Защо спим?
Как да отключим силата на сънищата?
Каква е основната тема на книгата?
Книгата „Защо спим: Как да отключим силата на сънищата“ от Матю Уокър изследва важността на съня за човешкото здраве и развитие. Това е книга, написана в сферата на психологията. Дава ни много ценни съвети за това, как да изградим здрав сън, защо е важно да го постигнем, и по какъв начин това влияе на нашето здраве.
Много популярни погрешни разбирания са довели до там хората да подценяват здравословния, последователен сън и общественият натиск ги е накарал да спят прекалено малко. Цената за пренебрегването на тази човешка потребност е висока. Чрез волеви решения от наша страна с цел подобряване качеството на съня, резултатите биха довели до значителни промени в човешкото здраве и неговата продуктивност.
Сънят е процес, през който преминава всяко живо същество
Хората имат три фази[1] на съня – лек, дълбок и REM-сън[2], характеризиран с бързо движение на очите. Сънищата ни се появяват именно в този REM-сън. Той се среща най-често при сухоземните бозайници и никъде не е толкова силно изявен, колкото при хората.
[1] Според някои учебници по психологията фазите на съня са четири. (Бел. ред.)
[2] REM-сън – от англ. Rapid eye movement (бързо движение на очите) – термин от психологията, който се отнася до една от фазите на съня. Психологията определя четири фази на съня, REM-сънят е третата фаза, която се характеризира с бързо движение на очите под клепачите. Според множество проведени изследвания се смята, че човек сънува, когато се намира в тази фаза на съня си. (Бел. ред.)
Всяка фаза от съня има своя уникална цел. Дълбокият сън организира спомените, затвърждава новите знания и отстранява ненужните спомени. REM-сънят е креативната фаза, която търси връзката между различните спомени и възобновява емоционалните преживявания. Лекият сън свързва тези фази.
Човешките същества започват да спят още преди раждането
Количеството сън постепенно намалява от повече от 14 часа на ден – при бебетата, до приблизително осем часа – при възрастните. Хората прекарват в повече REM-сън като деца. Това подобрява способността им да учат нови езици или да възприемат нови социални умения. По време на юношеството количеството дълбок сън се увеличава драматично, което води до по-зряла и по-организирана мисловна дейност.
Липсата на сън може да повиши вероятността от разболяване. Лишаването от сън намалява и силата на паметта, способността за учене и емоционалната стабилност. Тъй като сънят става все по-малко приоритетен, хората са започнали да разчитат изключително много на хапчета, на кофеин и на други химични влияния, за да компенсират тези нарушения в съня. Промените в заобикалящата ни среда, като отстраняването на всичко, което може да ни разсейва, и на изкуственото осветление от спалнята, могат да подобрят качеството на съня и по този начин да подобрят цялостното благосъстояние на човека.
Какво друго ще научите от книгата?
Необходимостта от сън е продиктувана от биологичния ритъм на тялото, което разчита на външни сигнали като светлината и температурата, които да регулират желанието за сън
Колко често спят хората и колко дълго, се определя от два фактора. На първо място е техният индивидуален биологичен ритъм. Той ги насърчава да спят, когато слънцето залезе, и да се пробуждат, когато то изгрее отново. Този ритъм е съобразен с цикъла на деня и нощта, защото тялото следи времето на изгрева и залеза, като разпознава повишаването на температурата, което е свързано с деня, и настъпването на тъмнината през нощта. На второ място, химичното вещество аденозин се натрупва в мозъка по време на часовете за събуждане, като постепенно повишава желанието за сън. Кофеинът може да попречи на аденозина да направи човека сънлив. Тъй като аденозинът продължава да се натрупва, човек се чувства още по-безсилен, когато премине действието на кофеина.
През 2017 година Нобеловата награда за психология или медицина е присъдена на трима изследователи, които откриват основната причина за циркадния ритъм
Те локализират и отделят ген от плодовата мушица (позната още като винена мушица). Този ген кодира протеин, който клетките произвеждат в цитоплазмата по време на сън. Когато концентрацията на този протеин се повиши, той блокира гена, за да не произвежда повече количество. Когато плодовата мушица е будна, концентрацията на протеин намалява и постепенно отблокира този ген. Когато концентрацията на протеин е достатъчно ниска, клетката започва отново да го произвежда. Това наподобява активността на аденозина в човешкото тяло. Докато хората стават все по-сънливи, когато се натрупва повече аденозин в системите им през деня, мушиците стават по-сънливи, когато така нареченият PER-протеин е в най-ниски нива. При хората намалява концентрацията на аденозин по време на сън, докато мухите произвеждат PER-протеин през нощта. Хората имат подобни процеси на PER-протеина в собствените си клетки. Пробивът в идентифицирането на генетичната основа на биологичния часовник при мухите води до експлозия в проучванията по темата. Това от своя страна помага на изследователите да определят причините за смущенията в съня у хората и съответно прави възможно откриването на методи за тяхното лечение.
