Tag: стихотворение

Българската поетеса Мария Богомила вече с първа стихосбирка – “Слънцето в мен”

Срещнах се с Мария Богомила в страниците на дебютната й стихосбирката “Слънцето в мен”. От всеки ред прозираше тайничко огледалният образ на един лъчезарен човек с големи мечти и още по-голямо сърце. А по-късно в няколко разговора се запознах и с жената зад Мария Богомила, а именно Мария Георгиева. В днешно време често виждаме хората в изкривени огледала, където образите рядко отговарят на първоначалното ни впечатление. Е, Мария Богомила е чист като капка роса образ на Мария Георгиева.

Но коя е тя? Родена и израснала в Русе, поетесата винаги е имала афинитет към писането. Като доказателство виждаме дългогодишния й опит в журналистиката, PR-a и организирането на събития. Тя определя себе си като:  „Изключително емоционален и лъчезарен човек, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си.“

Първият ми въпрос изниква светкавично още докато чета последните страници на стихосбирката: Би ли ни разходила из спомените на своето творчество?

Пиша стихове от много малка. В училище пишех и детски приказки, разкази, съчинения. И все пак поезията си остава моята първа и голяма любов. Обичам да се изразявам в рими и съм щастлива, когато дори непознати за мен хора съпреживяват стиховете като свои. Мисля, че това е най-важно в изкуството, да докосваш с емоция, да разплачеш или усмихнеш някого. Вкъщи се шегуват с мен, че трябва да не чета книги и да не гледам филми, защото аз самата изпитвам силни емоции и често ми се насълзяват очите.

Завъртам лентата назад още веднъж, за да разбера кой е първият стих на Мария.

Да, спомням си го, защото още си пазя тетрадката от първи клас със стихове. Беше от четири реда и се казваше „Искаме мир“. Следващото беше „Мечта за космоса“… което в днешно време, като се има предвид страхът ми от летене, който лекувам с писане на стихове по време на полет, направо ме изумява.

Начин на живот – кратко и ясно отговаря Мария, когато я питах какво е писането за нея.

Нейната дебютна стихосбирка “Слънцето в мен” излиза тази година, но как е дошла идеята за нея?

Идеята да събера най-добрите си стихове в книга дойде след една специална за мен среща. Лятото на изминалата година бях част от екипа, организирал представянето на книгата на Христо Стоичков в Русе.

За мен това е един велик българин и съм щастлива, че имах възможността да се докосна до него извън публичния му образ. Толкова сърцат човек, който проявява огромно уважение към всеки, с когото работи, проявява активност и е професионалист в своята област. Днес повече от всякога се гордея, че именно той е визитната картичка на България навсякъде по света.

Покрай организацията на това събитие се запознах с Милена Стефанова и прекрасния екип на издателство „Софтпрес“, които ми подадоха ръка в това начинание и буквално за един месец подготвихме книгата за печат.

Има хора, които се появяват в живота ни като ангели и които обикваш от пръв поглед. Милена Стефанова е един от моите ангели и безкрайно й благодаря за доверието.

Нямаше как да не полюбопитствам къде Мария Богомила открива своето вдъхновение? И ако трябва да съм честна, не съм очаквала друг отговор, освен този, който получих: “В Любовта. Във всичките й измерения.”

За себе си мога да кажа, че прочетох стихосбирката на един дъх, но как поетесата обича да пише?

Пиша на един дъх. Преди винаги държах на нощното си шкафче хартия и писалка, защото ми се случва да пиша и през нощта. Сега ги записвам в телефона си. Той се е превърнал в една електронна книга, пълна с поезия.

И все пак, „Софтпрес“ ме срещна с прекрасен редактор на поезия – Виктория Иванова. Беше удоволствие да работим заедно, както и с Радослав Донев, който буквално прочете мислите ми и оформи дизайна на корицата.

Мария е човек, който цял живот борави с най-силния инструмент на света – езика. А любимата й думичка е думичката на мечтателите:

Магия. Защото започва с моята първа буква и защото животът ни е вълшебство и магия. И сега, повече от всякога, трябва да го пазим – допълва тя

Но в кой свят живее поезията на Мария Богомила – външния или по-скоро скрития в душата й?

Външният и вътрешният свят трябва да са в хармония. Не можеш да живееш изолиран от външния свят, само с чувствата и емоциите си и обратното, нали? Знам, че е много трудно да се постигне, но за мен ключовата дума е баланс. Това за живота като цяло. А за стиховете разчитам на въображението си.

Какво е посланието на поезията й?

Обичайте се и си прощавайте. Не забравяйте, че и това ще мине – и хубавото, и лошото. Важното е да бъдем добри към себе си, към близките си, към всички.

Ако трябваше да определиш с една дума своята поезия, каква би била тя?

Слънце. Слънцето да е във всички нас и да намираме вдъхновение в живота си.

В света, в който живеем, виждаме много проблеми. С епидемията, която ни заключва у дома, имаме все повече нужда от проблясъците на красотата, която неволно пропускаме. Затова в заключение оставяме Мария да завърши с нежното перо на поезията си.

Надежда

Вселената има от всичко.

За всеки по нещо отрежда.

Понякога липсва парченце едничко

и пъзелът сам се подрежда.

 

И това всъщност ще мине!

Един мъдрец тихо нарежда…

Родари търся само, господине,

и неговото магазинче за Надежда.

 

Парите стискам във ръка и моля,

зад ъгъла да има две полички…

Нали се стигало далеко с воля,

нали надеждата била за всички…

***

 

Пропадам в бездната на чаша вино…

Препъвам се във камъни от лед.

Заспивам все по изгрев. Като в кино.

И будя се във кошер, но без мед.

 

Предателства преглъщах и присядаха.

Прокарвах ги със сълзи, но едва-едва.

Безброй присъди ми раздаваха.

В сърцето всичко имаше…Но не вина.

 

Събрах парчетата от себе си.

Завърнах се, но сякаш беше минал век.

Проблясва мисъл във душата ми.

Домът не място е. Домът ни е човек.