Вдъхновяващи жени със северноафрикански корени, които промениха Франция
Франция е страна, чиято идентичност е оформена от жители от различни култури, с различни традиции и носещи различни влияния, а някои от големите постижения на страната в области като здравеопазване и култура са дошли точно от френски жители, чиито корени са от Магреб, основно Алжир, Мароко и Тунис. Въпреки това, северноафриканците не винаги се приемат радушно от французите и все още съществуват най-различни предразсъдъци по отношение на тях.
Тук събираме няколко ярки примера на жени, чийто талант, отдаденост и постижения са оставили ярка следа не само във Франция, но и по света.
Ясмин Белкайд
Родена през 1968 г. в семейство на баща политик от Алжир и майка от Франция, Ясмин Белкайд израства в среда, в която доброто образование е на почит, а децата са насърчавани да не спират да развиват интелектуалния си капацитет. Тя посещава училище в Алжир, а след това завършва местния университет по науки и технологии, където получава бакалавърска и магистърска степен по биохимия. Започва кариерата си с изследвания върху лайшманиозата, паразитно заболяване, срещащо се в Алжир, и благодарение на тях натрупва ценен опит в разбирането на инфекциозните болести и тяхното въздействие върху човешкото здраве.
Въпреки желанието си да остане в Алжир, дълбоката политическа криза и насилието в страната през 90-те години я принуждават да се премести във Франция, защото семейството ѝ се бои за сигурността ѝ след като баща ѝ е екзекутиран през 1995 г. Във Франция тя продължава образованието си в университета „Пари-Сюд“ (Paris-Sud) и института „Пастьор“, където през 1996 г. защитава докторантура по имунология. Впоследствие кариерата ѝ я отвежда в Съединените щати, където прекарва повече от две десетилетия в научни изследвания в престижни институции, сред които са Националните институти по здравеопазване (National Institutes of Health).
Белкаид получава международно признание заради работата си върху взаимодействието между имунната система и микробиотата- микроорганизмите, които обитават човешкото тяло (както вътре в него, така и по повърхността му). Нейните изследвания допринасят за по-доброто разбиране на това как микробите влияят върху имунитета, възпалителните процеси и болестите. Тя е автор на над 220 научни публикации и е носител на множество международни отличия, сред които наградата „Роберт Кох“ (2021 г.) и наградата „Колен-Жанте“ за транслационна медицина (2026 г.). През януари 2024 г. поема поста президент на Института „Пастьор“ в Париж, превръщайки се в едва втората жена, оглавявала институцията от основаването ѝ през 1887 г.
Лейла Слимани
Макар самата тя да е родена в Рабат, Мароко, Лейла Слимани е потомка на баща от Мароко и майка наполовина алжирка, наполовина французойка. В семейството говорят на френски, а тя посещава френски училища в Мароко. Баща ѝ е икономист и важна фигура в Мароко, а майка ѝ е доктор, което прави семейството не само много почитано в страната, но и с различни привилегии, сред които достъп до по-елитно образование и култура. На 17-годишна възраст се премества във Франция, за да продължи образованието си. Учи в Париж, включително в Sciences Po, преди да се ориентира към кариера в журналистиката. Работейки за „Jeune Afrique“, тя отразява теми, свързани с политиката, обществото и събитията в Северна Африка, запазвайки връзката с родното си място. След като е арестувана в Тунис, докато отразява Арабската пролет, решава да напусне работата си и да се посвети на литературата. Първият й роман „В градината на змея“ е издаден през 2014 г., но големият пробив идва две години по-късно с психологическия трилър „Нежна песен“. В него писателката изследва теми като майчинството, класовите различия и връзките в едно парижко домакинство. Романът е удостоен с най-престижната френска награда „Гонкур“. През 2017 г. френското правителство я удостоява с отличието „Офицер на Ордена на изкуството и литературата“, а президентът Еманюел Макрон я назначава за личен представител в Международната организация на франкофонията. През август 2022 г. е обявена за председател на журито за Международната награда „Букър 2023“ и точно тя обявява победата на Георги Господинов и му връчва статуетката.
Файза Ген
Родена през 1985 г. в парижкото предградие Бобини от родители алжирци, Файза Ген израства в района Сен дени, който дълго време се възприема като квартал на работническата класа и емигрантите в Париж. Баща ѝ пристига във Франция през 1952, когато Алжир все още е френска колония и работи като строителен работник, а майка ѝ успява да замине при него едва през 1981 г..
