Когато нощта изчезне
Днес е Ден на земята. Днес светът обръща поглед към родната ни планета и проблемите на околната среда, отбелязвайки този някак си далечен на ежедневието ни празник, но така важен за качеството ни на живот фактор.
Тази година той ще премине под мотото „Нашата сила, нашата планета“ (Our Power, Our Planet). Темата подчертава значението на индивидуалните ни избори и дейности върху цялостната екологична картина. Кампанията цели насърчаването на по-сериозни действия в посока намаляване на пластмасата, залесяване и устойчиво бъдеще.
Днешният ден ни дава идеалната възможност да обърнем внимание на към една малко позната форма на замърсяване, която остава встрани от разговорите за климатичните проблеми. Става дума за светлинното замърсяване, което макар и да не си даваме сметка, влияе върху всички екосистеми, засяга здравето на милиарди живи същества и отнема толкова много енергия, която след това изисква продължително време и усилена работа, за да бъде възстановена.
В миналото нощното небе е било осеяно с хиляди звезди. Те са били основното средство за навигация на мореплавателите, вдъхновявали са митове и легенди, оживявали са в мечтите на хората. Днес за съжаление е все по трудно да ги наблюдаваме от града. Дори и Млечния път, които преди е бил видим за хората от всяка точка на планетата, днес на практика е „изчезнал“.
Това не е случаен страничен ефект, който се е появил от само себе си. Той е пряко следствие от век и половина все по-нарастващо използване на изкуствено осветление. Над 80% от населението на земята живее изложено на постоянно светлинно замърсяване, от което природата не може да се възстанови. Изследвания на учени проведени в градове показват, че от 2011 до 2022 нощното небе става с 9.6% по-светло всяка година по информация от Асоциацията на Националните паркове в САЩ. Скорошно проучване, направено чрез сателитни изображения, потвърждава, че в световен мащаб светлинното замърсяване е нараснало с 16% между 2011 и 2022.
И не става дума само за градовете. Наблюдавани от космоса, извънградските райони генерират над 50% от цялостното нощно осветление. При тях това е резултат от развитата транспортна мрежа, добива на ресурси и селскостопанската дейност.
Ние гледаме на светлинното замърсяване като на чужд проблем, който не ни засяга. Мислим си, че то пречи само на астрономите или на обитателите на дивата природа. Истината обаче е друга. То е пряка и все по-нарастваща заплаха за човешкото здраве. Ние сме дневни същества, чийто циркаден ритъм или по-просто казано биологичен часовник се нарушава точно както при останалите животински видове. Човешкият организъм е настроен така, че когато се стъмни, за него е време за сън и почивка. Наличието на светлина обаче пречи на този процес или влошава неговото качество. Некачествения или недостатъчен сън, предизвикан от нетипичното наличие на светлина, допринася за проблеми като хроничен стрес и депресия. Някои проучвания свързват постоянното излагане на изкуствено осветление през нощта с увеличаване на риска от развиване на определени видове рак и нарушения във функциите на метаболизма и имунната система.
В продължение на милиарди години животът на планетата е еволюирал благодарение на устойчивия цикъл на смяната на ден и нощ. Тъмнината не е била някакъв вид липса на светлина. В следствие на нея се е обособила отделна екосистема също толкова богато изградена и важна от екологична гледна точка колкото всяка гора или коралов риф.
За нощните животни изкуствената светлина радикално променя средата, превръщайки нощта в ден. Според изследвания на учения Кристофър Киба „въвеждането на изкуственото осветление вероятно представлява най-драстичната промяна, която човечеството извършва с естествения им хабитат“
Последиците засягат цялата хранителна верига. Изкуственото осветление през нощта пречи на ориентацията и хваща в капан множество насекоми, излагайки ги на опасност от нападение от хищници или на смърт от изтощение. Като се има в предвид, че около половината насекоми са нощни създания, това представлява огромна част от животинското царство. Учените от Федерация за дивата природа предупреждават, че светлинното замърсяване е един от многото фактори, които водят до потенциално катастрофален спад в популацията на някои видове насекоми.
