„Забравените божества“: В какво са вярвали хората преди нас
Преди да имаме градове, институции, наука и всички удобни обяснения, с които днес подреждаме света, човекът е гледал към небето, земята, бурята, реката, плодородието и смъртта — и е търсел смисъл. Всяка епоха има своите страхове, надежди и невидими сили, към които се обръща. Понякога ги нарича богове. Понякога — закрила. Понякога просто оставя след себе си малка фигура, надпис или оброчен релеф, който след хилядолетия продължава да пита: в какво са вярвали хората преди нас?
Именно към този свят ни отвежда временната изложба „Забравените божества“ на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Експозицията събира 213 редки артефакта и проследява развитието на религиозните представи по българските земи от началото на неолита до Късната античност. Това не са просто древни предмети подредени във витрини. Те ни отвеждат на едно пътуване, през повече от шест хилядолетия човешки опити да бъде разбран светът, произходът и силите му както и мястото на човека в него.
Изложбата може да бъде видяна от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г.
Когато градовете променят и боговете
Преди близо две хиляди години животът по българските земи започва да се променя осезаемо. Създаването на римските градове носи нов тип всекидневие — улици, форуми, храмове, обществени сгради, по-ясна градска структура и различен ритъм на живот.
Но когато се променя начинът, по който хората живеят, често се променя и начинът, по който изразяват своята вяра.
В римските градове по тези земи познатите богове от гръцкия и римския пантеон съжителстват с местни божества и по-стари култове. Градът се превръща не само в място на търговия, администрация и общ живот, а и в пространство, където различни вярвания се срещат, наслагват и променят едно друго.
„Забравените божества“ показва именно този сложен духовен свят. В него културите не се изместват една от друга, а често живеят заедно в предметите, образите и ритуалите.
Сред експонатите са бронзови статуетки на божества, редки епиграфски паметници и надписи, включително надпис от II век пр. Хр., в който се споменава Орион — жрец на Дионис. Тези находки разказват не само за религията, но и за хората, които са я практикували: какво са почитали, от какво са се страхували, за какво са се молили и как са си представяли силите, които управляват живота им.
Предмети, които рядко излизат пред публика
Изложбата е резултат от близо осем месеца работа на специалисти от различни отдели на музея. По време на представянето директорът на Националния археологически институт с музей доц. д-р Христо Попов подчертава, че зад нея стои усилието на екипите от отделите „Експозиции“, „Фондове“ и Лабораторията за анализи, консервация и реставрация.
По думите му основната идея е не само да бъдат показани ценни експонати, които рядко достигат до широката публика, но и да се обърне внимание на невидимия труд по тяхното съхраняване, консервация и реставрация.
Това е важен акцент. Защото музеите често изглеждат спокойни и неподвижни отвън, но зад всяка витрина има години работа, проучвания, грижа, реставрация и решения кое, как и защо да бъде показано.
Доц. Попов припомня, че Националният археологически музей съхранява повече от един милион артефакта. Постоянната експозиция обаче не може да покаже цялото богатство на тези колекции. Огромна част от предметите остават във фондовете. Те са невидими за посетителите, но важни за разбирането на миналото. Тук идва ролята на временни изложби като тази. Те отварят врата към онези пластове на историята, които обикновено остават извън погледа ни.
От великата богиня-майка до античните култове
Сред акцентите в експозицията са антропоморфни съдове от късния неолит, сребърна пластина с изображение на тракийския бог Сабазий, оброчни релефи, бронзови статуетки на божества и паметници, свързани с гръцки, тракийски и римски култове.
Изложбата проследява развитието на религиозните представи в различни исторически периоди. Започва от ранните земеделски общества и култа към Великата богиня майка и стига до съжителството на местни, гръцки и римски божества през Античността.
Това е разказ за промяната, но и за постоянството. Защото, независимо от времето, човекът продължава да задава едни и същи големи въпроси: откъде идва животът, какво го пази, какво го заплашва, какво остава след нас.
Кураторите отбелязват, че изображенията на божества от бронзовата и ранножелязната епоха са изключително редки. Именно затова по-късните паметници са толкова важни — те дават възможност да се проследи как се променят образите, ритуалите и вярванията през вековете.
Според главен асистент д-р Калоян Праматаров изложбата разказва не само историята на древните култове, но и историята на самия човек.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне“, казва той.
Това изречение всъщност е ключът към цялата изложба. Защото зад думата „божества“ не стоят само митологични фигури. Стоят човешки тревоги. Желания. Надежди. Опити да бъде внесен ред в свят, който невинаги е изглеждал обясним.
Не просто витрини, а преживяване
Експозицията впечатлява не само с археологическите находки, но и със специално създадена пространствена и мултимедийна среда. Изображения, звук и визуални ефекти превръщат посещението в по-потапящо преживяване. Една от основните инсталации е символичен „прозорец към небесата“, изграден чрез мултимедия и облаци.
Този подход е важен, защото подобни изложби лесно могат да останат затворени само за специалисти. А всъщност темата за древните вярвания има нужда от атмосфера. От контекст. От усещане, че не гледаме просто предмет, а следа от човек, който някога е имал свой страх, свое желание и своя представа за невидимото.
Кураторът Чавдар Чомаков обяснява, че това не са просто красиви предмети, които хората да идват и да гледат, а са заедно в една цялостна история: „Искахме посетителят не просто да разглежда отделни експонати, а да открива връзките между тях и да си задава свои въпроси“, посочва той.
Миналото, което още ни гледа
Към изложбата е подготвен и богато илюстриран двуезичен каталог, който представя основните теми и включените артефакти. Така експозицията се превръща не само в музейно събитие, но и в своеобразен пътеводител през духовната история по българските земи.
На въпрос дали има планове изложбата да бъде представена и в други градове или в чужбина, доц. д-р Христо Попов посочва, че няма пречки това да се случи, стига да има интерес и подходящи условия. Не е изключено през следващата година „Забравените божества“ да продължи своя път и да достигне до повече хора.
И това би било хубаво. Защото подобни изложби не са важни само за археолозите или за хората, които вече обичат музеите. Те са важни и за всички нас, които живеем върху земя, пълна с пластове памет, но често минаваме покрай тях, без да ги виждаме.
„Забравените божества“ ни връща към един свят, в който хората са търсели закрила, смисъл и обяснение в образи, ритуали и символи. Свят, който изглежда далечен, но всъщност не е толкова чужд.
Защото и днес продължаваме да правим същото.
Гледаме към небето. Търсим знаци. Опитваме се да разберем какво ни се случва. И се надяваме, че някъде между видимото и невидимото има смисъл, който още можем да разчетем.
