Марион Дърова: Мачизмът е псевдомъжественост
Марион Дърова, заедно с Яница Атанасова, са хореографки на Just Dance: Trash е най-ново представление, което предстои да бъде показано в програмата на петата Българска танцова платформа на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ на 19 май, 16 часа, в Топлоцентрала, зала 2. Just Dance: Trash е посветено на мачизма. Билети купете тук.
Марион Дърова е хореограф и изпълнител от София. В своите танцови спектакли „WO MAN“ и „FREEFALL“ работи с идеите на Джудит Бътлър и Жак Лакан относно пола. За двата пърформанса тя получава съответно номинация и награда ИКАР за съвременен танц и пърформанс.
Яница Атанасова е съвременен танцьор и хореограф. През 2022 г. създава танцовия пърформанс „Пастет“, който получава награда ИКАР на публиката. Aвтор е също на танцовия пърформанс „Шило”, който е копродукция на One dance festival и РЦСИ Топлоцентрала.
За фалшивата мъжественост, ролите в нея, вдъхновението и пазара разговаряме с Марион Дърова.
Здравейте, Марион, представлението се занимава с мачизма – като цяла властова система. Какви негови проявления забелязвате в структурите на властта?
Мачизмът има ясни проявления, които навсякъде са едни и същи. В политическата власт те са същите каквито са в социалните мрежи и на улицата. Андрю Тейт стана много популярен в социалните мрежи с инструкциите му за успешност към мъжете, чрез насилие над жените. Тръмп е огромен фен на кеча, на състезанията излиза на ринга и се включва в шоуто. Дори само, ако погледнем към езика, който използват някои политици, всички пейоративни негови употреби, виждаме, че според тях е обидно да си жена, мъж, който не отговаря на агресията с агресия, хомосексуален и т.н. В Just Dance: Trash ще видите документални видеа с известни политически герои.
Най-рейтинговите политици, тези, които са на върха на най-големите държави в момента, са алфа-мъжкари – някои са се снимали оскъдно облечени в календари, други в спортни демонстрации, трети в изключително женска компания и т.н. Как си обяснявате това – защо обществото с охота се отдава на своя насилник?
Алфа – мъжкарите и шоумените са много харесвани навсякъде. Това е и причината да изберем кеча като сценична ситуация. Кечът е шоу, индустрия, а в САЩ и политика, защото движи част от икономиката и носи голям символен капитал (всъщност, както е и спортът, но кечът не е спорт). Обществото винаги се е отдавало на своя насилник, харесва ми тази дума „отдава“, защото загатва очакването за твърдост – не само за отстояване на ценности, а за агресия и инвазивност, представени като защита.
Мачизмът е псевдомъжественост – там, където я няма, избива нещо, което яростно иска да защити празното място на мъжествеността.
Какво се случи, че от нещо опасно и проблематично, мачизмът днес започна да се превръща в нещо романтично?
Всъщност образът на перфектната жена – с безупречен (макар и с много външни намеси) вид, която едновременно е и майка, и добра домакиня, е огледален на този на токсичните алфа-мъжкари. За да бъде забелязана, тя трябва да е такава. Тук още не е много силна тази социална тенденция, но в САЩ е натрапчива. Tradwives са жени, които отхвърлят феминизма и се връщат в половите роли от 50-те, не отскоро, впрочем, защото се сещаме и за pin up момичетата, например. И да, тази подкрепа идва от жените повече отколкото от мъжете.
Сценичните ви имена са изключителни: Гилотината и Базуката. Защо се нарекохте по този начин?
Това е маркетингова стратегия. Но все пак не е случайно, че най-лошите и опасни неща са в женски род – болест, смърт, змия, гилотина, базука и т.н.
А защо Гилотината и Базуката са жени, а не мъжки образи? Каква е ролята на жените в мачизма?
Ролята на жените в тази пречупена призма към мъжествеността е огромна. Те са и майките, които възпитават в срам от собствените емоции момчета, те са и жените, които търсят за партньори такива мъже. Иначе, Гилотината и Базуката са жени, защото Just Dance: Trash е социална сатира.
Как музиката влияе на хореографията във вашето представление?
Тук е важно да кажем, че с нас на сцената, освен като композитор и ди джей, но и като изпълнител е Александър Евтимов – Шаманчето. Той влиза в ролята на водещ на събитието и е истински мачо. И тъй като импровизира в това, което говори, се случва да използва някои сексистки изрази, които влизат чудесно в нашия наратив. А музиката му ни държи нащрек и ни помага за всичко, което се случва на сцената.
В един момент представлението се превръща и в реклама – „Купувайте! Купувайте повече! Купувайте имидж, купувайте билети, купувайте само от тази марка!“ Нарочно ли използвате този бутафорен език, който всъщност бихте искали да критикувате?
Нарочно правим всичко свързано с този пърформанс, а частта с купуването е важна, защото обръщаме внимание на връзката между определен имидж и пазарните механизми или как работи добрата реклама и на какви стереотипи разчита.
