Законът за споделеното родителство: отговор на страховете с факти
През декември 2025 Българският парламент прие Закон за изменение в допълнение на семейния кодекс, касаещ споделеното родителство. Тези промени бяха обект на дълго обсъждане и предизвикаха множество полемики. Припомняме, че имаше опити да бъдат въведени още през пролетта на 2025. Тогава имаше протести от страна на различни организации и отделни хора, които твърдяха, че написаното по този начин не защитава достатъчно благосъстоянието на детето, особено що се касае при случай на домашно насилие. В крайна сметка измененията бяха преработени и се стигна до окончаелното им приемане. Обществото все още е разделено. Все още има определени страхове у хората.
За първата част на този материал се свързахме с адвокат Пламен Борисов и Слави Несторов, който е основател на Фондация за споделено родителство. Заедно с тях се опитваме да отговорим на най-често срещаните притеснения и да разясним какво всъщност цели този закон и дали в този си вид вече е достатъчно адекватен.
Темата ще има и продължение в което ще се опитаме да се свържем с експерт, който може да ни даде и другата гледна точка. Тази, на различни организации, които са били силно против приемането на промените в първоначалния им вид. Те ще могат по-добре да ни разяснят какво точно се е променило през тази половин година и какво още предстои, за да може интересите на децата да бъдат максимално защитени, което всъщност е главната цел.
Какво всъщност означава „споделено родителство“?
Слави Несторов, изрично подчертав: „Споделеното родителство не е 50 на 50, а означава минимален контакт от 30% с единия родител и поне 30% с другия родител.“
Той обяснява, че този минимум не е произволен, а стъпва на международни изследвания: „30% е минималното време, когато детето може да установи емоционална и психологична връзка с родителя си. Досега единият родител, в повечето случаи бащата, имаше два уикенда в месеца. Това са около 5% от времето и са абсолютно недостатъчни.“ Целта, по думите му, е да се прекрати моделът на „уикенд родителя“, а не да се „разполовява“ детето.
От къде идват тези страхове?.
В последните месеци темата за споделеното родителство отново разпали обществените страсти. Според адвокат Пламен Борисов това се дължи на факта, че част от т.нар. „женски“ организации го представят като опасност и пряка заплаха за майките. В публичното пространство се твърди още, че законът би могъл да се използва като инструмент за защита на насилници.
Ако обаче погледнем отвъд лозунгите и емоционалните внушения, става ясно, че реалността е далеч по-различна и доста по-интересна .
Страхът от насилие: какво казва законът и какво казват експертите?
Най-силният аргумент срещу споделеното родителство е страхът, че то ще даде достъп до децата на насилници. И тук позицията на Слави Несторов е категорична: „Споделено родителство не е приложимо, когато няма доказан родителски капацитет. Когато има насилие, не може да бъде приложено споделено родителство.“ Той добавя още: „Не мисля, че има съдия в България, който да даде детето да има контакти при доказано насилие.“
Несторов прави важно разграничение между доказано насилие и злоупотреба с обвинения, като посочва проблем в сегашната практика: „В България, без изключение почти при всяко едно дело за родителски права има и домашно насилие, защото законът се използва като бухалка. Това вреди най-вече на истинските жертви.“
Това не е “мъжка кауза“ – казва адвокат Пламен Борисов
Адвокатът поставя въпроса от различен ъгъл – през правата и свободата на жената: „Сегашната практика превръща жената в майка без почивка . 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.“ Според него парадоксът е очевиден: „Как една организация може да се нарича феминистка, ако настоява жената да бъде вързана за детето 24/7?“ Борисов подчертава, че споделеното родителство не отнема нищо от майката, а ѝ дава време: „Истинската свобода означава време. А времето идва само когато отговорността се споделя.“
Детето между двама родители, а не между две страни
По думите на адвокат Борисов, настоящият модел създава две крайности: „Сегашният модел прави бащите ‘неделни татковци’, а майките – хронично изтощени героини.“ И той е категоричен относно темата за насилието: „При доказано домашно насилие споделено родителство не се прилага. Никой няма да задължава майка да дели родителство с насилник.“
Родителското отчуждение – проблем, който вече не може да се игнорира
Адвокат Пламен Борисов обръща внимание и на темата, която често остава табу: „Родителското отчуждение не е мит. То е ежедневие в съдебните зали. И най-тъжното е, че в тази война детето е оръжието.“ Новите законови текстове поне признават този проблем и дават възможност съдът да реагира.
Слави Несторов обобщава философията на споделеното родителство така: „Целта е децата да имат достъп до двамата си родители, дори след раздяла.“ А адвокат Пламен Борисов допълва: „Споделеното родителство не е атака срещу майките. То е шанс майката да бъде повече от майка. И шанс детето да не губи нито един от родителитеси.“
