В капана на отлагането: Как да се освободим и да постигнем целите си?

Спомняте ли си онзи път, когато имахте седмица да довършите даден проект или задание и изведнъж се оказва, че срока е до следващия ден? Или пътите, в които отлагате домакинска работа защото “не ви се занимава”? 

Не сте сами. Много често това се определя като мързелуване, а е предизвикателство, с което много от нас се борят ежедневно. Нарича се прокрастинация. Какво означава това?

Отлагане на задачи и задължения до последно или дори след срока им. Някои изследователи я определят като „форма на неуспешна саморегулацията, характеризираща се с необосновано отлагане на задачи, въпреки потенциално негативните последици.“

Независимо колко добре организирани и целеустремени сте, има вероятност да се озовете в ситуация, в която губите време в правенето на незначителни неща (гледане на сериали, сърфиране в социалните мрежи, онлайн пазаруване), когато е трябвало да посветите това време на работа, домашни, проекти или други видове задачи. Това може да окаже сериозно негативно влияние върху живота ви.

Често предполагаме, че дадена задача няма да ни отнеме много време и затова си мислим, че разполагаме с предостатъчно, за да я приключим.

Един от основните фактори, които допринасят за отлагането е идеята, че трябва да се почувстваме мотивирани или вдъхновени, за да започнем.

 Прокрастинация – поглед отвътре

В една от лекциите на TED, блогърът Тим Ърбан, който също се бори с отлагането до последно разяснява темата на разбираем език и описва с много добри примери какво се случва в главата на един прокрастинатор. 

Нека си представим, че в мозъка ни се борят две „човечета“:

• Разумното човече, което ни подтиква да взимаме рационални решения и да изпълняваме задълженията си.
• Човечето на бързия допамин, което търси удоволствие на момента и не се интересува от последиците.

Обикновено човечето на бързия допамин печели. Кара ни да отлагаме задачи и да се занимаваме с по-приятни, но и непродуктивни дейности.

„Защо продължаваме с тази тренировка, когато можем да спрем? Това би било по-приятно. Защо да срършим тази работа, като може да гледаме видеа на котенца в YouTube цял ден?”

Реалността е, че ако чакате да сте в „правилното настроение“ за определени задачи (особено неприятните), най-вероятно ще установите, че подходящият момент никога няма да дойде, а задачата така и ще остане недовършена.

В тези моменти ни обземат вина, тревожност, страх. Понякога разумното човече се противопоставя и ни подтиква към това да си свършим задълженията, но в повечето случаи ние оставаме в нашата комфортна зона.

Тогава как един прокрастинатор успява да постигне каквото и да било?

Паника. Тя се появява, когато крайните срокове наближават и ние осъзнаваме, че ако не ги спазим, има опасност да бъдем унижени, да направим лошо впечатление в работата си или някое друго неприятно последствие.

Въпреки че паниката помага при изпълняването на задачи, това само по себе си води до много негативни последици:

• Неприятно е: Губим време в безсмислени занимания, вместо да се наслаждаваме на свободното си време след приключване на задачите.
• Некачествена работа: Под натиска на времето е по-вероятно да правим грешки.
• Пропуснати възможности: Много задачи, които искаме да свършим, остават неизпълнени, защото паниката ни кара да се фокусираме само върху най-приоритетните с най-кратък срок.
• Недоразвит потенциал: Нещата, които ТРЯБВА да свършим и са с краен срок, може би ще се случат, но не и нещата, които ИСКАМЕ да направим, защото те нямат краен срок. Спорт, готвене на домашни ястия, учене на език, четене, или дори решението да сменим кариерата си е много малко вероятно да се случат, защото паниката обикновено не се замесва в тези неща. Подобни начинания разширяват опита ни, обогатяват живота ни и ни носят много щастие – а за повечето прокрастинатори те остават на много заден план.

Съществуват два компонента, които позволяват да постигаме нещата по здравословен и ефективен начин – планиране и действие. 

Планиране:

Прокрастинаторите обичат да планират, защото планирането не включва самото изпълнение.

Когато планират, те го правят по неконкретен начин, който не взема твърде под внимание детайлите или реалността, а това отново води до несвършена работа. Планирането на един прокрастинатор може да изглежда по подобен начин:

“Трябва да прочета тази книга, да изчистя вкъщи, да науча нови рецепти, да напиша 2 есета, да отида на фитнес, да отида на лекар и още 20 други задачи”.

Това не е ефективно планиране, а нахвърляне на общи задачи.

Ефективно планиране срещу прокрастинация

Ефективното планиране не се състои в това да си създадем списък с безкрайни задачи, които ни демотивират. При него фокусът е върху:

• Избор на „победител“: Определете коя е най-важната задача, която ще ви доближи до целите ви и ще ви направи по-щастливи.
• Приоритизиране: Свършете първо спешните задачи, за да освободите време за по-важните.
• Разбиване на задачите на по-малки стъпки: Големите задачи са по-лесни за изпълнение, когато са разделени на по-малки, постижими стъпки.
• Определяне на реалистични срокове: Заделете време в календара си за всяка стъпка и се придържайте към него.

Например, вместо „ще се науча да програмирам“, по-ефективно е да си кажете „ще уча програмиране от 18:00 до 19:00 ч. на 21 ноември“.

След планирането следва изпълнението на задачите:

Дори след като планират, прокрастинаторите не стигат до самото извършване на задачите. Те предпочитат да се мотаят и да отлагат, вместо да се съсредоточат върху задачата. Това се случва, защото им е трудно дори да започнат.

В случай, че успеете да започнете, обикновено остатъка от завършването на задачата протича така:

• Човечето на бързия допамин ще се опита да ви изкуши да се откажете и да се върнете към гледането на видеа с котенца.
• Ако издържите достатъчно дълго, ще стигнете до моментът, в който започвате да виждате края на задачата и се чувствате по-добре заради постигнатия напредък. След преминаването на този момент, ставате по-мотивирани да завършите задачата, за да се чувствате удовлетворени.

Затова постоянството е толкова важно. Всеки ден трябва да се борите със себе си, за да преминете през трудното започване, а след това и да положите усилия да продължите. Това е истинското предизвикателство пред хората, които отлагат.

Не е достатъчно просто да си казввате, че можете да се справите с дадена задача. Нужно е да го докажете на практика и ето как:

• Разберете, че всичко, което правите е избор.
• Назовете проблемите си, за да ги видите по-ясно.

• Определете “изкуствен” краен срок.
• Премахнете източниците на разсейване.
• Потупвайте се по гърба при малки победи.

Разбира се, промените не стават изведнъж, затова е важно да се фокусирате върху малки, но постоянни действия и да си докажете, че можете да се справите.

В края на лекцията на TED Тим Ърбан казва следното:

“Не мисля, че съществуват хора, които не отлагат. Мисля, че всички сме хора, които отлагат. Вероятно не всички живеят в пълен хаос като някои от нас. Някои от вас може да имат здравословни взаимоотношения с крайните срокове, но помнете, че май-подлият трик на човечето на бързия допамин е когато няма никакви срокове”.