Един от най-важните фактори, контролиращи разпространението на насекомите на планетата, са прилепиите. Те обаче също са изправени пред сериозна заплаха. Множество бавно летящи прилепи избягват да се хранят или дори да преминават през осветени участъци защото това ги превръща в плячка за хищници. Понякога светлината кара прилепите напълно да напуснат убежищата си. В крайна сметка те умират от глад чакайки мрака, който така и не идва.
Птиците също са повлияни от този проблем. Мигриращите видове и тези, които ловуват през нощта, се водят от светлината на звездите и луната. Изкуственото осветление може обърка курса им и да ги подмами да навлязат в града, което представлява животозастрашаваща опасност за тях. Всяка година стотици птици измират от сблъсък в ярко осветени сгради. Друг проблем със светлинното замърсяванее, че то може да ги накара да мигрират твърде рано или твърде късно и по този начин да пропуснат подходящите климатични условия за търсене на храна и гнездене.
Водните обитатели също не са застраховани от негативното влияние на това замърсяване. Мигриращите риби като сьомга и змиорки са принудени да изразходват много повече време и енергия в светлинно замърсените води. Това от своя страна има сериозни последици върху успешното им размножаване.
Новоизлюпените пролетни водни костенурки са генетично програмирани да следват най-яркия хоризонт. Традиционно досега това винаги е бил океанът. Сега, заради крайбрежното осветление, те биват примамвани да плуват навън. Всяка година това убива хиляди костенурки, които така и не успяват да се ориентират и да достигнат до океана.
През 2024 е проведено мащабно проучване изчисляващо икономическите загуби от нарушаване на екосистемите заради светлинното замърсяване. Опрашване, риболов, контрол на вредители вече не работят както трябва, което струва 3,4 трилиона щатски долара. Това не е просто екологична констатация, а ясен знак колко дълбоко е вплетено нашето собствено оцеляване в оздравяването на нощта.
В този контекст работата на шведския учен и изследовател на прилепи Йохан Екльоф му печели многобройна, загрижена читателска аудитория. Книгата му „Манифест на тъмнината“ твърди, че трябва да спрем да третираме тъмнината като проблем, изискващ решение и да започнем да гледаме на нея като на ресурс, който да пазим. Произведението завършва с буквален манифест на тъмнината. То ни призовава да обърнем внимание на тъмнината, да я пазим и защитаваме, но също така да намерим своя собствен вътрешен ритъм и да преоткрием нощния живот. Основният му извод е прост, но радикален. Макар електрическата крушка отдавна да се е превърнала в символ на прогреса на човечеството, тя трябва да бъде изключвана понякога.
От нас зависи да овладеем проблема и всъщност можем да го направим, ако внесем съвсем малки промени. Най-важното нещо за светлинното замърсяване, е, че то е обратимо веднага. Светлината изгасва и се възцарява тъмнина. Не е нужно да се чака атмосферата да се изчисти от вредните въглеродни емисии или екологично възстановяване, отнемащо десетилетия.
На места където са създадени и наложени разпоредби за осветлението като Тусон и Флагстаф, Аризона и части от Северна Италия, бързото нарастване на светлинното замърсяване е спряно и ефектът му дори е заличен.
Съществуват и индивидуални стъпки, които всеки един от нас може да предприеме. Екранните светлини, които се насочват, надолу са идеален заместител на гледащите към небето осветителни тела. Осветлението, което просто свети цяла нощ, може да бъде заменено със сензори за движение. Можем да избираме крушки с по-нисък интензитет и то-топъл цвят, а най-добре когато е възможно, да изключим осветлението напълно.
Както винаги, всичко е в ръцете на човечеството да се погрижи за планетата и за нейните обитатели. Честит Ден на земята!
