В Деня на детето пълним сърцата си с “Надежда за малките”

За детството, надеждата и как една фондация променя съдби

В Деня на детето си спомняме любимите си детски моменти. Онези, в които виждахме света “розов” през чистия си поглед, необременен от сивотата по света. Спомените ни за топлите семейни прегръдки, погледи, пълни с любов, безмълвната сигурност да си у дома. Сега си представете всички тези спомени да ви бъдат отнети…

В Деня на детето обичам да гледам малчуганите, с които се разминавам. Сякаш днес по-ясно се виждат искрите на надеждата в очите им, докато очакват следващата изненада. И няма как да не си спомня онзи най-яркия момент от детството си – моментът, в който видях как изглежда любовта.

Бяхме на някакво събитие с родителите ми и двамата танцуваха на дансинга бавен танц по непохватен и аритмичен начин. Аз, естествено, в ролята си на 10-годишно досадниче се шмугнах между тях. Когато погледнах нагоре към възрастните “великани”, срещнах онзи поглед, пълния с безгранична любов, който те кара да се усетиш “у дома”.

Сега си представете да загубите шанса си да срещнете този поглед в момента на раждането си. Страшно, нали?

Това е съдбата на около 2000 деца годишно. Те биват изоставени от родителите си, лишени от спокойствието и сигурността на дома. Равен старт в живота ли получават…

С фондация “Надежда за малките” отговорът е “ДА”! Вече десет години организацията приема десетки дечица на година в своите “Малки къщи”. Там всяко дете получава всичката любов и грижи, които да го накарат да се почувства “у дома”. Някои от малчуганите, които отделите за закрила на детето и социалните служби изпращат, откриват своето семейство именно посредством фондацията.

“За фондация „Надежда за малките“ е важно успешната промяна да започне от самото начало, веднага след раждането, затова ние даваме шанс на бебетата в риск – един по-добър и пълноценен живот, и гарантираме изграждането на сигурна и устойчива семейна среда. С много любов и грижа ние следваме нашата мисия – децата да растат способни да обичат, защото са обичани” – споделя Камелия Славчева, изп. директор на организацията.

От 2010 г. над 130 дечица са намерили своя дом в Малките къщи. Вместо да попаднат в институции, екипът на “Надежда за малките” се грижи да растат здрави и пълноценни личности.

“Водени изцяло от най-добрия интерес на детето, ние вярваме, че успешната промяна е гарантирана, когато детето има равен старт в живота и му бъде предоставен шансът да изживее пълноценно своето детство – да бъде обгърнато от топлина, уют и обич, да се чувства желано, ценно и значимо. При нас децата не са сами в своята лична драма” – допълва Камелия.

Екипите във всяка от “Малките къщи” е от по 7 професионалисти – психолог, педагог, социален  работник и детегледачки се грижат денонощно за бебетата във всяка една от къщите. Те се ръководят от директори с медицинско и социално образование. Крайната цел на услугите е чрез активна подкрепа на работата по случая на всяко дете, то да бъде трайно настанено в семейна среда. И екипите откриват своята безгранична мотивация в крайната си цел – детското щастие.

По случай днешния празник „Надежда за малките“ организира своя „Месец на детето“. „Деца помагат на деца“ е концепцията, която екипът следва, защото вярва в чистата добрина на „малките“. „Месец на детето“ е онлайн благотворително събитие, в което може да се включи всеки с голямо сърце. Ако желаете да се включите е нужно единствено да публикувате снимка или видео как се забавлявате с вашето дете, а накрая ще получите специална грамота, на която да се радвате с малчугана си.

А тези от вас, които желаят да дарят средства, могат да го направят оттук. 

На 21.11.2018 г. Фондация „Надежда за малките“ е удостоена от Държавната агенция за закрила на детето с отличителен знак „Аз гарантирам щастливо детство“ и получава трета награда в категория „Успешна промяна“ за социалните услуги, предоставяни в Малките къщи.

Но това далеч не е най-големият успех на фондацията. Всеки ден в “Малките къщи” е нов по-голям успех. Защото всеки ден екипът на “Надежда за малките” създава бъдеще за всяко дете, което е открило своя дом там.

В заключение искам да ви припомня едно стихче на Джани Родари (прев. Валери Петров):

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.