Гергана Лаптева за Антарктида, България и Аржентина
В новия епизод на подкаста „Madamsko представя“ имаме удоволствието да ви срещнем за пореден път с вдъхновяващата Гергана Лаптева. Тя е ръководител на отдел „Култура“ в Българския антарктически институт (БАИ) и участник в седем експедиции до Ледения континент. Не на последно място, Гергана е автор на романите „Монетата“, „Божествен аромат“, „Тайната от Апамея“ и „Третият слой“, както и на три пътеписа. „Момичето от портрета“ е най-новият ѝ роман, който е вдъхновен от действителни събития и ни пренася до далечна Аржентина.
Гергана завършва художествената гимназия в София със специалност „Живопис“. След това поема по по-различен път, изучавайки геология и палеонтология в Софийския университет при проф. Христо Пимпирев. Неговите увлекателни истории за далечната ледена земя събуждат интереса на Гергана. Впоследствие, благодарение на нейната упоритост, тя започва работа в Българския антарктически институт, а две години по-късно поема към първата си експедиция.
“Първото отиване на Антарктида е най-емоционално и запомнящо се”, споделя Гергана.
В епизода ще научите повече за това как преминават дните на Ледения континент, има ли достатъчно храна и вода и пингвините харесват ли хората. Гергана не пропусна да отбележи, че благодарение на проф. Пимпирев, България е сред 29-те държави, които имат право на глас за решенията свързани с континента.
Гергана споделя, че пътуванията до Антарктида са ѝ дали възможността да посети част от Южна Америка. Няколко години по-късно, събрала много информация и впечатления, Гергана пише първите си пътеписи.
“Бях си мечтала да напиша роман, но не ми е достигало смелост, не си вярвах, че мога да измисля толкова интересна история, която да накара човек да прочете 400 страници”, споделя Гергана. Въпреки това, по време на пандемията Гергана се осмелява да напише първия си роман “Монетата”. Както в него, така и във всеки следващ има исторически факти и реални места, а краят е в България.
Гергана споделя, че за последния ѝ роман “Момичето от портрета”, идеята се е зародила без да подозира при някои от пътуванията ѝ в Аржентина. Романът има две сюжетни линии. Историята разкрива това как българите през годините са емигрирали за Аржентина. Гергана се запознава с част от тези хора и споделя техните истории. За книгата са използвани и данни от архивите на Държавната агенция „Архиви”, Министерството на вътрешните работи, Националния исторически музей, Военноисторическия музей, както статии от пресата и свидетелски показания на очевидци през онези години.