Български художник с провокираща изложба в Сингапур

Деян Михов унищожи част от изкуството си по време на събитието – кампания за значението на творците в условията на изолация.

Изложбата стартира със запомняща се провокация към публиката още в първата вечер. Българският художник Деян Михов извади от рамката и разкъса автопортрета си, създаден по време на изолацията в началото на годината. С парчетата от красивия акварел той създаде нова творба пред очите на посетителите. Всички произведения на българския художник, включени в кампанията, показват изкуството като унищожено, напомнящо за нещо ненужно, за да си представим колко пуст би изглеждал светът без него.

Деян Михов е сред избраните творци в „Месеца на несъществените артисти“ (The Non-Essential Artists Month) – кампания на галерията за изящни изкуства Blue Ocean в Сингапур.

Изложбата има за цел да отвори диалога за ролята на изкуствата в съвременното общество, особено в ситуацията на  COVID-19 и да подкрепи връзката между публиката и артистите. Идеята за кампанията е провокирана от проучване, проведено в Сингапур, което посочва професията на творците като най-малко значима по време на пандемията.

 

Творбите на Деян Михов директно и недвусмислено показват какъв ще бъде светът без артисти. Чрез творчеството си той успява да припомни на обществеността, че творците са онези, които вдъхновяват и създават. На тях дължим голяма част от развитието на нашата цивилизация. „COVID стана причина за редица проучвания на нагласите в Европа и Азия, класиращи артистите като несъществени членове на обществото в момент, когато тази индустрия пострада значително“, споделя Деян Михов. Това е една от основните причини художникът да се включи в кампанията и да покаже чрез творбите си как би изглеждал светът без световноизвестни забележителности, култура, музика, дизайн и иновации. „Недопустимо е да определяме артистите като хора с второстепенна професия в условията на криза. Великият Леонардо да Винчи  е сред най-влиятелните мъже на италианския Ренесанс не само със своите художествени шедьоври, но и с множеството си изобретения. Той поставя и основата на съвременната авиация. Артистите са визионери в много области и историята го доказва“, допълва художникът.

 

В кампанията, стартирала в началото на ноември, се включат 17 творци от различни националности. Освен възможността публиката да се докосне до техните творби, тя ще може да се включи с разговори и коментари в едноименната онлайн кампания на галерията в социалните медии, където публиката ще бъде окуражавана да споделя мислите си за различните творби.

“Влиянието на изкуството и артистите се простира отвъд картините, скулптурите или поемите. Изкуството ни прави хора.“,  казва за кампанията директорът на галерията Крис О (Chris Oh).

Деян Михов, известен като „банкер през деня, художник през нощта“, е роден в България. Проправя си път в света на финансите в Лондон и днес успешно съвместява професията със страстта си към рисуването. Негови произведения са показвани в различни галерии, в Българския културен институт в Лондон, в Лондонскoто метро и в Grand Union Station в Лос Анджелис. Той е посланик на eShareLife, благотворителна организация, която подкрепя общности в неравностойно положение чрез изкуство и насърчава художници, които помагат в подобни проекти. В момента живее и твори в Сингапур.

 

Мария Богомила: Любовта е вдъхновение

Българската поетеса Мария Богомила вече с първа стихосбирка – “Слънцето в мен”

Срещнах се с Мария Богомила в страниците на дебютната й стихосбирката “Слънцето в мен”. От всеки ред прозираше тайничко огледалният образ на един лъчезарен човек с големи мечти и още по-голямо сърце. А по-късно в няколко разговора се запознах и с жената зад Мария Богомила, а именно Мария Георгиева. В днешно време често виждаме хората в изкривени огледала, където образите рядко отговарят на първоначалното ни впечатление. Е, Мария Богомила е чист като капка роса образ на Мария Георгиева.

Но коя е тя? Родена и израснала в Русе, поетесата винаги е имала афинитет към писането. Като доказателство виждаме дългогодишния й опит в журналистиката, PR-a и организирането на събития. Тя определя себе си като:  „Изключително емоционален и лъчезарен човек, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си.“

Първият ми въпрос изниква светкавично още докато чета последните страници на стихосбирката: Би ли ни разходила из спомените на своето творчество?

Пиша стихове от много малка. В училище пишех и детски приказки, разкази, съчинения. И все пак поезията си остава моята първа и голяма любов. Обичам да се изразявам в рими и съм щастлива, когато дори непознати за мен хора съпреживяват стиховете като свои. Мисля, че това е най-важно в изкуството, да докосваш с емоция, да разплачеш или усмихнеш някого. Вкъщи се шегуват с мен, че трябва да не чета книги и да не гледам филми, защото аз самата изпитвам силни емоции и често ми се насълзяват очите.

