Защо е все по-трудно да намерим партньор?
Все по-често срещам жени, за които намирането на партньор се оказва мисия невъзможна
Все повече жени започват да се превръщат в мъжката фигура, която липсва в живота им
Идеята за феминизма завладява поколението Gen Z и вярвате, или не, жената вече иска да може и да прави всичко сама. Хубаво ли е това, или не чак толкова обаче?
За да не звучи тази статия, сякаш е писана от някой, който има нещо против жените, искам да обърна внимание на нещо. Тук ще говорим за факторите, които водят до тази модерна еманципация на жените, която започва да излиза извън граници. Аз съм жена и дори аз усещам неспиращото желание да мога да правя всичко сама, за да не завися от никой друг и никой друг да не може да ми отнеме нещо.
Защо е трудно да открием своя партньор?
Винаги съм си казвала „Хм, ама как тя не може да си намери мъж, много е странно“. Винаги съм се чудила как е възможно това. Задавах си този въпрос до скоро, докато вече не започнах да разбирам и откривам отговора. Ето и няколко мои наблюдения, които може би влияят на любовните връзки:
Високите изисквания
Всеки има стандарт и определени изисквания, с които не може да направи компромис. Не, че и трябва. Но понякога тези изисквания могат да бъдат толкова високи, че да е невъзможно да бъдат покрити. С времето изискванията стават все повече. Изграждаме се като отделна личност, напускаме своя дом, започваме кариера, доходите ни растат, а заедно с всичко това и изискванията ни към тези, които допускаме в своя живот. Правенето на компромиси става все по-трудно и всеки ни се струва неподходящ или недостоен.
Сравнението с принца
Много дами поне веднъж в живота си са срещали онзи принц на бял кон, който им е свалял звезди и ги е карал да се чувстват като най-специалната жена на света. Е, да, но може би го срещаме, когато все още сме незрели и за този период нещата са ни се стрували малко по-невероятно, отколкото са били. Сега… някой би казал „Е, че като си го срещнала защо го остави?“. Е, да, но по една или друга причина, пътищата ви са се разделили, не е било подходящото време или просто не сте един за друг. И тук идва онзи момент, за който говоря. Романтизираме тази отдавна минала връзка и започваме да я сравняваме с всички потенциални партньори. Намираме недостатък навсякъде и ни се иска всеки да прилича на онзи принц. Това, че някой не прави нещо точно както очакваме и искаме, не значи, че го прави лошо. Не значи, че не ни обича, просто може би, му трябва време, разбиране и приемане.
Любовта не е списък с инструкции и действия, които трябва да бъдат изпълнени. Любовта не е план, тя е чувство на споделеност. И в нея има недостатъци. И тя не е перфектна. Но е истинска и си струва да й дадем шанс, когато открием някой, който ни обича и ние го обичаме.
Изкривената идея за феминизма
За съществуването на феминизма съществуват данни още от 3 век пр. хр. Феминизмът е вярата или целта към социално, икономическо и политическо равенство на половете. Въпреки че до голяма степен произхожда от Запада, той се проявява по целия свят. Феминизмът е представен от различни организации и институции, които са ангажирани с дейности в полза на правата на жените. Векове наред правата на жените са били ограничени, дори несъществуващи. Жената се смятала за същество, обречено на смърт без мъжа. Без него тя е нищо, тя е създадена да му служи.
Роденият в Швейцария френски философ Жан-Жак Русо определя жените като „глупави и несериозни същества, родени да бъдат подчинени на мъжете.“
През годините има различни вълни на феминизма, които защитават и говорят за различни проблеми, свързани с правата на жените – неравенството на работните места, заплати, сексуалния тормоз и движението Me too.
Скоро се появи термина „toxic feminism” – на кратко: става въпрос за жени, които използват своята „слабост“ и пол, за да получат привилегии и да маскират нежелание от конфронтация.
Токсичният феминизъм може да тълкуваме и в друг аспект: изземането на мъжките роли
В 21-ви век вече жените споделят мнението, че мъжът даже не ни е нужен. Сега, голяма част от нас работят и се справят сами. С времето свикваме с тази роля, а някои жени тотално започват да презират мъжкия пол. Те се превръщат в самодостатъчни и за тях мъжът представлява тежест.
Колко обаче може да издържим така? И изобщо – нужно ли е?
Нужно ли е сами да вдигаме тежките кашони, когато се пренасяме, да местим мебели, да ремонтираме своя дом, само за да докажем, че мъжката фигура не е нужна да присъства в живота ни? Моят отговор е не. Не е нужно да се превръщаме в тази всемогъща фигура, която е толкова силна, че няма нещо, което да не може да прави. Нека си позволим да бъдем жени, да обичаме всичките си слабости, да си позволим да изпитаме нуждата от помощ. В това няма нищо лошо. Нека обикнем женствеността и всичко, което идва с нея. Това не значи, че сме ПО-СЛАБИЯ пол в смисъла на неспособна жена, която без мъж е нищо и не може да направи нищо. Това значи да позволим, някой да се погрижи за нас…
Мисля, че сами разбирате как изкривената идея за феминизма може да повлияе отношенията ни с мъжкия пол.
Разбира се, причините да не срещаме подходящия партньор могат да бъдат и други
Може наистина да останем неразбрани и да не срещнем своята сродна душа – този, който ще ни приема с всичките ни странности, проблеми, силни и слаби моменти. Който ще ни обича такива, каквито сме.
Не се отказвайте!
Много дами се отказват и губят надеждата, че някога ще срещнат своя партньор и ще бъдат обичани. Недейте! Всеки заслужава любов и всеки може да я срещне, стига да си позволи.
Позволете си да бъдете обичани, да изпитате любовта такава, каквато е – с всичките й минуси и плюсове.
Няма перфектен човек – нито жена, нито мъж. Има партньор, който ще цени старанието, душата, характера и всичко, което сте вие!
Позволете си да бъдете обичани – няма да сгрешите!
Прочетете още: Емоционална привързаност в семейството
Най-интересното от седмицата в MADAMSKO:
Казвам се Марта и съм част от екипа на Madamsko от 2021 г. В момента съм студентка, последна година, в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност връзки с обществеността. Успоредно с това работя като PR Account Manager. Амбициозна, грижовна, забавна, любвеобилна и емоционална – така бих описала себе си. Обичам живота, такъв, какъвто е. Искам да обиколя света и да изпитвам нови, непознати и забравени емоции възможно най-често. В неделя обезателно съм пред екрана, за да следя Formula 1. Открих този спорт преди една година и за първи път се запалих толкова силно по нещо, което не се смята за толкова женско. Домът е моят храм, в който прекарвам голяма част от времето си, заедно с любимия човек. Мечтая за сплотено семейство, вила в Италия и вълнуващ живот. Madamsko е място, в което мога да дам свобода на креативността и собствените си мисли. Тази платформа дава възможност думите ми да достигнат до по-голяма аудитория и надявам се, да успея да повлияя положително на някого! La Vita è Bella!
