Ако до всеки бъдещ талант застане поне още един зрял талант…
Представете си си онази искричка радост в детските очи – чистата, неопетнена изненада от неочакван подарък. Точно такава светлинка озарява очите на пет от талантливите деца в НМУ “Любомир Пипков”, когато научават, че цигуларката Зорница Иларионова им “подарява” участие на няколко концерта на българската камерна сцена редом с имена от световен клас.
Всеки талант се развива с много труд. И точно тези усилия поставят до името на всеки артист думата “успех”. Понякога обаче това не е достатъчно – нужни са онези добротворци, които отварят врати. Като музикант тези хора са изключително важни, защото те насърчават път на таланта от прага към висините в кариерата. Понякога едно простичко подаване на ръка се оказва ключово за бъдещето ти.
Минала през този труден и стръмен път към успеха, Зорница Иларионова осъзнава значението на тези жестове за успеха. Затова се включва в “Концерт за надеждата” през януари. Със соло рецитал тя посрещна десетки ценители на изкуството, които дариха средства за подпомагане на млади български музиканти в тяхната кариера. Като бивш възпитаник на НМУ “Любомир Пипков” цигуларката усеща тази мисия близка до сърцето си. Тя кани пет от талантливите и изявени деца от училището да застанат редом с нея на сцената за предстоящи концерти с нейно участие.
Един от тези ученици например е Кай Орлинов, ученик в класа по цигулка на Благородна Танева в НМУ. Той вече репетира Шостакович – Прелюд, със Зорница.
„Кай Орлинов е един от най-ярките дарования, представители на днешното поколение най-млади български цигулари. Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които престижният международен конкурс “Леонид Коган” в Брюксел, където Кай печели първа награда. Участва в майсторските класове на именити педагози и музиканти, сред които проф. Захар Брон, проф. Павел Верников, проф. Кшиштоф Венгжин, Светлин Русев и Веско Ешкенази. Кай свири като солист на различни камерни и симфонични оркестри в България, участва във фестивалите Софийски музикални седмици и “Варненско лято”, разказва Зорница.
Сцената е важна за бъдеща звезда. Усещането за досег, за хармония с публиката се култивира бавно и трудно. Освен да подаде ръка на децата, за да ги вземе със себе си на сцената, Зорница успява да вмести в плътния си график и мастъркласове, където предава наученото на по-малките. Един такъв майсторски клас – първият за годината под лъка на Зорница Иларионова – е тъкмо в плевенското училище по изкуствата. Зорница се готви да сподели научени във времето техники на музициране с учениците там. Питахме я дали се преоткрива в лицата на децата, с които се среща, а тя ни отговори светкавично с думите “Разбира се, безусловно!”.
Знаете ли по какво се различава просто един музикант от успешния? В завета, който оставя. Освен отпечатък с музиката си, успешните артисти оставят частица от себе си в следващите поколения. Е, Зорница попада в това определение не само с десетките си участия на някои от най-престижните сцени в Европа, но и с чистосърдечната подкрепа към младите таланти на България.
В заключение искам да споделя една дълбока и много докосваща мисъл на Андерсен: “С мощни криле се носи геният на историята през годините и столетията, утешава, одобрява, пробужда размисъл и милосърдие в човешките сърца и винаги чертае върху черното платно на мрака лъчезарните образи на ония, които вървят по трънливия път на славата.”
Изкуството трябва да събужда размисъл, но и милосърдие. Иначе би си останало неусетено и може би несполучило докрай…