„Whiplash“ – докъде сме готови да стигнем, за да успеем?
Основната тема на филма „Whiplash“ (Камшичен удар) е връзката между студент по музика и неговия учител.
Трилърът на Деймиън Шазел е изграден върху подтекст от социални коментари за това, какво е необходимо, за да успееш в един жесток и конкурентен свят. Филмът ни кара да си зададем въпроса – докъде сме готови да стигнем за да успеем.
Андрю Нейман (Майлс Телър) е млад мъж, който късно вечер тренира в музикалното си училище в Ню Йорк – едно от най-добрите в страната. Изведнъж свиренето му на барабани бива прекъсното от г-н Флетчър (Дж. К. Симънс), най-важният учител в училището и диригент на най-добрата джаз група. Андрю спира и Флетчър го тества, но не му харесва това, което чува и си тръгва внезапно. Андрю осъзнава, че е изпуснал краткия, но определящ шанс да впечатли човека, който може да промени живота му. Той се връща към рутинната си група. Споделя на баща си (Пол Райзър), че възможността да се издигне нагоре вероятно го е подминала.
Флетчер се отнася нетипично, рязко и саркастично към учениците си. Неговото поведение им вдъхва страх. Той разказва апокрифната история как Джо Джоунс хвърля чинел по главата на Чарли Паркър една вечер, когато той допуска грешка. По този начин го тласка до точката на пречупване, след която се превърща в “птица”. Въпросът, който остава с нас, е дали Чарли Паркър е щял да се прибере у дома, да се усъвършенства, да се упражнява и да шофира сам без заплахата, не само от провал, но и от физическо насилие? Флетчър използва варварска техника върху учениците си: хвърля мебели, нарича Андрю с обидни думи, играе си с ума му и го измъчва физически с повтарящи се барабанни сола, докато не окървави комплекта. Но тази кръв подхранва неговата музикална страст. И Андрю процъфтява, заема първия стол в най-елитната група в най-елитното музикално училище в страната.
Допринеслите за създаването на „Whiplash“
Въпреки че „Whiplash“ би бил забележителен филм само заради изпълненията на актьорите, той достига различно ниво, когато вземем предвид темпото, с което се разиграват действията. Редакторът Том Крос и операторът Шарон Меир често ни поставят на сцената с Андрю и Флетчър – рязане и критикуване в ритъм с удара на барабана. Филмът е завладяващ, особено в кулминацията, която създава повече напрежение от всеки екшън филм.
Photo by Daniel McFadden – © 2014 – Sony Pictures Classics – imbd.com
Заглавието се отнася до песен, изпълнявана многократно във филма на Шазел. Но може да се свърже с онова чувство на удивително изтощение, което ще почувствате, когато свърши филма.
Майлс Телър прави дебюта си в „Заешка дупка“ и „The Spectacular Now“. Най-добрата работа в младата си кариера прави тук в „Whiplash“ като Андрю, намирайки перфектната комбинация от увереност и несигурност. Андрю е естествено притеснен, но знае, че има стремеж, страст, умение, което е уникално. Телър показва тези черти, като прави Андрю твърде уверен и същевременно позволява на зрителите да видят огънят, който Флетчър подклажда.
Прекаленият, използващ груби и обидни думи учител е част, трудна за изпълнение. Симънс се справя уникално с нея. Дори след като на екрана се разиграят тежки умствени игри и физическо насилие, които трябва да доведат до съдебни обвинения, ние се оказваме привлечени от Флетчър. Той не греши на 100%, когато казва, че най-опасните две думи в английския език са „добра работа“. Независимо дали това е правилният подход или не, ние сме в ерата на похвалите, където насърчаването се е превърнало в средството за обучение и всяко дете получава медал за участие. Оставени ли са истинските таланти да увяхнат, защото са били пренапоени? Симънс перфектно улавя стремежа на човек, който вярва, че неговият злоупотребяващ натиск е единственият начин да произведе диамант.
