Твоето его е врагът
В своята книга „Твоето его е врагът“ Райън Холидей говори за борбата за овладяване на най-големия ни противник
Каква е основната тема на книгата?
Авторът Райън Холидей говори за вредите, които егото на човека причинява и как то може да бъде контролирано. Райън Холидей смята егото за нездравословна вяра в собственото величие и значимост на човека. То поражда надменност, себичност и чувство за превъзходство над останалите. Егото е врагът на изграждането, развитието и възстановяването. Според автора то играе пагубна роля в живота на повечето хора. В книгата авторът използва термина „его“ като синоним на себелюбие и самоизтъкване. Интернет и социалните мрежи допринасят много за голямото его на хората. Те насърчават себелюбието и самочувствието повече от всякога преди. Прекалено голямото его е враг, с който хората трябва да се преборят.
Историята познава много егоцентрични и себелюбиви известни личности. Въпреки това, най-влиятелните и успешни хора са тези, които със смирение и съчувствие към останалите си проправят пък към успеха. Нека да сравним огромното его на Наполеон, чиито грандиозни императорски амбиции завършват със срам и изгнание, с благия и самоотвержен характер на американския генерал Уилям Tекумзе Шърман. Уилям Шърман е командващ армия по време на Гражданската война на Америка на страната на Севера. След като се оттегля от армията, той отказва да се кандидатира за президент и не позволява на военните си победи да повдигнат неговото самочувствие.
Какво друго ще научите от „Твоето его е врагът”?
Егото е изключително опасно качество на характера. Без значение дали човек започва амбициозно изкачване в кариерата или вече е станал успешен, егоизмът и себелюбието са пагубни и в двата случая. Много известни личности са успели да надмогнат най- големия си враг – своето собствено его. Едва тогава са постигнали най-големите си успехи.
Най-голямото предизвикателство, което човек трябва да преодолее, независимо от професията или ролята си в обществото е собственото му его
Егото възпрепятства хората да бъдат самокритични и да допринесат за благото на обществото. Свръх самочувствието и себичността пречат на егоистичните хора да се свържат истински със света около тях. Проучване направено от университета на Илинойс установява, че успехът зависи от собствената самооценка на хората. Когато човек надценява или подценява себе си, не може да се представи на същото ниво като някой, който има трезва и реалистична самооценка. Тези, които надценяват своите възможности, обикновено губят мотивация за успех. Проучванията показват как самочувствието пряко влияе върху качеството на работата, която човек върши. Според
Райън Холидей тайната на успеха и постигането на хармония в живота се крие в способността на хората да се справят със своя най-коварен враг – собственото им его.
Най-влиятелните и успешни личности поставят развитието на компанията и обществото над собствената си слава и почести
Когато хората са мотивирани от желание за похвали и признание, те рядко постигат големи висоти в работата си. Според проучване, проведено от университета на Мейн и университета “Бейлор”, скромните хора стават по-добри работодатели от тези, които постоянно се самоизтъкват. Тази констатация е абсолютно вярна, въпреки че често на работните места се възнаграждават тези, които постоянно се хвалят и тръбят за постиженията си.
Дан Ариели е професор по психология и поведенческа икономика в Масачузетския технологичен институт. В своята реч по време на конференция “ТЕД“ (TED) през 2013 година, той разглежда основните мотиватори за работа на хората. Дан Ариели открива, че хвалбите и заплащането не са чак толкова големи стимули, колкото хората смятат. Нещата, които истински мотивират човека са предаването на смисъл на работата, чувство за собственост и желанието да се постигне повече. Според Ариели хората, които отиват на работа, за да се самоизтъкват и показват колко са велики, работят по-лошо от тези, които намират смисъл в това, което правят.
