Сирни Заговезни – прошка и хамкане

Снимка: БГНЕС

Една седмица преди да дойде официално пролетта, последният голям празник на зимата според старите български обичаи е Сирница или Сирни заговезни (Сирни поклади). Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Седмицата преди празника – между Месни и Сирни Заговезни е наречена Сирна неделя и през нея се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е последния ден, в който могат да се ядат храни от животински произход, започват Великденските пости. По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден.

На Сирни заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите отиват у по-старите, синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“ Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”.

След вечеря почва обичаят „хамкане“. Взема се едно парче бяла халва с орехи, връзва се на конец спуснат от тавана и се върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. В някои райони „хамкат“ или „ламкат“ първо бяло варено яйце, а после сирене. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината. Като си поначукат децата зъбите и носовете, халвата се отвръзва и конецът се подпалва. Гледа се дали той ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като него“.

Вечерта на Сирна неделя извън село се палели и прескачали големи огньове, наричани някъде „ортушка“. Тази практика продължава на някои места и до днес, като огньовете се палят обикновено на улицата или на някое кръстовище. Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Понякога запалените около селото огньове били толкова много, че цялото село било оградено от светъл огнен пръстен. Запаленият огън се престача от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи. Около запаления огън се играели хора, и пеели песни, а старите обикаляли с шише ракия, черпели и се прощавали, като пожелават здраве за до година. В някои райони палели катранени мехове по дърветата да светят като фенери или гърмели с пушки.

Интересен огнен обичай се провеждал в родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен (Acer Tataricum), като стрелите се изготвяли по такъв начин, че при хвърлянето си се въртели. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница след вечеря момците отивали извън село на някой хълм с цялото това снаряжение и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата надалеч. Всеки момък насочвал своята стрела към къщата на своето либе. Стрелите хвърчели високо във въздуха като огнени змейове,а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар. На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща или да се забие в някой човек. Поради такава опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.

Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник и на някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано „тримерене“. Някъде този понеделник се нарича още „Песи понеделник“, защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.

Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или „Глух вторник“, понеже се смятало, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.

Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване, а четвъртъкът – Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).

Източник: www.videlei.com