Нов етап за лицево-челюстната хирургия в Русе. Проф. д-р Цветан Тончев вече е част от екипа на „Медика“
Утвърденият експерт в областта на оралната и лицево-челюстната хирургия проф. д-р Цветан Тончев е най-новото попълнение в екипа на УМБАЛ „Медика Русе“. С над 37 години клиничен и академичен опит, проф. Тончев вярва, че болницата притежава необходимия потенциал да се превърне в медицински център от национално значение в тази специализирана област.
„Медика Русе“ разполага със съвременна медицинска апаратура, отлични условия и екип от мотивирани професионалисти. Съчетание, което според проф. Тончев създава стабилна основа за предоставяне на качествена и навременна медицинска помощ.
Ръководеното от него отделение по лицево-челюстна хирургия си поставя високи цели – да се утвърди като водещо звено в България, предлагащо иновативни решения и комплексна грижа за пациентите.
Проф. Тончев, какви са основните предизвикателства пред Вашата специалност?
Лицево-челюстната хирургия (ЛЧХ) е единствената специалност, при която в определени страни по света се изискват две магистратури – по медицина и по дентална медицина. Причината е ясна – работим в областта на главата и шията, където се преплитат специфични познания от двете области. Аз съм обучен по старата система, когато се завършваше стоматология, след това първо се специализираше хирургична стоматология – сега известна като орална хирургия, и после лицево-челюстна хирургия, която придобих в съответствие с адаптираните условия на Европейската асоциация на лицево-челюстните хирурзи (EACMFS). Това все още е практика в по-голяма част от света. След присъединяването ни към ЕС, ЛЧХ в България беше обособена като самостоятелна специалност в медицинския домейн, но без изискване за дентално образование, което според мен е сериозен недостатък – без задълбочени познания в патологията на устната кухина, много детайли могат да се пропуснат. Интегрирането на знанията от двете области – медицината и стоматологията е ключов за успешната практика. Мултидисциплинарният подход подобрява грижата за пациента, дава по- широки възможности за диагностика и лечение.
Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсквате в практиката си?
Онкологичните заболявания, възпалителните процеси и травмите в областта на главата и шията са водещи. За съжаление, липсата на профилактика води до късно откриване на туморите. Често симптоми се припокриват с неврологични заболявания, което допълнително затруднява диагностиката. Не е за подценяване и травматизмът.
Какви случаи оперирате в МЕДИКА? Кои от тях бихте откроили?
Отделението ни разполага с отлични условия и модерна апаратура, което ни позволява да оперираме пациенти с различни патологии, дори най-тежки. Вчера например оперирахме паротидна (околоушна) жлеза, карцином на езика и огромна киста на долната челюст. Последният случай беше доста труден, защото челюстната кост беше доста изтъняла и имаше риск от счупване, но се справихме без усложнения.
Какви са лично Вашите амбиции за бъдещето на отделението в Русе?
Отделението ни разполага с отлични условия и опитен екип и може да се съизмерва с най-добрите в страната. Все повече пациенти от различни краища на България търсят нашата експертиза, така че целта ми е да се утвърдим като водещ център с национално значение. Мнението ми е, че много структури като нашата трябва да положат сериозни усилия и инвестиции, за да ни настигнат. Продължаваме да внедряваме най-съвременни методи на диагностика и лечение в полза на пациентите. Няма успех без непрекъснато усъвършенстване.
Вашите професионални интереси към кои заболявания са насочени ?
Без да звучи нескромно, до момента вероятно съм извършил над 4-цифрено число операции на паротидната (околоушната) жлеза – това е основният фокус на работата ми. Дисертацията ми е посветена на лечение на рак на долната устна с метод, непознат у нас преди 20 години. Аз бях първият в България, приложил техниката на Карападжич при този вид рак. Методът позволява запазване на сетивната и моторната инервация на тъканите. Това е висш пилотаж – изисква се висока хирургична прецизност и отлично анатомично познаване, за да се постигне оптимален функционален и естетичен резултат.
През годините успях да въведа тънкоиглената аспирационна биопсия в рутинната практика – световен стандарт за предоперативна диагностика на тумори с висока информативна стойност. От близо 20 години прилагам фейслифт достъп при операции на околоушната жлеза – техника от естетичната хирургия, при която белезите се скриват в трудно видими зони. Сериозно предизвикателство в работата ми са тежките възпалителни заболявания в областта на главата и шията. Често се налага участие на гръдни хирурзи и други специалисти, тъй като възпалението може да засегне и средостението (медиастинума). В такива случаи е необходим интердисциплинарен екип, но за съжаление, изходът не винаги е благоприятен.
Онкологичните заболявания в лицево-челюстната област изглежда не са рядкост. Какво е Вашето мнение за тяхната профилактика и ранна диагностика?
Според мен профилактиката е най-важната част от медицинската дейност, защото струва малко, а резултатите и икономиите, които може да се постигнат, са огромни. За съжаление, както пациентите, така и държавата неглижират този въпрос. Важно е да има задължителни скрининг програми, защото е по-ефективно и по-евтино да се открият проблемите навреме. Пациентите трябва да са по-отговорни за своето здраве. Големият проблем е, че българинът чака да го заболи, а това е погрешно. Не случайно болкомер не е изнамерен – болката е субективно усещане. Пресен пример, от последните дни: пациент, който от 20 години има здравословен проблем, не е направил абсолютно нищо за неговото уточняване и решение. В момента процесът е толкова напреднал, че възможността за благоприятен изход е изключително малка.