От ранна възраст Файза започва да се интересува от писане, докато посещава местен младежки център, където забелязват и насърчават таланта ѝ . През 2004 г., когато е едва на 19, издава първия си роман „Kiffe kiffe demain“, който изненадващо се превръща във феномен и не само са продадени множество копия във Франция, но е и преведен на над 20 езика, сред които за съжаление не е българският. Романът проследява историята на Дора, момиче от Мароко, чиято майка го отглежда сама във Франция, след като съпругът й я изоставя, защото не може да му роди момче и се омъжва за друга жена в родината си. От една страна главната героиня, която води разказа, не се вписва точно в порядките на арабите заради особеностите на семейното им положение. От друга страна все пак е чужденка във Франция и трябва да се справи с всичко това. През 2024 г., 20 години след първата част излиза продължението „Кiff kiff hier“, където Дора вече е пораснала, майка й сама трябва да се справя с трудностите на възрастните. През 2022 г. Файза Ген е избрана за международен писател към Кралското литературно дружество в Обединеното кралство. През 2026 г. година издава романа “Salam manifesto”, който е нейната първа изцяло автобиографична книга, в която говори за живота на семейството си във Франция.
Кенза Фара
Algérie, 8 juillet 1986, me voilà venue au monde (oh)…………
Avec le Coeur
Кенза Фара е родена в Беджая, Алжир, но когато е на 2 годинки нейните родители се преместват във Франция и тя прекарва детството си в гетото, соченият за най-опасният квартал на Марсилия, Quartier North. Започва музикалния си път с концерти в квартала, участия в конкурси и популярния във Франция в началото на века Skyblock. В последната си година в гимназията печели конкурс, чиято голяма награда е професионален запис в студио, нещо, което по онова време тя няма възможност да си позволи сама. Така се ражда първата версия на песента „Mon ange“. След като качва записа онлайн, с нея започват да се свързват продуценти и да ѝ предлагат да подпишат договор и в крайна сметка тя се спира на лейбъла ‘”Karismatik”, Компанията е представлявана от млади хора също като нея, но най-важното условие е, че и те са от Марсилия и се договарят да запише първия си албум там, а всички други искат от нея да бъде в Париж. Така през 2007 година се появява първият ѝ албум „Authentik“, който веднага печели сърцата на публиката. Истински фурор предизвиква и вторият ѝ албум „Avec le cœur“, който става платинен. Музиката на Кенза разказва истории, които в първите й два албума разказват за детството й в Марсилия и живота на обикновените работещи хора. В третия си албум тя залага на ориенталско влияние и отдава почит на своите корени, албумът е кръстен Tresor, както е името ѝ на арабски език (Kenz- съкровище. арабски). В следващите си албуми започва да експериментира с по-поп звучене, но запазва стила си да разказва откровено за преживяванията си в своята музика. Певицата издава общо 6 албума, изнася концерти в Олимпия и Зенит и днес, макар да е поставила активната си кариера на пауза и да се е отдала на двете си деца, продължава да бъде посрещана бурно от феновете си, когато реши да приеме покана за концерт.
Амел Бент
Амел Бент е родена в Париж през 1985 година, но баща ѝ е от Алжир, а майка ѝ е наполовина алжирка, наполовина мароканка. Родителите ѝ се развеждат и тя е отгледана от майка си и баба си и не е близка с баща си. Започва да пее от малка и през 2004 година късметът ѝ се усмихва с участието ѝ в риалити шоуто Nouvelle Star. Въпреки че завършва на трето място, тя успява да спечели сърцата на публиката.
По-късно същата година издава дебютният си албум Un jour d’été, в него е включен най-големият хит в кариерата на Амел, песента Ma philosophie, която не само се превръща в нейна визитна картичка, но и става своеобразен манифест на жените, които не се вписват в типичните представи за красота. През 2006 година Амел получава наградата “Откритие на годината” на Френските музикални награди. До днес вече няколко сезона тя е жури в The voice и The voice kids. Освен това продължава да изнася концерти пред препълнени зали и стадиони в цяла Франция.
Надя
Надя е родена в Тур през 1973 г., но родителите ѝ са емигранти от Алжир и преди да се насочи към музиката е успешна спортистка. Като тийнейджърка покорява дисциплината бягане на средна дължина и на 16-годишна възраст става шампионка на Франция на 800 метра. След тази титла решава, че няма какво повече да постигне в спорта, а и винаги е мечтала да се занимава с музика. След като завършва гимназия, родителите ѝ я изпращат в Париж да учи, а тя се надява да развива музикалните си способности. Съдбата й се усмихва, когато случайно отива на кастинг за Graines de star, предизвикана от приятелка и макар да си мисли,че не е готова, успява да стигне до телевизионно излъчване и така близките й разбират за нейното участие.
Впоследствие издава музика като независим артист, макар да има предложения за договори, но не се стига до консенсус. Надя има редица хитове, които се пеят и до днес най-големите от които са Et c’est parti, Parle-moi и други. Привлича вниманието на световната публика след като записва с Енрике Иглесиас френско-английска версия на хита му Tired of being sorry. Тя е изключително горда от факта, че Енрике я е потърсил сам, защото е чул нейна песен и я е харесал, а не е резултат на договорка между продуценти. След записа на песента двамата остават приятели. Надя има дует и с Кели Роуланд. Следва период, в който прави голяма пауза, защото се грижи за сина си и освен че е самотна майка, тя смята, че в някакъв момент медийното внимание към нея става твърде голямо и не иска да подлага детето на това. Днес, когато той вече е голям, тя продължава да прави концерти из цяла Франция.
