Тайната сила на баланса в живота ни
MADAMSKO представя Красимира Ангелова – ментор, вдъхновител и предприемач.
През май 2022г. излезе от печат книгата “Промяната”. В нея основното послание е значението на нашият опит и вярвания за насочване на мислите и емоциите ни. Когато започнем да навигираме мислите си, всъщност избираме своите емоции. След като ги разпознаем, започваме да ги управляваме.

Това е третата книга на Красимира Ангелова след „Пътят към мечтите“ и „Дневник на благодарността“. В своите книги тя е водена от убеждението, че човек може много повече, отколкото предполага. Вярва, че успехът се крие преди всичко в споделеното знание. Родена е в Плевен, където живее и до днес. Майка е на 3 прекрасни деца – Стефани на 13 години, Александър на 10 години и Кристиан Даниел на 3 години. През 2004 г. заедно със съпруга си създава веригата магазини на домашни електроуреди TECHNOARENA. Компанията развива успешно онлайн магазин Technoarena.bg, верига от 8 магазина и дистрибуционна мрежа в цялата страна.
Да започнем от самото начало на твоя път. В Плевен. Какво дете беше, помниш ли?
Благодаря за поканата и за представянето. Какво дете бях? Бях едно срамежливо дете. Дете, което смяташе, че света е много голям и, че ти си една много малка частица от него. И в същото време, много амбициозна, каквато съм и до момента. Но най-вече, мисля че, срамежливичко си бях.
Кога настъпи в теб промяната? Защото сега определено не си сред най-срамежливите хора.
Промяната дойде преди няколко години, след раждането на третото ми детенце. Някакъв вътрешен порив, в мен, който ме накара да се замисля, че има и по-различни неща от това, което правя в момента – бизнес предприемач, майка, съпруга. Накара ме да се обърна към мен самата. И тогава тръгнах по пътя да търся реализация, да търся удовлетворението от това да правя и нещо различно.


В сайта си казваш, че като майка си научила, че е много по-добре да даваш отколкото…, много по-удовлетворяващо е. Как точно майчинството те научи на това?
Смятам че всички майки, които са усетили майчинството, раждането, отглеждането на децата, знаят, че майчината любов е безусловна. Ти не искаш нищо от детето си, а просто искаш да го гледаш как расте. Как гука, как му правиш масажче на коремчето или на кожичката, когато са толкова мънички и сладки. Тогава целия ти свят е в бебето. И ти не мислиш за себе си, ти мислиш само за това същество. Наистина е прекрасно. Майчинството е прекрасно.

Три пъти майка. И въпреки това успяваш да градиш свой собствен път. Не ми се иска да го нарека кариера, защото според мен твоя път е по-скоро призвание, личностно реализиране. Това е един баланс, който много жени, особено напоследък, доста трудно намират. Ти мина ли през следродилната депресия?
Аз минах, бих казала, в някаква лека форма, с третото дете, в такова състояние. Може би предродилна депресия, около 6-тия месец, 6-7-мия месец. И след това, след раждането. Тогава жената търси много голямо внимание, повече внимание отколкото по принцип тя има необходимост. Така че препоръчвам на всички семейства, които са в такова положение, да се отделя на майката даже свръхвнимание, поне през първия месец, месец и половина, два, след раждането на детето.
Как избра, че в търсенето на баланса и промяната е твоя път, твоята мисия? В книгата си “Вселената пази гърба ти” Габриел Бърстейн казва, че е важно да пуснем контрола. Ти как си успяла да го пуснеш, когато е трябвало да контролираш толкова много неща?
Контролът е много интересно състояние, защото когато човек иска да държи юздите и иска да контролира всичко, това означава че се страхува. Теб те е страх. И когато човек осъзнае, че не сме вечни, и когато е много контролиращ – няма време за себе си. Просто не се обръща към себе си и не си дава времето, от което имаш нужда, лично свободно време. Всеки един човек, за да намери баланса между семейството, бизнеса, собственото си развитие и личното си свободно време, е необходимо да делегира и някому друг отговорности. И когато осъзнаеш, че контролирайки, ти всъщност се страхуваш, а това, от което те е страх – го привличаш, това означава, че трябва да промениш нещо. Да действаш различно. И стъпка по стъпка започваш.
А защо избра това да бъде твоя път? Казват че обикновено хората, които се занимават с психология, са хора, които са имали някакъв вътрешен конфликт. Ти имала ли си проблем с баланса, с промяната и за това ли реши да помагаш на другите да го открият?
Аз бях точно такъв човек – контролираща всичко, неделегираща достатъчно, много малко от нещата, исках всичко сама да свърша. По този начин, балансът се нарушава, защото се превръщаш в работохолик. Ти живееш и съществуваш само за да работиш. И в един момент се получава бърнаут, депресии, паники и всички тези състояния, за които сега е много модерно да се говори, зи не малко хора изпитват такива състояния и емоции. И когато ти не се чувстваш комфортно и добре, започваш да търсиш как можеш да си помогнеш. И тогава разбираш и осъзнаваш защо си на тази земя.