VR, AI и бъдещето на потребителското изживяване
Raluca Bujoreanu е визионер в областта на продуктовата стратегия и дигиталните иновации, с дългогодишен опит в изкуствения интелект (AI), разширената реалност (AR), виртуалната реалност (VR) и потребителското изживяване.
Като бивш продуктов директор (Product Leader) в Zalando и съосновател на SHFTD тя играе ключова роля в оформянето на бъдещето на електронната търговия в цяла Европа.
С над 15 години опит в индустрията, Raluca е работила с водещи търговци, стартъпи и дигитални платформи, подпомагайки стратегическите продуктови решения и технологичния напредък.
Като посланик на Balkan eCommerce Summit 2025 в това интервю тя споделя визията си за бъдещето на електронната търговия, влиянието на новите технологии и ключови стратегии за бизнес успех в конкурентната глобална среда.
Според Вас, как събития, като Balkan eCommerce Summit 2025 оформят бъдещето на електронната търговия? Какво ви вдъхнови да приемете ролята на посланик и какъв ефект искате да постигнете?
Balkan eCommerce Summit обединява ключовите играчи – маркетплейси, търговци и партньори – в момент, когато бизнесите често трябва да разширяват дейността си извън националните си граници, за да продължат да растат и да достигнат пълния си приходен потенциал.
Навлизането на нов пазар изисква не само амбиция, но и дълбоко разбиране на потребителското поведение, конкурентната среда и лидерските подходи. Това събитие дава на бизнесите достъп до правилните контакти и стратегическите анализи, които правят разширяването по-лесно и по-успешно.
Да стана посланик на това събитие беше лично решение, дълбоко свързано с моите корени. Започнах кариерата си в електронната търговия в Румъния, преди да се преместя в Германия, където през последните 12 години работя с водещи търговци и брандове.
Когато отново започнах да се свързвам с лидери от Източна Европа, бях впечатлена от скоростта на развитието на региона – но в същото време осъзнах, че глобалната индустрия все още не е напълно запозната с този напредък.
Моята цел е да повиша осведомеността за възможностите в региона и да вдъхновя търговците в цяла Европа да предприемат действия.
Работите с модерни технологии като 3D и Virtual Fitting Rooms (VFR) в Zalando. Как се измерва успеха на тези технологии по отношение на потребителското удовлетворение и бизнес растежа?
При новите технологии успехът не се измерва само с бързото им възприемане, а с дългосрочното им въздействие. Иновацията трябва да решава реален проблем, да отговаря на конкретна бизнес възможност и да бъде оценявана отвъд краткосрочните резултати.
При 3D и Virtual Fitting Rooms потенциалното въздействие беше ясно – ако ги реализираме правилно, бихме могли да трансформираме онлайн пазаруването, оформяйки го за следващите пет години в съответствие с индустриалните тенденции и осигурявайки конкурентно предимство.
За 3D проекти, които съм ръководила от концепция до внедряване, целта беше да помогнем на клиентите да взаимодействат с продуктите по начин, който намалява несигурността – особено в луксозния сегмент, където детайлите са от ключово значение. Потребителите искат да виждат, усещат и преживяват продуктите преди да вземат решение за покупка, а 3D визуализацията помогна да се преодолее разликата между физическото и онлайн пазаруването.
Вместо да измерваме успеха само чрез конверсиите от първия ден, ние търсихме по-дълбоки индикатори – ангажираност на клиентите, възприемане на технологията от брандовете и нейната мащабируемост извън луксозния сегмент. Този подход ни позволи постоянно да усъвършенстваме потребителското изживяване и да се придвижим по-бързо към нашата средносрочна визия за бъдещето на онлайн търговията.
Как приоритизирате функционалностите при разработването на нов продукт или платформа, особено когато трябва да балансирате иновациите с потребителските нагласи? Кои са трите най-важни фактора?
Съществуват различни методи за приоритизация, но най-добре за мен работи използването на ICE (Impact, Confidence, Effort) или RICE (Reach, Impact, Confidence, Effort), когато става въпрос за утвърден бизнес с висок трафик.
Тези рамки са полезни, но ако не се прилагат правилно, те остават просто числа в таблица, а решенията могат да се базират повече на интуиция, отколкото на реални данни.
Това, което осъзнах, е, че за да работи приоритизацията ефективно, “Увереността” (Confidence) трябва да бъде прецизно измерена – с ясна оценка, базирана на познати пазарни тенденции, клиентски валидации и предишни данни.
Без това, оценката на „Влиянието” (Impact) може да бъде подвеждаща и ръководена от предположения, а не от факти. Освен това добавям „Стратегическо съответствие“ като отделен фактор – дадена функционалност може да изглежда ценна, но ако не подкрепя ключовите бизнес приоритети, тя е разсейване.
Преди да се вземат решения за приоритизация, екипите трябва да имат пълна прозрачност относно стратегическите цели, така че изборите да движат бизнеса напред, а не просто да преследват краткосрочни приходи.
Как според вас стартъпите трябва да адаптират стратегиите си при навлизане на нови международни пазари?
