Днес е Кръстовден: защо не ядем червени храни
Днес, отбелязваме един от големите християнски празници, известен в църковния календар като Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен- Кръстовден.
Денят е натоварен с особена символика, а около него през вековете са се натрупали множество народни обичаи и поверия. Едно от най-любопитните сред тях е свързано с трапезата: според народната традиция на Кръстовден не се ядат червени храни. Това означава, че днес доматите, червеният пипер, червените ябълки, репичките и останалите храни с наситен червен цвят традиционно остават извън менюто.
Обяснението е символично. В народните представи червеният цвят се свързва с кръвта на Христос, пролята на кръста. Затова избягването на червени храни на този ден се приема като знак на почит и смирение пред Христовата жертва. Важно е обаче да направим разграничение: това е народна традиция и поверие, а не правило, според което самият червен цвят на храната я прави забранена от Църквата. Кръстовден традиционно се свързва с пост и въздържание, а в българските обичаи към тях се добавя и символичното избягване на всичко, което с цвета си напомня за кръв.
Трапезата на Кръстовден е скромна и постна. В традиционното меню присъстват ястия със зеленчуци, бобови култури, зелник с праз, печена тиква и обреден хляб. Особено място има т.нар. Кръстова пита или „кръсташка“. Върху нея се оформя кръст, а след това хлябът се разчупва и споделя между хората около трапезата. Тук се появява интересният контраст – докато есента предлага изобилие от домати, чушки и червени ябълки, според старото поверие на 14 септември те не намират място на масата.
В българския народен календар Кръстовден е много повече от религиозен празник. Той символично разделя сезоните. Старите хора вярвали, че от този ден времето започва осезаемо да се променя, водите изстиват и есента постепенно измества лятото. Кръстовден е свързан и с началото на есенната сеитба. Сутрин жените носели в църквата семената, предназначени за посев, за да бъдат благословени. Носел се и босилек, който след това се пазел в дома и се използвал според народните вярвания за здраве.
Съществувал и обичаят свещеникът да обикаля домовете и да ги поръсва със светена вода. Част от нея стопаните отнасяли на нивите и символично ги „кръстосвали“ с надеждата за плодородие и добра реколта. Според старите обичаи денят не е предназначен за тежка домашна работа. Избягвали се метенето и шиенето, а от дома не се давало нищо назаем, защото се вярвало, че заедно с даденото може да бъде „изнесен“ и берекетът. За сметка на това денят е свързан с гроздобера, подготовката за есенната сеитба и началото на новия земеделски сезон.
С Кръстовден в миналото започвали и есенните седенки – събиранията, които след края на активната полска работа отново събирали младите хора заедно.
Едно от най-красивите народни поверия е свързано именно с нощта срещу 14 септември. Вярвало се, че тогава небето се „отваря“, молитвите се чуват, а искреното желание може да бъде изпълнено. Затова някога хората оставали будни до полунощ и посрещали празника молитва и надежда. Независимо дали следваме старите поверия буквално, Кръстовден остава ден със силно послание за смирение, вяра и ново начало. А ако решите днес да спазите и народната традиция, запомнете най-лесното правило за трапезата: постно и без червено. Доматите и червените чушки могат да почакат до утре.
