Честит празник на здравния работник
Днес отбелязваме два празника, обединени от едно и също послание – грижата за живота и здравето на хората.
През 1948 г .Световната здравна организация обявява 7 април за Световен ден на здравето. Тазгодишното мото на Световния ден на здравето е „Заедно за здраве. Да застанем до науката“. Посланието е насочено към силата на научните доказателства и доверието в здравните институции.
В България от 1964 г. този ден се отбелязва като Ден на здравния работник, а от 2006 г. е преименуван на професионален празник на работещите в здравеопазването. Лекари и стоматолози, медицински сестри и акушерки, фармацевти, лаборанти, рехабилитатори, парамедици са цяла една тиха армия, която лекува. На този ден обществото изразява признателност към труда на всички медицински специалисти и здравни работници, които ежедневно служат на каузата да опазят здравето и живота на хората.
По данни от последните години, действащите лекари в България са около 32 хиляди, а медицинските сестри около 29 хиляди, осигурявани към НАП.
Географски обаче разпределението е крайно неравномерно. Най-много медици има в София, Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора, докато най-малко лекари работят в Благоевград, Кърджали и Хасково.
Зад празничния ден обаче стои тежка реалност, която България не може да си позволи да пренебрегва повече. Недостигът на медицински сестри е критичен. За десет години България е загубила над 10% от медицинските си сестри и след 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозно съмнение. България е последна в ЕС по брой медицински сестри — 4,2 на 1000 души при средно за Европа 8,8. Липсата на медицински сестри засяга почти всички болници в страната.
Заплатите са близки до минималните, особено в провинцията, а институциите са наясно, но затварят очите, защото нямат персонал. Ниските заплати, които са 2–4 пъти по-ниски от тези в другите европейски държави, водят до масова емиграция на лекари и сестри.
Около 500 лекари емигрират всяка година, а проучване на Медицинския университет във Варна показва, че всяка втора медицинска сестра обмисля да напусне страната, най-често за Германия, Австрия и Обединеното кралство. Едва една трета от завършващите около 500–600 сестри годишно остават да работят в България. Останалите напускат веднага след дипломирането си.
Застаряването на персонала е тревожно. Лекарите в България застаряват и средната възраст на медицинските специалисти продължава да се увеличава, като се е наложила практиката в лечебните заведения да работят медицински сестри в отдавна настъпила пенсионна възраст.
Регионалните дисбаланси задълбочават неравенството. В отдалечени райони като Маджарово единствената постоянна здравна грижа е от Спешната помощ което принуждава хората да се самолекуват.