Разширяването на международно ниво не е просто мащабиране – това е адаптация.
Стартъпите трябва да разпознаят три ключови разлики, когато навлизат на нови пазари:
- Поведение и вземане на решения – начинът, по който клиентите оценяват и купуват продукти, се различава в зависимост от културните и индустриалните особености.
- Конкурентна среда – позиционирането на бранд в наситен пазар изисква напълно различна стратегия в сравнение с навлизането в развиващ се пазар.
- Индустриални норми, бизнес практики и културни разлики – регулациите, маркетинговите подходи и потребителските очаквания често налагат значителни корекции в стратегията.
Тези разлики означават, че международната експанзия не е просто разгръщане на съществуващ бизнес модел – тя е почти като създаване на нов бизнес от нулата.
Чрез работата ни по подпомагане на разширяването на бизнеси в Европа – особено от Източна Европа към Германия – сме установили, че успехът идва от адаптирането на:
- Маркетинговата стратегия и посланията
- Ценообразуването
- Продажбената стратегия
- Самия продукт
Това е далеч по-ефективно, отколкото просто да се предполага, че това, което е работило на сегашния пазар, автоматично ще проработи и на новия.
Като експерт в продуктовата стратегия и дигиталните изживявания, кои са трите най-често срещани грешки, които бизнесите допускат в процеса на дигитализация?
- Липса на яснота относно основния клиент и неговите реални проблеми:
Без дълбоко разбиране на потребностите и болките на клиентите, бизнесите създават “претупани” изживявания, които не решават конкретни проблеми. Всичко – UX, съдържание, технологии – трябва да бъде създадено с мисъл за клиента. - Копиране на конкурентите без анализ дали работи
Фактът, че даден конкурент е пуснал нова функционалност, не означава, че тя е успешна. Без да се оцени реалното ѝ въздействие и приложимостта за собствената аудитория, компаниите рискуват да загубят ресурси, преследвайки тенденции, вместо да се диференцират. - Прекалено фокусиране върху дребни оптимизации вместо преосмисляне на цялостното изживяване
Много компании прекарват време във фино настройване на продуктовите страници, вместо да си зададат въпроса: „Как ще изглежда бъдещето на пазаруването?“.
Младите поколения разглеждат, купуват и взаимодействат с продуктите по различен начин. Успешните бизнеси не просто усъвършенстват старите правила – те предвиждат бъдещите очаквания на клиентите и адаптират изживяването към тях.
Ако трябва да заложите на една технология (AI, AR/VR, blockchain, conversational commerce и др.), която ще промени електронната търговия през следващото десетилетие, коя би била и защо?
Виртуалната реалност (VR).
AI трансформира ефективността и автоматизацията, но VR ще преосмисли самото пазаруване.
Той няма просто да подобри електронната търговия – ще я промени изцяло, като обедини физическите и дигиталните изживявания.
От виртуални магазини до интерактивно тестване на продукти, VR ще промени начина, по който клиентите разглеждат, пробват и купуват. Това ще доведе до нова ера в дигиталната търговия, където границите между онлайн и офлайн пазаруването изчезват.
Като ръководител, вие помагате на бизнесите да се подготвят за следващата вълна на дигиталната трансформация. Как виждате развитието на потребителското изживяване в електронната търговия през следващите пет години, и какво трябва да направят брандовете днес, за да изпреварят очакванията на клиентите?
През следващите пет години ще наблюдаваме промяна, при която най-добрите аспекти на офлайн пазаруването – потапянето в атмосферата, взаимодействието и персонализацията – ще бъдат безпроблемно интегрирани в дигиталната търговия.
Дали това ще се случи за пет или десет години, зависи от това кой ще направи първата решителна крачка, но вече сме на този път. Младите формират нови начини на пазаруване чрез гейминг и социални медии, а очакванията на клиентите се променят бързо. За да бъдат в крак с времето, брандовете трябва да започнат да експериментират сега.
Извинението „Клиентите не са готови“ вече не е валидно – те са. Истинският въпрос е: Готови ли са брандовете? Сега е моментът да се създадат смели, иновативни изживявания, които носят реална стойност на клиентите. Тези, които изчакват, ще изостанат, докато тези, които прегърнат промяната, ще оформят следващата ера на електронната търговия. И ние сме тук, за да помогнем на бизнесите да водят тази трансформация.
Мнението и опитът на Raluca Bujoreanu подчертават динамично променящата се среда на дигиталната търговия и възможностите, които се разкриват на Балканите. С технологии, които преобразяват начина, по който бизнесите взаимодействат с клиентите, оставането една крачка напред изисква както визия, така и стратегическо изпълнение. Пътят напред е този на трансформацията, а онези, които приемат промяната, ще определят следващата ера на eCommerce.
Не пропускайте възможността да се учите от лидерите в индустрията като Raluca Bujoreanu на Balkan eCommerce Summit 2025! Вземете своя билет с промо код madamsko15 ТУК
Прочети още: Водещите тенденции в електронната търговия
