Уикенд пътешествие: До Триград и обратно

Терапия за душата в сърцето на Родопите. Пътуване до Триград

Колко често през седмицата ви се струва, че “прегрявате”? Стресът и забързаното ежедневие са познати на почти всеки човек. След COVID-19 редица изследвания на свой ред показаха покачване на нивата на депресивни състояния в хората по цял свят. Но как да се справим с психическото натоварване? Мога да ви споделя аз как го правя – природа.

Редица проучвания показват, че цветовете влияят силно върху състоянието на душата ни. В предишна статия ви споделихме, че градинарството успокоява също толкова колкото и разходката в планината. Именно обвързването на “зеления цвят” с природата е причината да се успокояваме, когато сме в зелена среда. Е, в летния сезон именно зеленият цвят завладява планините. Това ги превръща в перфектната терапия за ума и тялото. Но къде да отидете? Родопите, в частност местността около Триград и Девин. 

В рамките на два дни ние успяхме да си починем, да се насладим на природата, да посетим едно от най-мистичните места в света и, разбира се, да хапнем невероятни родопски специалитети. 

Пътуване до Триград

Ние пътувахме с кола до Триград, като пътя ни мина през гр. Кричим. Навлизайки в Родопите пътят преминава от едната страна на яз. Въча. След дълъг работен ден и още по-дълга седмица, времето, прекарано в завои изобщо не натоварва. Дори напротив – зелените хълмове, които ни заобикалят карат съзнанието ни да си почине за пръв път от дълго време. В комбинация с гледката отвисоко към яз. Въча всеки следващ завой открива нова красива картина, нарисувана от най-големия художник – Природата.

Не пропускайте на отиване или връщане да се отбиете и да хапнете в едно от заведенията по пътя. Красива гледка и вкусна храна – мечтата на всеки пътешественик.  Колкото и красив да е този участък, не може да се сравнява с внушителното Триградско ждрело. 

Триград

Пътуване до Триград. Влизайки в Триград попадаш в “забравено от време кътче”. Сякаш часовете престават да текат, а единственото което има сила е природата. Но ако трябваше да определя едно най-силно предимство на Родопите, то това биха били хората. Гостоприемството на родопчани е прословуто. Но за разлика от множеството митове, носещи се за този край, тази репутация е напълно оправдана. 

Пристигнахме в Аркан Хан – мястото, в което избрахме да отседнем заради красивата гледка и автентичната обстановка наоколо. И както предполагате ни посрещна едно чудесно отношение. Вечеряхме с автентични ястия от този район, а именно: “Извара с пастърма” и “Суджук по родопски”, придружени от “Домашен пълнен хляб”. Като родопско дете вкусовете ми напомниха на дома. Макар че тази комбинация от прясна домашно приготвена храна и типичните родни рецепти би напомнила за уют и дом на всекиго.  В престоя ни беше включена и закуска. Не я пропускайте – всяка сутрин се сервират традиционни родопски ястия. На нас ни се паднаха пържени филийки с домашно сладко и мед. 

Нали сте чували, че любовта минава през стомаха. Е, храната на Родопите със сигурност ни кара да се влюбваме в планината отново и отново.

Отидете на езда

В Триград има няколко конни бази. Можете да се разходите както с инструктор, така и сами. Не пропускайте тази част от преживяването, защото е несравнимо. Може да не сте фен на конната езда, но разходката именно в ждрелото и около наситено зелените хълмове е несравнима. 

Дяволското гърло и Ягодинската пещера

Пътуване до Триград би било непълно, ако не се потопите в мистиката на Дяволското гърло и в перлата на родните пещери – Ягодинската. Отскоро и двете са отворени за посетители. 

Пътят за слизане от Триград минава именно покрай входа за Дяволското гърло. Влиза се в група с екскурзовод. Всъщност Дяволското гърло влиза в класацията на най-митичните места в света. Причината се крие в реката, която минава през пещерата. Тя се спуска като водопад (най-високия на Балканския полуостров) през естествения вход на пещерата, за да падне в “Бучащата зала”. На свой ред и самата зала е огромна – може да побере в себе си храм-паметникът “Александър Невски”. Оттук започва необичайното – каквото и да попадне във водата в “Бучащата зала” след това не излиза никъде. Водата излиза от пещерата и реката е същата, но нито един от предметите не се появява обратно. Нито един от изследователите, пробвали да разкрият мистерията, не успява, а краят най-често е фатален. 

Разказаха ни и легендата за Дяволското гърло – че е вход за Царството на Хадес. Тази история обаче ще я запазим в тайна – много по-интересно ще я разкаже екскурзовода. 

След това поехме към Ягодинската пещера. Влизането и в тази пещера се осъществява само с екскурзовод. Туристи в момента се допускат единствено в последното трето ниво (най-ниското). Това е една от най-богатите пещери на Балканите. Общо двадесет и два  вида образувания от световно известните 28 вида могат да се видят в Ягодинска пещера. Маршрутът за туристи е 1 км, вътре е с постоянна температура от +6 ºС. Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури. В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракове.

Just a tip: Ако обичате адреналина не пропускайте предложенията за изкачване с джип до панорамната площадка “Орлово око”.

Just a tip: Не пропускайте да си изберете нещо за спомен от наредените цветки щандове за сладка, мед и сувенири. 

Като заключение ще завърша с думи на Иван Вазов, който споделя, че попаднеш ли в Родопите оставаш „техен пленник, цял в обятията на тяхната атмосфера; обхващат те властно със своето величие, приковават погледа ти и пълнят душата ти и мислите ти всецяло със своя стихиен образ.“