Сънят е изграден от три редуващи се фази – лек, дълбок и REM-сън. Всеки вид сън използва различна степен на мозъчната активност и служи на различна цел
По време на сън таламусът изключва мозъка от сетивните импулси и спира съзнателното усещане за преминаване на времето. Спящият мозък обикновено преминава през три етапа на активност. Започва с лек сън, изпада в по-дълбок сън и след това влиза в съня, характеризиран с бързото движение на очите, или REM-съня. След това този процес се повтаря, като в началния му цикъл преобладава дълбокият сън, а в по-късния цикъл преобладава REM-сънят. Дълбокият сън организира и затвърждава спомените от деня, докато REM-сънят ги обединява и експериментира с тях. Обикновено при спящия човек мозъкът е неспособен да изпраща сигнали към мускулите по време на REM-съня.
Мозъкът изпълнява множество процеси, които приличат на процесите в модерните компютри. Сънят обаче изтъква ясното предимство пред процесите на компютърната памет, които засега компютърните експерти не могат да повторят. Организационните задачи, изпълнявани по време на дълбокия сън, са подобни на дефрагментирането на диска на компютъра. Файловете, които се съхраняват на части в много различни точки от диска, се разместват, за да позволят на завършения файл да бъде съхранен върху диска. Компютрите редовно се освобожават от временни файлове, които повече не са им необходими. Това прави и мозъкът по време на дълбокия сън със спомените, които човек иска да забрави. В резултат необходимите за компютъра файлове е по-вероятно да се съхранят по сигурен начин. Само че компютърът не прекарва останалото от своето свободно време в търсене на очевидно несвързани програми и натрупани променливи, за да провери дали те работят добре заедно. Мозъкът, който е с очевидни предимства пред машините за социалното обучение и творческото мислене, прави именно това по време на REM-съня и си спомня резултатите, особено когато тези връзки са полезни.
Въпреки че всички бозайници сънуват, човешките същества са уникални с това колко много сънуват
Сънят е универсална нужда на целия животински свят, поне откакто са еволюирали червеите. Количеството сън, от който се нуждае едно животно, се различава значително, дори и между тези, които са еволюционно свързани. По принцип само сухоземните бозайници сънуват или показват белези на човешкия REM-сън. REM-сънят, който изисква участието и на двете половини на мозъка и който отпуска тялото, се среща повече при хората, отколкото при другите бозайници. Една от теориите за това, защо човек преминава през повече REM-сън, отколкото другите примати, твърди, че откриването на огъня позволява на ранните Homo erectus да започнат да спят на равната земя, без да се страхуват от хищници. Това води до увеличаване на съня. От своя страна това вероятно променя и оформя социалното и емоционално развитие на ранните хора.
През последните години учените откриват относно кучетата, че те не само сънуват, но сънищата им по време на REM-съня са много подобни на тези на хората. Също както и хората, кучетата преминават през цикли от REM-сън. Сънуват как изпълняват специфични дейности от своето ежедневие, които кучетата вършат, когато частта от мозъка, отговорна за отпускането по време на сън, се деактивира. Кучетата също преминават повече през третата фаза на съня, докато са малки кученца. Докато са малки и кученцата, и бебетата използват REM-съня за синтезиране и разбиране на многото преживявания от деня си. По този начин създават и практикуват правила за взаимодействия и за причинно-следствени връзки. Кучетата, за разлика от хората, спят през по-голяма част от деня, но при тях много по-малък процент от съня преминава през REM-фазата. Едно възрастно куче в съня си преминава през тези фази между 10 и 12 процента. При хората той е между 20 и 25 процента от целия сън.
Източник: Matthew Walker, Why We Sleep: The New Science of Sleep and Dreems, Penguin Boocks, 2017, Oktober
Чуйте ключовите моменти от световноизвестни заглавия в Бързи Книги - първото мобилно приложение за аудиорезюмета на книги в България.
