Дигитален номад – когато не сме обвързани с местоположение, света е нашия дом
Как майка на 2 деца дигитален номад използва „геоарбитраж“, за да спести хиляди от храна и грижи за деца, докато работи от множество държави?
Лона Алия и нейният съпруг живеят по този модерен и свободен начин – като дигитални номади. Работят дистанционно, докато пътуват по света с децата си. Спестяват пари, чрез „геоарбитраж“,живеейки в страни с по-ниски разходи, докато печелят американска заплата.
Разходите за храна и грижи за деца са много по-евтини в някои страни, отколкото в САЩ, споделя Алия.
Тя никога не е харесвала да стои в една държава
Като дистанционен служител от 2018г. тя е посетила десетки страни, живяла е на множество континенти и е научила седем езика през последните няколко години.
В същото време е спестила много пари чрез утвърдена от времето практика, която става все по-популярна по време на пандемията – „географски арбитраж“. Терминът означава живот в страна с по-ниски разходи, докато се печелят доходи в страна с по-висок социален стандарт.
Но преди четири години Лона Алия се е страхувала, че ще трябва да се откаже от начина на живот, който обожава. „Винаги, когато съм мислила да имам деца, се притеснявах, че този начин на живот ще свърши и забавлението ще бъде прекъснато“, споделя тя пред Insider. Но тогава тя и съпругът взели решение.
„Веднага след като първото дете се роди, му взех паспорт, прелетяхме океана, кацнахме в Германия, купихме си автомобил и започнахме да пътуваме за известно време. Беше толкова забавно да изследваш различни страни, култури, да срещаш приятели на различни места по света. Наистина не видяхме промяна в качеството си на живот.“
Алия се ориентира в икономиката на САЩ, която предлага повишена гъвкавост на работа, но също и нарастващи разходи за живот. Дори преди инфлацията да доведе до скок на цените през изминалата година, повишените разходи за жилища, здравеопазване, училище и грижи за деца, направиха САЩ една от сред най-скъпите страни за живеене. Лошата страна на високите разходи за живот в САЩ, е, че средният доход на страната е сред най-високите в света и тези пари отиват в страни с по-ниски разходи за живот.
Това е сред причините все по-голям брой дигитални номади да пътуват по света. Същевременно те продължават да работят дистанционно седмици, месеци или — в случая на Алия —години наред. Близо 17 милиона американци се описват като дигитални номади, което е 9% увеличение от 2021 г. и 131% от 2019 г., установи проучването на MBO Partners.
Не всички местни жители обаче са фенове на номадите, които посещават техните страни. Причината е, че посетителите често не плащат данъци в страната, в която живеят. Те заемат жилища и оказват натиск върху околната среда и инфраструктурата на района. Но тези пътуващи служители – жители на света, могат също да стимулират икономиката с разходите си. Това е сред водещите причини много страни да отварят вратите си и да приемат визи за дигитални номади.
Геоарбитражът позволява да се спестяват „толкова много пари“
Докато Алия и съпругът й се подготвят за първото си дете през 2018 г., те са мислели какво ще им струва да създадат семейство в Ню Йорк или Сан Франциско – два града, в които са живели и са им харесвали.
Изчисляват, че ще трябва да печелят от 500 000 до 1 милион долара годишно, за да имат начина на живот, който искат в САЩ. Тъй като са далече от тези доходи, скоро решават да потърсят по-евтини места за живеене в чужбина. Преди две години, в очакване на второто си дете вече пътуват до Мексико, Албания, Хърватия, Гърция, Италия, Португалия и Коста Рика. Те се местят от една страна в друга на всеки от един до пет месеца. Също така изплащат ипотека за свой дом в Маями, където отсядат между пътуванията.
Алия и нейният съпруг имат работа, която им позволява да се ориентират в този баланс
Тя е ръководител по приходите в SafetyWing, компания с клонове в Сан Франциско и Осло и предоставя медицинска застраховка при пътуване за други международни дигитални номади. Съпругът на Алия работи в същата компания като акаунт мениджър.
Семейството отсяда предимно в имоти чрез платформата Airbnbs. Това им позволява да ограничат разходите си за жилище. Грижите за децата в Европа са също в пъти по-евтини, отколкото в САЩ. Въпреки, че винаги са в движение, семейството ограничава транспортните си разходи, като пътува с възможно най-малко багаж. Предпочитат градове с повече пешеходни зони, които им позволяват да се придвижват без кола.
Те плащат данъците си в САЩ, където печелят доходите си. Връщат се в САЩ за няколко месеца всяка година, за да се уверят, че могат да продължат живота си като дигитални номади.
Днес, децата вече са на две и четири години. Те не са записани в традиционна образователна система. Докато са малки, те възприемат „световно училище“ – образователна философия, която се фокусира върху това да помага на децата да учат и изследват своите интереси, чрез пътуване и преживявания, вместо в класната стая.
„Когато не сте обвързани с местоположение, света е вашия дом.“
През 2020 г., заради условията на пандемия, семейството преустановява номадския начин на живот. Връщат се в САЩ през март и остават при родителите си. Но „веднага след като границите се отворили“, те „се качват на първия“ самолет за Албания.
„На Балканите животът беше страхотен.“, споделя Алия. „Можеш да излезеш навън, да ядеш вкусна храна, да живееш с 400 долара на месец за наем.“
Продължавайки напред, семейството планира да продължи да води този начин на живот възможно най-дълго. „Дистанционната работа отваря тези възможности за нас, в които можем да живеем невероятен живот на което и място да решим, защото не сме обвързани с местоположение“.
