Алея на книгата: Какво четем днес?
Алеята на книгата в София отново събра писатели, издатели и читатели, които споделят общата си страст към литературата. От Мадамско разговаряхме с Румяна Емануилиду от издателство „Знаци“ и Борислав Мънзов от „Сиела“ . Те споделиха какво най-често избират хората, които посещават есенния панаир на книгата. Резултатът е богата картина от класика, културна история, модерни романи и кратки форми, която показва, че читателските предпочитания стават все по-разнообразни.
На въпроса „Какво избират читателите“ Румяна Емануилиду отговаря:
„Всеки ден е различно. Първият ни гост днес беше Камен Донев от Народния театър и съвсем естествено той избра да прибави в библиотеката си книгите за Юлия Огнянова (автор Румяна Емануилиду бел.ред). Тук на щанда има книги свързани с културната история и историята на театъра.
След това щанда ни беше посетен от отец Исак от Зографския манастир и натам потеглиха тематични книги. Сказания за българските манастири, на Мина Кръстева, едно съвсем ново заглавие, което сега за първи път представяме тук на Есенния панаир на книгата и романизирана автобиография на Кольо Фичето от същата авторка показваща обектите, които е построил този изключителен възрожденски майстор.”
Завръщане към културната памет и класиката
Румяна Емануилиду подчертава и интереса към историческите романи на Цончо Родев сред които “Черния конник”, Черноризец Храбър, в които става дума за цар Симеон, Наричаха ме Желязната ръка и третата най-нова преиздадена книга – Съкровището на Лизимах.
„Изключително интересни както за деца и юноши, така и за по-възрастните читатели, които помнят първите издания от преди 50-60 години“, казва тя. Авторката споделя и още една любопитна новина за почитателите на Цончо Родев. По повод 100-годишната му, която е през 2026-та, предстои да бъдат издадени още два от неговите романа. Единият е свързан с Априлското въстание, от което се навършват 160 години през следващата година. Така издателство „Знаци“ ще отбележи и двете събития на предстоящия Пролетен панаир, отдавайки почит на корените и героите от миналото.
Паралелно с това издателството съживява класически поредици като Шерлок Холмс и Арсен Люпен, доказателство, че вечните истории никога не губят своето място в библиотеките. В този смисъл се появява още една любопитна тенденция, която се наблюдава и ще се засилва още повече в бъдеще, според Румяна Емануилиду, завръщането на все по-илюстрирани книжни издания. Някои от новите издания са с изключително красиви и майсторски направени илюстрации, помагащи на хората още по-пълно да се потопят в историята.
От дебелите романи към кратък разказ
Емануилиду очертава и една нова тенденция – чете се все повече кратка форма. Разказите на Людмила Андровска (Катерина Медичи от Горно Усойно), Елена Стойчева (Птича тишина) и Никоела Иванова (Молитвата на слънчогледите ) печелят популярност, защото дават „малко за четене, много за визуализиране“.
Младите и влиянието на инфлуенсърите
Борислав Мънзов от „Сиела“ дава друга перспектива към вкусовете на аудиторията. Младата публика се доверява на инфлуенсъри. Книгите на Изабел Овчарова и ЕйБо са сред най-търсените, доказвайки, че социалните мрежи вече имат силата да превръщат автори в бестселъри.
Мънзов посочва, че сред тийн и младите читатели доминира жанрът роментъзи комбинация от романтика и фентъзи. Заглавия като „Сборището“ на Харпър Л. Уудс и „Енчантра“ на Кейли Смит превземат книжарниците и носят бягство в магически светове.
Класиката в нови издания
„Сиела“ също залага на преиздаване на класики, които винаги намират нови почитатели. Романите на Джордж Оруел „1984“ и „Фермата за животни“ отново са сред най-търсените книги. Въпреки че са написани преди десетилетия, те продължават да звучат тревожно актуално и да провокират размисъл за свободата, властта и човешкото общество.
Зрелите читатели все по-често се обръщат към книгите, които разказват за миналото. Сред тях изпъква „България между две катастрофи“ на историка Александър Стоянов – задълбочен анализ на ключовия период между двете световни войни. Друг фаворит е „Аристокрацията на Второто българско царство“ на археолога Николай Овчаров, която ни връща към величието и сложността на средновековната ни държава.
