Защо хиджабът предизвиква толкова много спорове?
Хиджабът – свобода на избора или символ на потисничеството на жените.
Някой хора смятат хиджабът за символ на потисничеството на жените. Други не се задълбочават в същността, но го носят, защото е обичайно. Трети напротив, свалят го, предизвиквайки околните. Така че защо хиджабът е препъникамък от години?
Струва си да се признае, че хиджабът, който доскоро принадлежеше само на мюсюлманските страни, през последните години превзе улиците на Европа и Америка, модните витрини и модните подиуми. И ако доскоро администрацията на френските учебни заведения забраняваше на мюсюлманските ученички да ходят на занятия със забрадка, а полицията изгонваше жени в бурки от плажовете, то постепенно мюсюлманските активисти успяха да постигнат целта си – европейците трябва да се примирят със статуквото. И дори луксозни марки като Dolce & Gabbana и Uniqlo проявяват интерес към хиджаба, което понякога предизвиква недоволство на потребителите.
Исторически и религиозен произход на хиджаба
Отговорът на въпроса защо жените в ислямските страни от Северното Средиземноморие, Близкия изток, Централна и Югоизточна Азия покриват цялото си тяло и лице с дрехи не е толкова ясен, колкото може да изглежда. Всъщност жителите на тези региони трябвало да покриват лицата и телата си с плат поради климатичните условия. И тук става въпрос за много преди времето на пророка Мохамед. В патриархалното предислямско общество жените са били считани за голяма ценност и са носели скромни, затворени дрехи. Но сред номадите на Северна Африка, таурегите, които са запазили останки от матриархата, жените ходели с открити лица, а мъжете със закрити. Сега няма да се объркате:
С разпространението на исляма мюсюлманските религиозни и правни норми (шериат) започват да изискват от изповядващите исляма да покриват аврата – стомаха и краката от пъпа до коленете за мъжете; цялото тяло, с изключение на овала на лицето и ръцете – при жените. Само мъже, принадлежащи към категорията махрами (баща, брат, син, внук, тоест близки роднини, с които жената не може да се омъжи), могат да видят жената без широки дрехи.
От хиджаб до никаб: какво носят мюсюлманките
Струва си да се признае, че нормите на шариата не поставят конкретни изисквания за облеклото, тълкувателите на Корана на мюфтията са ангажирани с това. Традиционно нормите са съобразени с обичаите на региона. Най-често мюсюлманските жени носят хиджаб (в Европа това име се разбира като забрадка, която скрива косата) или абая (широко облекло, което задължително покрива ръцете до китките и краката до глезените).
Има и по-радикални варианти на покритие – чадра (лек бял воал, който скрива женската фигура от главата до петите), никаб (покрива долната част на лицето, линията на раменете и гърдите) и паранджа (вид покривало с мрежест отвор за гледане на нивото на очите.)
Никабът и парнджата най-често се носят от жени в онези страни, където шериатът е признат в държавата, предимно в Саудитска Арабия. Мюсюлманките в европейските страни предпочитат хиджаб от светли и ярки цветове. Някои съвременни мюсюлманки носят традиционна забрадка, вместо абая обличат панталони или дънки, а върху тях – туники (задължително покриващи бедрата и с дълги ръкави).
Хиджаб: манифест на свободата или начин за потискане на личността
Днес е доста трудно да се намери недвусмислен отговор на този въпрос. От една страна, мюсюлманските дрехи, които напълно покриват тялото, изолират жената от обществото. По правило паранджа и чадра се практикуват от привърженици на най-консервативните форми на исляма, които вярват, че ролята на жената в обществото е в дома и с децата.
Но в някои страни появата на жена на улицата без традиционни дрехи може да се превърне в пряка заплаха за нейното здраве и дори за живота. В този случай, разбира се, трудно може да се говори за доброволен избор.
Но от друга страна, много мюсюлманки носят абая и дори чадра поради религиозни вярвания. Освен това по едно време такива дрехи се смятаха за прерогатив на жени от богати семейства. Дрехите бяха символ на лукс и влияние.
Ако говорим за хиджаб, тогава днес по целия свят той не се слага от унизени и лишени от права жени. Всички те, като правило, подчертават, че това е техен личен избор. Той е символ на свобода и самоидентификация, което се застъпва по-специално от феминистките.
Модни марки и хиджаб
Докато ислямските активисти доказват това: със забрадка, казват те, жената може да прави всичко, което и без забрадка. Тя може да играе волейбол на Олимпиадата, да прави научни открития, да се среща с приятели и дори да флиртува, модните марки не остават настрана.
Преди няколко години модната къща Dolce & Gabbana за първи път представи колекция от хиджаби. Дрехите са украсени с дантела, бродерия, апликации, кристали и полускъпоценни камъни. Отпечатъците върху тъканите са изключително с флорални или абстрактни мотиви: изображенията на хора и животни са забранени от мюсюлманската вяра.
Японският дизайнер Hanoi Tajima пусна колекция от вдъхновени от исляма капсулни дрехи: ризи с дълги ръкави, туники без деколте, дълги поли и широки панталони и, разбира се, забрадки. Тъй като колекцията се продава от гиганта на масовия пазар Uniqlo в продължение на няколко сезона, може да се твърди, че е намерила своя потребител.
Японският гигант за масовия пазар Uniqlo си сътрудничи с дизайнерката от няколко сезона, пускайки капсулна колекция от облекла, вдъхновени от исляма, под нейното собствено име. Включва туники без деколте, ризи с дълги ръкави, широки панталони и дълги поли, палта и, разбира се, шалове. Съдейки по факта, че колекцията се произвежда от няколко години, тя е намерила своя потребител.
Сегментът на ислямската мода в Турция се разраства бързо и Modanisa, основана през 2011 г. (вид турски H&M за мюсюлманки), удвоява продажбите си годишно и вече се продава в повече от 120 страни. В Русия традиционни дрехи за мюсюлмански жени (и то много скъпи) се произвеждат от модната къща на дъщерята на главата на Чечения Айшат Кадирова. Арабските страни и Иран също имат свои дизайнери, работещи за местна публика.
И кой е против?
Въпреки цялата привидна идилия по света, включително в ислямските страни, има пламенни противници на хиджаба. Движението My Stealthy Freedom процъфтява в иранските социални медии, оглавявано от живеещата в Лондон иранка Masih Alinejad. Жените публикуваха свои снимки гологлави и гримирани онлайн, а някои ирански мъже сложиха хиджаби, за да подкрепят жените си.
