Едни от най-красивите места в Европа, които трябва да видите поне веднъж в живота си

Има толкова много красиви места по света, така че хората имат възможност да откриват нещо ново през целия си живот. Прекрасен начин да отидете отвъд обикновеното е да пътувате. Специално за тези, които искат да опитат  нови преживявания, сме събрали няколко от най-красивите места в Европа, които е добре да видите поне веднъж в живота си.

Фиорди, Норвегия

Има само няколко места в света, които са по-подходящи за медитация от норвежкото крайбрежие. Скали, издигащи се направо от водата, зелени планини с гъста растителност, заснежени върхове – това място си струва да посетите поне веднъж в живота си.

Забележителни са норвежките фиорди – дълбоки прорязъци от вода, появили се след Ледниковата епоха. Определено те са едно от най-зрелищните творения на природата в целият свят. Когато Земята започнала да се затопля и ледниците започнали да се топят се оформили много долини и езера. Въпреки че фиордите са се образували по време на ледниковата епоха, през повечето време няма как да видите лед в тяхната околност. Климатът е необичайно мек за тази част на света, тъй като му влияе топлото течение Гълфстрийм. 

През 2006 г. експертите на National Geographic определиха най-важните обекти на световното наследство. Норвежките фиорди бяха обявени за победител между някои от най-красивите места в света – Галапагоските острови, Египетските пирамиди, Град Каньон, Ангкор Ват и Мачу Пикчу. Два от Норвежките фиорди са обявени за обекти на ЮНЕСКО. Едно място което е определено за световно наследство от ЮНЕСКО, трябва да има „изключителна универсална стойност за човечеството“. ЮНЕСКО защитава тези територии, за да могат и бъдещите поколения да ценят и пазят тези места. Територията около самите фиорди е не по-малко интересна и впечатляваща от самите тях, заради уникалните скални образования, които са се образували. Например, камъкът, който се счита за най-опасния в света – Керагболтен. Той се намира точно над пропаст, затиснат между две скали. Или най-популярната  скала в Норвегия Прейкестолен. Тя се издига на 604 метра над морското равнище. За туристите най-приятното изживяване е разходката по ръба на скалата и наслаждаването на великолепната панорама към фиорда Лисефьорде.

Шамони, Франция

Градът, в който се проведе първата зимна олимпиада през 1924 г, се намира в сянката на най-високия връх в Алпите Монблан. Шамони е магнит за алпинисти и скиори от цял свят от XIX век. Известен е с внушителните си ледници и извисяващи върхове, като най-значимият, разбира се, е Монблан (4809 м). Шамони се намира в Източна Франция на границата между Франция, Италия и Швейцария. Долината Шамони се състои от няколко курорта – Les Grand Montets, Brevent, La Flegere, Le Tour, Les Houches. Всички те предлагат зашеметително зимно изживяване в зависимост от снежните условия. 

Халщат, Австрия

Селището, разположено високо в Австрийските Алпи, е известно със своя добив на сол от 3000 години. Известно е сред туристите с невероятните си пейзажи. Халщат е не просто популярно австрийско село. То е едно от най-посещаваните населени места в Европа. Извисяващите се алпийски хълмове се спускат в сините езерни води, между които е сгушено очарователно австрийско село с цветни къщи, китни тераси и тесни калдъръмени улици. Има си дори и водопад. Истинска картичка е! Обявен е за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, заради запазения архитектурен стил, културни практики и древни традиции. Можете да го обходите от край до край за 20 минути, но е домакин на над 3 милиона туристи годишно… Малко пренаселено става, особено през лятото.

Плитвички езера, Хърватия

Един от най-старите национални паркове в Югоизточна Европа, известен с красивите си каскадни езера. Плитвишките езера са група езера в областта Лика в централната част на Хърватия. През 1949 г. са обявени с района за национален парк, а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Името идва от думите „pličina“ или „plitvak“ – „плитчина“. До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета и пътеки, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.Най-високият връх Мала Капела (1280 m) е и същевременно най-високото място в националния парк. Общата площ на езерата е 217 ha, 3/4 от които се падат на най-големите езера: Козяк и Прошчанско езеро. Поради различни природни особености езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро се намира на 639 m надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод е на 503 m. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят. Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. 

Метеора, Гърция

В Северна Гърция има един от най-големите комплекси от манастири, разположени по върховете на скали. Името „Метеора“ буквално се превежда като „висящ във въздуха“.

