Десетте най-глупави грешки – или как мислите ни често ни подвеждат
В тази статия ще Ви покажем 10 от най-честите и нефункционални мисли, които водят до грешки.
В основата на това как ще реагираме на определено събитие или на нещо важно случващо се на нас самите, стоят нашите мисли. Все пак и Рене Декарт го е казал: „Мисля следователно съществувам“, но дали?
Много съвременни проучвания доказват, че всъщност мислите са тези, които ни карат да се хващаме в капана на тъжното настроение, нещастието, да допускаме грешки и с две думи „път без изход“
„Синдром на малкото пиленце“
Случвало ли ви се е без много доказателства и обективна оценка да правите кардинални и най-важното – катастрофални заключения? С други думи да правите от мухата слон. Веднага Ви давам пример: Детето Ви закъснява и пресрочва вечерния си час с 30 минути. Вместо да наберете номера и да разберете каква е причината и кога ще се прибере, Вие започвате да си мислите – „Катастрофирал е;… Отвлекли са го;… Нещо лошо се е случило; – в следствие на което се парализирате и не можете да реагирате по друг начин освен да се разплачете или разпаднете емоционално. Или получавате съобщение от шефа си, че иска да Ви види и Вие автоматично решавате да изберете песимистичната възможност, че иска да ви уволни.
Примери за катастрофални очаквания има много и в литературата и в опита на всеки човек. В повечето случай, хората които разполагат с добри механизми за справяне в такива ситуации, успяват да „изгонят“ тези деструктивни мисли от съзнанието си и да погледнат обективно на ситуацията. Има и такива обаче, който застиват в тях и в крайна сметка често си докарват това, от което се страхуват. Ето защо по-полезно би било да влезете в спор с тези си мисли и да се доверите на себе си, на опита и знанията си. Усъвършенствайте в себе си онези техники, който следващия път ще Ви измъкнат от тези катастрофални вярвания.
„Четене на мисли“
Една от най-безумните „техники“ при комуникация. Обикновено ни кара да вярваме, че другият знае какво искаме да му кажем или, че ние знаем какво той си мисли. Е, истината обаче е, че в този кръг никой не знае какво мисли другия и освен това няма представа, че се очаква да знае.
Веднага подкрепям думите си с пример: „Няма нужда да му казвам, че е важен за мен, той го знае“. Да, ама не! Досещате се и каква лавина от неразбирателство води след себе си едно такова убеждение и колко погрешно се разбира посланието. Доста често можете да разпознаете тази грешка и като слагане на етикети. Проверка на възприятието и изработване на алтернативен модел и мисъл са две от стъпките, който помагат да избягваме четенето на мисли, но като че ли най-ефективно остава правилото – Казвайте какво мислите!
„Отъждествяване“
Най-просто казано, това правим, когато тълкуваме казаното от другите като лична нападка към нас с цел да ни нарани или злепостави. Например: Компания от съседната маса се смее шумно и Вие решавате, че се смее (подиграва) на Вас. За да избегнете негативните емоции съпътстващи отъждествяването, пробвайте да анализирате и съберете обективна информация за ситуацията.
„Да вярваш на рекламния си агент“
или с други думи казано да лежиш на стари лаври. Такова е например медийното заливане с положителните страни на иначе преуспели личности. Тук винаги е от полза да вярваме на вътрешното си усещане и на критичността към източниците на информация.
„Критиците – външни или вътрешни“
независимо дали мнението им е обосновано и обективно. Следващият път, когато си помислите или някой Ви каже: „Грешиш, това не е правилно!“, пробвайте да филтрирате и поставите под съмнение тази критика. Забавете реакциите си и преценете градивна и необходима ли е Ви е тази мисъл.
„Перфекционизъм“
Любима грешка! Дава огромно поле за изява на несъвършенствата на съвършенството, като с това искам да кажа, че е глупаво да се опитваш да бъдеш перфектен във всичко и това да води до нищожни или дори нулеви постижения. В това число включвам и деструктивното „трябва“. Защо и кое трябва? Кой казва какво трябва и според кого трябва?
За да се избавим от перфекционизма е добре да започнем с развиване на гъвкавост и това да бъдем по-мили към себе си.
„Кой е по-по-най“
Сравнението само по себе си е добър механизъм , защото ни дава един по-широк поглед над това къде сме и кой сме. Обезсърчително и неточно е обаче, когато сравнението е само в негативен аспект и изтъква основно негативни черти или слабости.
Вместо това опитайте да изкарате на преден план силните си черти и това, което Ви прави различни и уникални. В крайна сметка Вие не сте шаблон и притежавате една уникална сама по себе си идентичност и природа.
„Закона на Мърфи или ами ако?“
Огромна червена лампа с надпис „излишна тревога“ – това е мисъл, която тече в посока ами ако. Освен за здравето ни, този тип мислене не само не ни помага, но и ни прави по-слаби и уязвими в решаването на проблеми. Най-просто тази мисловна грешка може да се илюстрира с поговорката „не слагайте тигана, преди да сте уловили рибата“ .
„Негово величество Трябва“
Както споменахме и по-горе, това е една от наистина опасните мисли, който често ни обезсилват, нараняват и объркват. Носи след себе си чувство за вина, срам и много често ни хваща в собствения ни капан. Изрази като „трябва да правя това, не трябва да говоря така, трябваше да мисля по друг начин“, показват не само мнението ни в момента, но и цялостното ни отношение към света как възприемаме разликата между правилно и неправилно. Ето защо е полезно за нас да се отървем или разхлабим „оковите на трябва“.
„Да, но…“
Или иначе казано – вечните песимисти. Това е типично мислене за хора, които имат „таланта“ да виждат негативното във всичко. Те притежават неизчерпаем ресурс от техники и доказателства, които да подкрепят предимно отрицателната страна на монетата.
В тези редове очертахме основните ирационални и негативни модели на мислене, който ни правят нещастни, държат ни в капана на неудовлетвореност, страдание и пречат да поемем контрол над живота си. Разрешаването на тези кризи, промяна на пораженческите мисли и прилагането на различни техники, са едни от основните стъпки за постигането на добра самооценка и реализация.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