Завъртам лентата назад още веднъж, за да разбера кой е първият стих на Мария.

Да, спомням си го, защото още си пазя тетрадката от първи клас със стихове. Беше от четири реда и се казваше „Искаме мир“. Следващото беше „Мечта за космоса“… което в днешно време, като се има предвид страхът ми от летене, който лекувам с писане на стихове по време на полет, направо ме изумява.

Начин на живот – кратко и ясно отговаря Мария, когато я питах какво е писането за нея.

Нейната дебютна стихосбирка “Слънцето в мен” излиза тази година, но как е дошла идеята за нея?

Идеята да събера най-добрите си стихове в книга дойде след една специална за мен среща. Лятото на изминалата година бях част от екипа, организирал представянето на книгата на Христо Стоичков в Русе.

За мен това е един велик българин и съм щастлива, че имах възможността да се докосна до него извън публичния му образ. Толкова сърцат човек, който проявява огромно уважение към всеки, с когото работи, проявява активност и е професионалист в своята област. Днес повече от всякога се гордея, че именно той е визитната картичка на България навсякъде по света.

Покрай организацията на това събитие се запознах с Милена Стефанова и прекрасния екип на издателство „Софтпрес“, които ми подадоха ръка в това начинание и буквално за един месец подготвихме книгата за печат.

Има хора, които се появяват в живота ни като ангели и които обикваш от пръв поглед. Милена Стефанова е един от моите ангели и безкрайно й благодаря за доверието.

Нямаше как да не полюбопитствам къде Мария Богомила открива своето вдъхновение? И ако трябва да съм честна, не съм очаквала друг отговор, освен този, който получих: “В Любовта. Във всичките й измерения.”

За себе си мога да кажа, че прочетох стихосбирката на един дъх, но как поетесата обича да пише?

Пиша на един дъх. Преди винаги държах на нощното си шкафче хартия и писалка, защото ми се случва да пиша и през нощта. Сега ги записвам в телефона си. Той се е превърнал в една електронна книга, пълна с поезия.

И все пак, „Софтпрес“ ме срещна с прекрасен редактор на поезия – Виктория Иванова. Беше удоволствие да работим заедно, както и с Радослав Донев, който буквално прочете мислите ми и оформи дизайна на корицата.

Мария е човек, който цял живот борави с най-силния инструмент на света – езика. А любимата й думичка е думичката на мечтателите:

Магия. Защото започва с моята първа буква и защото животът ни е вълшебство и магия. И сега, повече от всякога, трябва да го пазим – допълва тя

Но в кой свят живее поезията на Мария Богомила – външния или по-скоро скрития в душата й?

Външният и вътрешният свят трябва да са в хармония. Не можеш да живееш изолиран от външния свят, само с чувствата и емоциите си и обратното, нали? Знам, че е много трудно да се постигне, но за мен ключовата дума е баланс. Това за живота като цяло. А за стиховете разчитам на въображението си.

Какво е посланието на поезията й?

Обичайте се и си прощавайте. Не забравяйте, че и това ще мине – и хубавото, и лошото. Важното е да бъдем добри към себе си, към близките си, към всички.

Ако трябваше да определиш с една дума своята поезия, каква би била тя?

Слънце. Слънцето да е във всички нас и да намираме вдъхновение в живота си.

В света, в който живеем, виждаме много проблеми. С епидемията, която ни заключва у дома, имаме все повече нужда от проблясъците на красотата, която неволно пропускаме. Затова в заключение оставяме Мария да завърши с нежното перо на поезията си.

Надежда
Вселената има от всичко.
За всеки по нещо отрежда.
Понякога липсва парченце едничко
и пъзелът сам се подрежда.
 
И това всъщност ще мине!
Един мъдрец тихо нарежда…
Родари търся само, господине,
и неговото магазинче за Надежда.
 
Парите стискам във ръка и моля,
зад ъгъла да има две полички…
Нали се стигало далеко с воля,
нали надеждата била за всички…
***
 
Пропадам в бездната на чаша вино…
Препъвам се във камъни от лед.
Заспивам все по изгрев. Като в кино.
И будя се във кошер, но без мед.
 
Предателства преглъщах и присядаха.
Прокарвах ги със сълзи, но едва-едва.
Безброй присъди ми раздаваха.
В сърцето всичко имаше…Но не вина.
 
Събрах парчетата от себе си.
Завърнах се, но сякаш беше минал век.
Проблясва мисъл във душата ми.
Домът не място е. Домът ни е човек.