Езерото Анси, Франция

Анси се счита за най-чистото езеро в Европа, така че тази област ще се хареса на любителите на туризма и водните спортове. Стръмни зелени склонове и заснежени планински върхове, които се издигат величествено над спокойните тюркоазени води на езерото Анси, рисуват незабравима гледка. С историческия едноименен град, с другите известни градове като Талоар, с приказните замъци, това езеро е едно от най-забележителните места във Франция. Езеро Анси се състои от два басейна – Grand Lac (голямо езеро) и Petit Lac (малко езеро), които са свързани помежду си с пролив. Пейзажът около Petit Lac е по-суров, бреговете му опират в стръмни гори. Бреговете на Grand Lac са достатъчно обширни, тук са разположени и градовете.  Анси е една от най-туристическите локации на Франция. Kаналите, пресичащи надлъж и нашир средновековния град, са причината той да бъде известен и  като „френската Венеция“. Църкви, крепости, замъци, много зеленина и великолепни гледки. По източния бряг са градовете Верие, Мантон и Талоар. Западният бряг на езерото Анси се простира от Севрие през Сен Жорио и Дюин и следва склоновете на планината Семноз. И можете да си изберете: разходка с лодка или с круизно корабче, каране на водни ски, гмуркане, каньонинг, колоездене, полет с парапланер и др.

Пътят на великаните, Северна Ирландия

Пътят на гигантите е 40 000 свързани помежду си базалтови и андезитни колони, които са се образували в резултат на древно вулканично изригване. Мястото е обявено за едно от природните чудеса на Великобритания. Намира се на брега на Северна Ирландия, недалеч от град Бушмилс – издига се великанска пътека, направена от почти съвършени шестоъгълни колони. Вие се по брега и после навлиза във водите на Атлантическия океан, за да потъне в него. Изглежда така, сякаш някой гигант си е павирал улица – вероятно и местните хора са си представяли нещо такова, защото са нарекли това природно чудо Пътят на великаните. Базалтовите колони са се образували преди около 60 милиона години, благодарение на подводни вулканични изригвания. Според местните легенди обаче вулканите нямат нищо общо с Пътя на великаните, а за негов създател се смята митичният герой-гигант Фин Маккул. Според една версия той създал пътя, за да стигне до любимата си на близкия остров, а според друга пътеката трябвало да го отведе до Шотландия, където искал да се срещне с друг великан, с когото имал сметки за разчистване. Във всеки случай Фин Маккул е строил с размах – колоните са около 40 000 на брой, а най-високите са 12 метра.

Кападокия, Турция

Популярна туристическа дестинация, регионът е известен със своите отличителни скални образувания, известни като „приказни комини“. Кападокия (на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол. В Древността се намира по поречието на река Халис (дн. Казълърмак) – между страните Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия. Географските елементи включват драматични образувания от меки вулканични скали, оформени като кули, конуси, долини и пещери. В скалите са издълбани храмове и цели тунелни комплекси, датиращи от византийско и ислямско време. Днес Кападокия е едно от основните места за туризъм в Турция, привличаща с красивата си природа, богата история и колоритност. Популярни са полетите с балони, които се провеждат при подходящи условия и привличат стотици туристи ежедневно.

Замъкът Нойшванщайн, Германия

Нойшванщайн е една от най-популярните туристически дестинации в Бавария. Замъкът Нойшванщайн (Нова лебедова песен) е един от най-емблематичните замъци в света. Той се издига драматично от скала в гориста местност в провинция Бавария в Германия. С множеството си кули и впечатляващ екстериор Нойшванщайн прилича на приказен средновековен замък. Нойшванщайн, наред с други европейски замъци вдъхновяват дизайна на замъка на Спящата красавица в Дисниленд в Анахайм, Калифорния. Той е толкова популярен и толкова екстравагантен, че дори е финалист при избор на новите седем чудеса на света. Лесно е да се разбере защо е толкова популярна туристическа дестинация и е в списъците на толкова много хора за места, които искат да видят преди края на живота си.

Замъкът Нойшванщайн е мечтата на баварския крал Лудвиг II, очарован от оперите на немския композитор Рихард Вагнер, които прославят германски митични богове и легендарни герои. Лудвиг планира замъка с архитект Едуард Ридел и съдействието на Кристиан Янк, театрален дизайнер. Структурата отразява както готически, така и романски елементи от Средновековието, периода от около 400 г. сл. Хр. до 1400 г. Самото име на замъка говори за връзка с една от оперите на Рихард Вагнер, „Рицарят лебед“. Нойшванщайн е изграден от сив гранит. Строежът започва през 1869 г. и завършва през 1886 г., годината на смъртта на краля. Замъкът никога не е завършен. Високото разположение на Нойшванщайн дава на посетителите панорамна гледка към заобикалящата невероятна природа, което допринася замъкът да се превърне в една от най-популярните туристически атракции в Германия. Интериорът на замъка отразява страстта на Лудвиг към Средновековието. Художници изрисуват стените на безбройните стаи и вестибюли със сцени от немски митове и легенди. Мрамор, позлатена ламперия и гоблени също украсяват част от стаите.

Санторини, Гърция

Гръцкият остров, разположен югоизточно от континента, е бил практически унищожен преди хиляди години от едно от най-големите вулканични изригвания в човешката история. Днес Санторини е известен със своята уютна средиземноморска атмосфера и спокойна атмосфера, която насърчава релаксацията. Архипелагът Санторини включва обитаемите острови Тира и Тирасия, както и ненаселените Аспрониси, Неа Камени и Палеа (Паля) Камени. Заедно те са част от Цикладските острови. Населението на Санторини е 15 550 жители. 