Най-креативните хора често са най-измъчвани от егоизъм
Страстта понякога прикрива недостатъци и не насърчава развитието на умения. Много креативни личности са подтикнати към себеизразяване и често се поддават на егоизъм и себичност. Поп китаристът Джон Мейър нарича себе си „егозависим“ в интервю през 2015 година. Той обяснява защо сам си е наложил изгнание от светлината на прожекторите. Джон Мейър признава, че за да се съсредоточи върху работата си, трябва да се оттегли в дома си в щата Монтана и да остане извън медиите. Китаристът описва ранните си тийнейджърски години, като време на обучение и творчески занимания, фокусирани единствено върху правенето на музика. След като влиза в полезрението на медиите и обществеността, Джон Мейър се оказва подложен на това, което той нарича
„провал на мислещия човек“. Той обяснява, че вниманието на медиите и славата го отклоняват от това да остане съсредоточен върху музиката и го превръщат в мишена за измислени таблоидни истории. Джон Мейър казва, че нарастващото его, определено му вреди и пречи на взаимоотношенията му с публиката. Той решава да не чете статии за себе си, дори когато включват похвали за забележителни изпълнения. Отдаден на музиката си, Мейър иска да контролира егото си и да остане верен на себе си и на почитателите.
Егото не позволява на хората да придобият реалистична оценка на собствените си способности
Няма нищо по-ценно от това човек да може трезво и безпристрастно да оцени своите силни и слаби страни. Разбира се, увереността е от решаващо значение за успеха. Тя
обаче, за разлика от егото, се основава на факти и реалност. Егото сякаш маскира реалността. Увереността позволява умерена самокритика, докато егото не я желае. Самокритиката ако не е контролирана, може да повлияе негативно на хората, като им попречи да поемат риск. Но без никаква самокритика, хората биват победени от егото си и не могат реално да преценят собствените си умения.
“Синдромът на самозванеца“ е противоположност на напомпаното его. Това явление, прави страдащите от него неспособни да оценят личните си постижения, въпреки очевидния им успех. Страдащите от “синдрома на самозванеца“ определят всеки свой успех като късмет, че са попаднали в правилното време на правилното място и не смятат, че самите те са талантливи, интелигентни и упорити в работата си. Макар да е болезнен за тези, които го изпитват, този синдром все пак помага да се постигнат висоти. Тъй като тези хора смятат, че не заслужават успеха, който имат, те увеличават усилията си, за да го поддържат.
През последните десетилетия насърчаването на самочувствието стана основна част от американския начин за обучение и възпитание на деца. Това обаче може да доведе до изкривена себеоценка. Напоследък експертите в областта на образованието започват да обръщат курса по отношение на самочувствието при децата. Изследователите установяват, че учениците, които често са хвалени, са склонни да избягват по-трудните дейности, защото се страхуват от провал. Прекалените похвали изглежда увреждат вродените способности на децата да оценяват своите умения. Постоянното хвалене може да наврежди. Някои родители и учители незаслужено хвалят децата си, за да повдигнат самочувствието им. Похвалите трябва да бъдат искрени, заслужени и честни. В противен случай носят повече вреда, отколкото успех.
В книгата “Твоето его е врагът” Райън Холидей мотивира читателите да се отърсят от пагубния начин на мислене и да се фокусират върху наистина важното в живота
Всеки може да се научи да контролира егото си и да развие реалистичен образ за себе си. Едни от най-успешните начини за контрол над егото е човек да се обучава непрекъснато и да потърси подходящ учител или наставник. Хората, които позволяват на егото да управлява живота им, не обичат учителите и не се вслушват в съветите им. Те предпочитат да разчитат на собствените си възгледи и мнение. Тези хора отказват да признаят, че имат нужда от израстване и подобрение. Когато човек иска да контролира егото си, той учи през целия си живот. Осъзнава, че никога не може да постигне целите си без да се образова постоянно. Истински значимото е човек да даде най-доброто от себе си.
Източник: Holiday, Ryan. „Ego is the Enemy: The Fight to Master Our Greatest Opponent“, Profile Books, 2016. 133 p.
Резюмето на тази и още книги може да чуете в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на български език.
