкова сърцат човек, който проявява огромно уважение към всеки, с когото работи, проявява активност и е професионалист в своята област. Днес повече от всякога се гордея, че именно той е визитната картичка на България навсякъде по света.

Покрай организацията на това събитие се запознах с Милена Стефанова и прекрасния екип на издателство „Софтпрес“, които ми подадоха ръка в това начинание и буквално за един месец подготвихме книгата за печат.

Има хора, които се появяват в живота ни като ангели и които обикваш от пръв поглед. Милена Стефанова е един от моите ангели и безкрайно й благодаря за доверието.

Нямаше как да не полюбопитствам къде Мария Богомила открива своето вдъхновение? И ако трябва да съм честна, не съм очаквала друг отговор, освен този, който получих: “В Любовта. Във всичките й измерения.”

За себе си мога да кажа, че прочетох стихосбирката на един дъх, но как поетесата обича да пише?

Пиша на един дъх. Преди винаги държах на нощното си шкафче хартия и писалка, защото ми се случва да пиша и през нощта. Сега ги записвам в телефона си. Той се е превърнал в една електронна книга, пълна с поезия.

И все пак, „Софтпрес“ ме срещна с прекрасен редактор на поезия – Виктория Иванова. Беше удоволствие да работим заедно, както и с Радослав Донев, който буквално прочете мислите ми и оформи дизайна на корицата.

Мария е човек, който цял живот борави с най-силния инструмент на света – езика. А любимата й думичка е думичката на мечтателите:

Магия. Защото започва с моята първа буква и защото животът ни е вълшебство и магия. И сега, повече от всякога, трябва да го пазим – допълва тя

Но в кой свят живее поезията на Мария Богомила – външния или по-скоро скрития в душата й?

Външният и вътрешният свят трябва да са в хармония. Не можеш да живееш изолиран от външния свят, само с чувствата и емоциите си и обратното, нали? Знам, че е много трудно да се постигне, но за мен ключовата дума е баланс. Това за живота като цяло. А за стиховете разчитам на въображението си.

Какво е посланието на поезията й?

Обичайте се и си прощавайте. Не забравяйте, че и това ще мине – и хубавото, и лошото. Важното е да бъдем добри към себе си, към близките си, към всички.

Ако трябваше да определиш с една дума своята поезия, каква би била тя?

Слънце. Слънцето да е във всички нас и да намираме вдъхновение в живота си.

В света, в който живеем, виждаме много проблеми. С епидемията, която ни заключва у дома, имаме все повече нужда от проблясъците на красотата, която неволно пропускаме. Затова в заключение оставяме Мария да завърши с нежното перо на поезията си.

Надежда
Вселената има от всичко.
За всеки по нещо отрежда.
Понякога липсва парченце едничко
и пъзелът сам се подрежда.
 
И това всъщност ще мине!
Един мъдрец тихо нарежда…
Родари търся само, господине,
и неговото магазинче за Надежда.
 
Парите стискам във ръка и моля,
зад ъгъла да има две полички…
Нали се стигало далеко с воля,
нали надеждата била за всички…
***
 
Пропадам в бездната на чаша вино…
Препъвам се във камъни от лед.
Заспивам все по изгрев. Като в кино.
И будя се във кошер, но без мед.
 
Предателства преглъщах и присядаха.
Прокарвах ги със сълзи, но едва-едва.
Безброй присъди ми раздаваха.
В сърцето всичко имаше…Но не вина.
 
Събрах парчетата от себе си.
Завърнах се, но сякаш беше минал век.
Проблясва мисъл във душата ми.
Домът не място е. Домът ни е човек.