Вердонско дефиле, Франция

Дълбокото 700 метра Verdon Gorge често се смята за един от най-красивите речни каньони в Европа. Дефилето Вердон (Gorges Du Verdon на френски) се намира в югоизточната част на Франция. Това е грандиозен речен каньон, 25-километров, който достига до 700 м дълбочина и варира в ширина между 6 и 100 метра на дъното и 200-1500 м в най-горната си част. Ждрелото се формира от река Вердон – името й идва от нейните изумително тюркоазенозелени води – една от най-отличителните характеристики на каньона. Най-впечатляващата част на природното чудо се намира в място, където реката е издълбала дерето до 700 метра дълбочина. Заради близостта си до Френската ривиера каньонът е много популярен сред туристите. Те се забавляват с карането на каяк или пък катерят високите стотици метри варовикови стени. Над 1500 различни туристически маршрути се предлагат из дефилето, като мястото е предпочитана дестинация и за рибарите.

Водопад Seljalandsfoss, Исландия

Изображения на този невероятно живописен водопад в Исландия могат да бъдат намерени в много календари. Навсякъде има снимки на водопад Селяландсфос . По някаква причина „интернет“ го харесва и често се появява като водеща снимка от Исландия. Това вероятно се дължи на факта, че е доста близо до Рейкявик (малко над 120 км). Сравнително лесно е да се стигне до него и е на път за вероятно най-красивия плаж в света: Reynisfjara. Заставайки пред водопада, виждате 65-метрова скалиста скала, от която пада тесен поток вода, която някога е падала право в морето. Последният ледников период обаче донесъл промени и бреговата линия се отдалечила от скалата (в момента тя е на над 8 км). Докато се слиза надолу по пътя към водопада, от едната страна на пътя е плоска земя, която някога е била морското дъно, а от другата страна са грапави скали, които някога са били скалист бряг. Друга атракция, която привлича феновете на Seljalandsfoss е, че водопадът, или по-скоро потокът от падаща вода, може да бъде обиколен. В основата на скалата канарите са оформени по такъв начин, че има достатъчно пространство между водната стена и стената на скалата, за да се премине безопасно и да се види как изглежда светът зад падащата вода. Тук се правят много уникални снимки. Буйният зелен мъх, растящ в непосредствена близост до водопада, и дъгата, която често се появява в пръските на водата, допълват красотата на това място.

Женевското езеро, Швейцария/Франция

Едно от най-големите езера в Европа, Женевското езеро е заобиколено от заснежени върхове, замъци и лозя. Намира се на границата между Западна Швейцария и френския регион Оверн-Рона-Алпи. Езерото има форма на полумесец, дълго е 72 км и достига до 14 км ширина, а в най-дълбоката си точка е 310 м. Във Франция езерото се нарича Леман. Това име е с келтски произход и е производно от думите lem и an (бълг.: голяма вода, т.е. езеро). Жителите на Женева обаче още от средновековието го нарекли на името на града. За многото туристи, които посещават Женевското езеро има изградени наблюдателни платформи. На паркинг-терасите човек може да спре, да се облегне на перилата и да наблюдава през далекогледа водната повърхност. Има и разположени симпатичните дървени масички, които дават приятна възможност човек да се наслади на невероятната гледка към Женевското езеро и към фона на Алпите. Почти целогодишно ледените шапки по върховете на Алпите са видими и дават завършеност на цялата приказна картина.

Прага, Чехия

Този град е известен със своите красиви криволичещи улици и готическа архитектура. Прага е известна като „градът на стоте кули“.

Долината Лаутербрунен, Швейцария

Трудно е да се намери по-красиво място от швейцарската долина Лаутербрунен. Водопади, заснежени върхове, сънлив спокоен пейзаж, църковни кули – можете да се възхищавате с часове. Долината Лаутербрунен (на немски: Lauterbrunnental) е известна трогова долина(U-образна, образувана от ледници) в Алпите, кантон Берн. Намира се в подножието на Бернските Алпи (по-точно на връх Юнгфрау) и е обърната на север. През нея протича река Вайсе Лючине, която заедно с Шварце Лючине образува река Лючине – приток на Аар.

Долината е образувана от ледник преди хиляди години. От стръмните, дори отвесни стени, които достигат височина до половин километър на много места се спускат шеметни водопади – общо 72, откъдето идва и името на долината – „много извори“. Трюмелбах представлява каскада от 10 ледникови водопада, които падат в скални теснини и привличат хиляди туристи. Те са от малкото подземни водопади в Европа, които са достъпни за наблюдение чрез асансьор и мрежа от стълби и алеи. Всяка секунда през тях текат 21 000 литра вода, изваща от ледниците под Юнгфрау, Айгер и Мьонх – 3 от най-красивите върхове на Алпите. Водопадът Щаубах е известен със своята височина – почти 300 м. Той е особено впечатляващ през пролетта, когато е много пълноводен. 

Източник за визуалните елементи: https://yana.kiev.ua/ru/

Прочетете още: Богота, Колумбия