Жените учители, които промениха света
Има учители, които помним дълго след като сме завършили, защото са ни накарали да заобичаме даден предмет, окуражавали са ни, когато е трябвало или са видели нещо в нас преди самите ние да го видим. Но има и такива учители, чийто класни стаи са се превърнали в отправна точка за промени, засягащи цялата общественост.
Всяка година светът отдава почит на преподавателите от целия свят и ролята, която те играят във формирането както на отделния човек, така и на обществото като цяло. Това се случва на 5 октомври, който е обявен за Световен ден на учителя.
Това е добър момент да си припомним, че през времето обучението е било много повече от изнасяне на урок пред дъска и пълна класна стая. За много жени учителската професия е била начин да станат активни участнички в обществения живот. Впоследствие някои от тях са имали възможност да поставят под съмнение представите за детството, хората с увреждания, пола, расата и достъпа до образование.
По-долу сме събрали примери за жени, които са доказателство, че винаги промяната на света започва със знанията.
Мария Монтесори
Днес „Монтесори“ е широко разпространено понятие. Появява се в училища, върху играчки и учебни пособия по целия свят. Зад произхода му стои жена, която радикално променя традиционната идея, че детето трябва да седи кротко, да слуша и да следва инструкции.
Мария Монтесори се ражда през 1870 година. Първоначално избира да се занимава с медицина. По онова време тази професия, както и учителската, изисква по-висока степен на образование и е трудно достъпна за жени. Тя обаче успява и се превръща в една от първите жени лекарки в Италия. Впоследствие започва да работи с деца, които имат нарушения в развитието и затруднения с ученето. Нейните наблюдения все повече я убеждават, че всъщност много от затрудненията, приписвани на децата реално са свързани със средата, в която възрастните очакват от тях да учат.
Монтесори започва да разработва образователни материали, които насърчават децата да изследват чрез докосване, движение и независими действия. Вместо да третира учителя като неоспорим център в класната стая, тя поставя фокуса върху детето. През 1907 година отваря в Рим първата „Къща за деца“. Там тя прави опити и установява, че когато на детето се предложи обстановка, адаптирана според възрастта и нуждите му, то започва да учи забележително самостоятелно. Впоследствие изгражда цялата си философия на този принцип. Днес тази идея е широко разпространена по света именно благодарение на Мария Монтесори.
Савитрибай Фуле
За повечето момичета днес ходенето на училище е нормална част от детството. В исторически план обаче образованието дълго време е било разглеждано като привилегия, която не се полага на всеки. Това важало особено за момичетата. През 19 век в Индия се появила Савитрибай Фуле, която директно се противопоставила на тази действителност. Заедно със съпруга си и съмишленик в социалните реформи Джотирао Фуле, тя помага за основаването на новаторско училище за момичета в Пуна през 1848 г. Тогава става и една от първите жени учителки в Индия. Тяхната работа застава не само срещу половите ограничения, но и срещу класовите пречки пред образованието. В съществуващия обществен ред, обучението на момичета се явява своеобразен протест срещу порядките. Фуле се сблъсква с враждебност заради дейността си, но въпреки това продължава да преподава и да се бори за по-широк достъп до образование. Нейната обществена дейност обхваща и въпроси като ранните бракове, отношението към вдовиците и правата на жените.
Мери Маклауд Бетун
Мери Маклауд Бетун се ражда в Южна Каролина през 1875 г. в семейство на бивши роби. Израства във време, когато основното образование все още е недостъпно за повечето афроамериканци. Тя все пак успява да посещава училище и впоследствие сама става учителка. Преподава в Южна Каролина и Джорджия, преди да се премести във Флорида. През 1904 г. тя основава „Литературен и професионално-обучителен институт Дейтона за чернокожи момичета“. В началото училището е съвсем малко и стартира само с пет ученички. Постепенно обаче се разраства все повече. По-късно се обединява с института „Кукман“ и в крайна сметка прераства в днешния университет „Бетюн-Кукман“.
Мери Маклауд се утвърждава като виден защитник на гражданските права, бори се за равноправието на жените и съветва политически лидери. Въпреки това образованието остава центърът на нейната дейност.
Ерин Груел
Когато за първи път стъпва в класната стая, в Калифорния, през 1990 година, Ерин Груел е млада учителка, изправена пред група тийнейджъри на който образователната система вече е сложила етикет „не подлежащи на обучение“. Нейните ученици идват от различни места. Много от тях са живели в бедност, сред насилие, расизъм и дълбоко разделени общности. Груел вярва, че традиционните уроци просто нямат достатъчно допирни точки с техния живот. Според нея това е много по-дълбок проблем от липсата на желание за учене. Тя преподава литература и започва да търси начин да покаже нейната практичност на тези ученици. Нейната цел е да свърже книгите с някакъв техен житейски опит. Тя използва произведения като „Ане Франк“, за да повдигне дискусии относно предразсъдъците, насилието, идентичността и последиците от липсата на толерантност.
Може би най-същественото ѝ решение обаче е да започне да ги насърчава да пишат и да разказват своите истории. Тя им дава дневници, в които те могат да пишат за живота си, много често и анонимно. За тийнейджъри, свикнали да бъдат съдени въз основа на оценки, поведение или стереотипи, упражнението дава едно различно пространство. Там техните преживявания стават достатъчно значими, за да си струва да бъдат записвани. Тези индивидуални дневници прерастват в групов проект. Учениците започнали да наричат себе си „Freedom Writers“ (Писатели на свободата). Името е вдъхновено от участниците в движението „Freedom Riders“ (Пътници на свободата) от ерата на борбата за граждански права в САЩ. Трансформацията била видима и в самото училище. Всички 150 ученици, преминали през първоначалните класове на Груел, са завършили гимназията „Уилсън“ (Wilson High School).
В крайна сметка записките им били събрани и публикувани през 1999 г. под заглавието „The Freedom Writers Diary“(„Дневникът на писателите на свободата“). Книгата разказва техните истории с техните собствени думи и оттогава е навлязла в класни стаи далеч извън пределите на Лонг Бийч. Според фондацията „Freedom Writers Foundation“ са продадени над един милион екземпляра, а творбата е преведена на повече от дванадесет езика.
По-късно историята им достига до още по-широка аудитория чрез филма от 2007 г. Freedom Writers, в който Хилари Суонк влиза в ролята на Груел.
Ерин Груел пък основава организацията „Freedom Writers Foundation“, която продължава да работи с преподаватели и ученици. Програмите ѝ за обучение на учители се градят върху същите принципи, оформили нейния първоначален клас: възприемане на учениците като личности, използване на културно значими учебни материали и изграждане на взаимоотношения, основани на емпатия и доверие. Днес организацията съобщава, че нейната методология е достигнала до над един милион ученици, а стотици обучени преподаватели по програмата работят както в Съединените щати, така и в чужбина.
Дори и не всички учители да правят някакви големи революции, всички са важни по своему. Те стават част от живота ни от ранна възраст и в голяма степен формират характера и пътя ни нататък. Ето защо днешният ден е време да си припомним, дори да сме забравили уроците, какво са оставили у нас учителите. Защото вече е наш ред да приложим тези уроци и да ги предадем напред по собствения си път.
