Великден в България: Където вярата среща празненствата
Великден е най-важния празник в православния календар. В отбелязването му се преплитат многовековна вяра, фолклор и семейни традиции.
Великденските обичаи в България са изключително ценни, защото са оцелели във времето. Те се предават не чрез книги, а чрез участие. Децата гледат бабите си как месят тесто, а младите хора носят у дома свещи от църквата в нощта на Великден.
Страстна Седмица: Дни на подготовка
Страстната седмица започва с Цветница, която в България е и един от най-популярните именни дни. На този ден празнуват стотици хора, носещи имена на растения и цветя сред които Роза, Маргарита, Камелия, Цветелина и други.
В църквите се отслужва ранна сутрешна литургия. Хората носят върбови клонки, които са еквивалент на палмите, с които Иисус е бил посрещнат в Йерусалим. Върбата е първото растение, което цъфти в България и се възприема като символ на новия живот и настъпването на Великден. След службата осветените върбови клонки се отнасят у дома и се закачат на входната врата.
Въпреки своя тържествен характер, Цветница бележи началото на най-строгия пост. От този ден нататък не се яде нищо от животински произход дори и мазнина и настроението в дома започва да се измества към повече смирение и разсъждение.
Велики четвъртък е най-заетият и изпълнен с ритуали ден. Най-важната задача е боядисването на яйцата. Според някой традиции те се боядисват в четвъртък преди изгрев слънце.
Първото яйце задължително е червено. Този цвят символизира Христовата кръв и радостта от Възкресението. Това първо яйце, наречено пазителят, се оставя на видно място в дома – до домашната икона, на полицата или в купа до великденската трапеза. Смята се, че предпазва къщата от болести и нещастия. То се пази през цялата година и се заменя чак на следващия Великден.
Петък е най-строгият ден в цялата православна година. Той е вид ден на траур. В България се отбелязва с тържественост, която се усеща в цялата страна. По традиция на този ден е забранено да се работи, каквато и да е работа. В миналото дори и дейности като оране на нива са били считани за неуважение. Днес тези забрани не са чак толкова строги, но денят все още носи същата тежест.
На Разпети петък се спазва много строг пост. Древната традиция гласи, че не се яде нищо до вечерната служба, а след това може само хляб и вода.
Основното действие, което се извършва на този ден е Преминаването под плащеницата.
Плащеницата се носи с тържествено шествие около църквата и след това се поставя под украсена с цветя дървена конструкция, представляваща гроба на Иисус. Поклонниците се редят на опашка, за да се доближат до него, да коленичат и да целунат плата. Уханието на цветя и тамян изпълва църквата. В много градове и села процесията се движи по улиците, придружена от бавно биене на камбани.
Музиката, танците и шумните празненства се считат за неподходящи на Разпети петък. Дори традиционната българска народна музика е загърбена. Тишината е умишлена. Това е ден за припомняне на скръбта преди радостта, която следва.
Велика събота е денят между траурът и очакването. На този ден се прави финалната подготовка за Великден. Много хора избират събота за боядисване на яйцата. Някои домакини замесват и козунаци.
Вечерта семействата отиват на църква. Вечерната служба започва в 10 или 11 часа. В 12 се случва Чудото на Възкресението. Свещеникът изнася Свещения огън и запалва свещите на всички присъстващи. Хората започват да се поздравяват с „Христос Воскресе“, традиционен поздрав за следващите 40 дни. След това всички се прибират като отнасят в дома си свещите като символ на Чудото и вярата в новото начало.
Същинското празнуване започва в неделя. Семействата се събират около трапеза, на която основен герой е агнешкото. Ядат се още яйца и козунаци. Прави се така наречената борба с яйца. Този, чието яйце остане здраво, се смята, че ще бъде здрав и късметлия през цялата година.
