От какви промени се нуждае учебната програма?
Корица от Freepik
Фокус върху възпитателния елемент и по-малко фактология
Темата за образователната система в България е вечно актуална и предмет на дебати и спорове. Реформи (малки и големи) се случват често и скоро предстоят нови.
Според бившия министър на образованието Красимир Вълчев настоящите учебни програми в България по редица предмети не са добре обмислени и не са съобразени с възможностите на средностатистическия ученик.
„Основната промяна, която трябва да направим, е да освободим учебно време на учителите и учениците. Ако трябва да обобщя, ефективното решение е в учебните програми и учебния план, а не в разместването на ваканции и дни в графика на учебното време.“ обяснява пред „Труд“ Красимир Вълчев.
Той настоява, че учебната програма не бива да е насочена към най-амбициозните и способни ученици, а да е съобразена с масовката, но в същото време да дава и поле за изява на желаещите.
„Една от най-несполучливите промени в образователната система по мое мнение са новите учебни програми. Те не бяха направени, така че да дадат по-голяма свобода, по-голяма рамковост и най-вече да са по-фокусирани върху уменията. Нещо повече, те станаха още по-амбициозни откъм знания, свали се материал от висшето образование в 11. и 12. клас. Казвам това с уточнението, че разговорът за учебните програми е твърде различен по различните предмети. Но проблемът в разработването на предишните учебни програми дойде от това, че нямаше ясно задание, бяха оставени на едни работни групи, без да им бъде дефинирана ясно целта на промяната.“
В навечерието на стартирането на нов проект за разработването на нови учебни програми от МОН, Красимир Вълчев отбеляза, че учебните програми в България остават прекалено амбициозни, със силен акцент върху фактологията, което води до натоварване на учениците и липса на време за упражняване и осмисляне. Учителите и учениците бързат през материала, без да се фокусират върху задълбочено учене и формиране на умения. Това създава култура на заучаване, която не отговаря на нуждите на средния ученик и води до демотивация. Програмите трябва да бъдат по-гъвкави и адаптивни към различните когнитивни нива на учениците, с акцент върху възпитателния елемент.
Според бившия министър на образованието при последната преработка на учебните програми основната грешка е била, че е доминирал гласът на академици, което е довело до това материалът да стане още по-тежък и обемен, но за сметка на това биват пренебрегнати ключови и базови умения, които децата трябва да усвоят:
„Като погледнем резултатите по български език и литература, виждаме проблем с базовото владеене на български език, с четенето.“
Красимир Вълчев смята, че този проблем може да бъде решен с допълнителен фокус върху практическите умения, като дава за пример оценяването по математика и по-конкретно задачите PISA, където освен да са наясно с материала, учениците трябва да умеят да размишляват логично и да могат да приложат тези знания, за да получат правилния отговор.
Какво може да очакваме за бъдещето?
Бившият министър вярва, че при изготвянето на нова по-добра програма, по-добрите резултати на учениците ще бъдат забележими до 5 години. Олекотяването на материала не е с цел учениците да учат по-малко, а за да се даде възможност на децата да усвоят добре материала и да могат да проявят сами интерес да научат повече.
Прочетете още: Велурът тази есен
