Пътят на българите e да се осъзнаем и обединяваме
Десислава Авджиева е жена, която с гордост и удоволствие облича българска носия. Предприемач, ментор и откривател на нови идеи, тя намира място на българските традиции във всяка част от своята работа. В деня на Националния празник на България 3-ти март разговаряме за силата на традициите и духа български.
Родена си в града с може би най-българската сила и мощ – Велико Търново, мислиш ли че тази атмосфера е проявило родолюбието в теб
толкова ярко и знаково?
Да, определено това, че съм родена във Велико Търново е нещо, което е оказало цялостно влияние върху личността ми по отношение на това, да ценя корените си и да обичам България. Смело заявявам, че съм горда българка и това да познавам собствения си род, родословно дърво, дори характер на предците си и да осъзнавам усещането си като българка е нещо, което ме зарежда до такава степен, че се усмихвам вътрешно и външно, въпреки всичко, което ми се е случва.

Каква е първата ти асоциация за България?
Първата ми асоциация за България е за духа на българския народ и това какви вдъхновяващи примери на български мъже и жени имаме в историята. Всички те, независимо дали сме били в робство, в окови на духа и съзнанието, са излизали напред, уверени във възможностите, следвайки мисията на живота си, да завещаят на бъдещите поколения свобода, история и култура. Бидейки себе си, са проявявали качества и сила на тялото, мисълта и героизма си, сякаш не са били хора, а полухора полубогове.
Вярвам, че мисията на българите ни, е да спрем да гледаме в паницата си един на друг, а да повярваме в себе си, в силата на духа си, да се грижим за културата, изкуството, историята си, за да запазим и вярата си и оттам, обединени, да дадем много на човечеството. Вярвам, че пътят на българите e да се осъзнаем и обединяваме, за да пребъдем и дадем на света това, от което има нужда, за да оцелее на още по-високо духовно, интелектуално и извисено ниво.
Разбира се, не съм сляпа и за глупостта, подлостта, лицемерието, завистта и безгръбначния паразитизъм на част от хората, в чиито вени тече българска кръв. Може би орисията ни е висшите ни духове да “виреят” сред нисши, защото красотата изпъква сред плевелите и става още по-видима.
България е била и е велика, заради духа на народа ни и древната кръв във вените ни. Толкова години се правят опити да й се добавят примеси, за да стане кръвта ни нечиста и да спрем да бъдем това, което можем да бъдем. Сега обаче е време да се осъзнаем. На този ден пожелавам на българите повече осъзнатост за това, което са, за това, което носят в кръвта си, за това, което могат да дават на себе си, на обществото, в което живеят, на святата земя, на която живеем, на света като цяло и да действат, обединявайки се със себеподобни. На второ място им пожелавам свобода на дух, ум, тяло и душа, въпреки всичко в нас и около нас и нека бъдем и ПРЕБЪДЕМ!
Честит 3-ти март!

Ако имаш възможност да избираш
в кой период на българската история би се пренесла да живееш ?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото бих се пренесла поетапно в няколко периода, преди да стигна до наши дни. Във времето на траките, на Кубрат, на Крум, на Тервел, на Второ българско царство, на цар Симеон и по време на Левски, Ботев и Раковски (не ги изброявам хронологично). А защо в тези времена, ще отговоря по-общо. За мен, всеки период от нашата история, ми дава “времеви портал” до уроци, принципи, готови решения, дори как да съществуваме по-осъзнато в света като отделни индивиди и като идентичност на нацията. Не случайно сме дали толкова много на световната история в различни аспекти и е редно да сме горди от този факт и да се поучим от предците си.
Същевременно уроците и особено някои исторически периоди в българската история, ни дават готови стратегии за начин, по който да действаме като забравим страха в нас и не позволяваме на безгръбначните паразити, облечени в лъскави одежди да замъглят представите и мисията ни, поднасяйки ни “красиво блюдо на масата”, което да ни отклони за дълго и надалеч.
Народ с велики корени сме, но мислиш ли, че сме достатъчно мъдри, за да съхраним това знание и да го предадем на младите поколения?
Неоспорим факт е, че имаме велики корени и има много мъдри хора, които го осъзнават и съхраняват, но за съжаление има пъти повече, които от незнание за нашето минало и уроците от предците ни, остават слепи за тези корени. Често, хората гледат само за себе си и вярват, че така ще бъдат по-добри, но истината е, че така се закопават незапомнени, защото смисъла е да предаваме уроците от богатата си история на младите поколения, за да имат и те поколение, което да бъде устойчиво и да пребъде не само в следващите 100 години, а минимум 1000 години или дори във вечността.
Мислиш ли, че е вярно твърдението, че българите са повече българи, когато са в чужбина?
Човек оценява нещо, когато го загуби! На мен лично по-голямата част от родата ми живее в чужбина и определено ми е мъчно от този факт, но това е и моята причина да пътувам, за да се зареждам с картини, емоции, осъзнаване и да се реализирам и давам най-доброто от себе си тук, а не там някъде. Имам и добрия пример на баба ми и дядо ми. Дядо ми направи родословно дърво на семейството ни и събра рода малко преди да си отиде, а още срещам хора, които говорят за него с уважение за развитие на културата във Велико Търново.
Баба ми водеше събития на Царевец и след като тя почина намерих цели исторически пиеси, които е писала и облекла, които са с български мотиви и е носила по време на събития. Пееше така народни песни, че всички притихваха около нея. Цялата ми рода в чужбина тачи България. Пожелавам си все повече българи да осъзнават корена си, защото когато си далеч от родината, нищо не е същото, като усещането да си близо до нея. Тук се сещам за думите на баба Ванга: до 2025 година всички българи да се приберат в България и всеки от нас скоро ще разбере, защо го е казала.

Водиш класове по български традиции, участваш в тематични събития, сподели преживяване от тези инициативи, което ще помниш дълго и те е докоснало дълбоко
Да, водя класове, как да организираме български събития в Първата практическа академия за организиране на събития My Event Academy. Учим курсистите, как да прилагаме знанията за традициите – преданията и да организираме такива събития, а не т.нар. модерно навлезлите тенденции. Там показваме, как можеш да осъвременим традициите и да събудим интереса към тях, така че хората, присъствайки на събития, да им стане интересно сами да потърсят повече информация и да станат разпространители на традициите ни.
Всъщност, знаейки повече информация за традиции и обичаи, те могат да бъдат част от ежедневието им, от техните лични и професионални празници, както и от това, децата да стават част от тези събития и чрез преживяването да научават повече за обичаи, култура. Спомням си, как след едно обучение, как да правим български събития, завършихме спонтанно с хоро. , което се роди. Как месим питка и се пременяваме в носии в Международното висше бизнес училище, също е сред приятните ми спомени.
Професионалният ти път е много целеустремен, но и разнообразен – повече от 13 години управляваш собствена рекламна агенция, организираш събития и си бизнес ментор. Събитията ли бяха тези, които те провокираха да показваш символите и детайлите на българските традиции в своите начинания?
Организирала съм доста богата гама от събития, както с българска насоченост, така и различни други корпоративни и тематични събития, фестивали, конференции, концерти с капацитет от 10 човека до 15 хиляди. Истината е, че любовта към българското и усещането за свързаност с корена в съчетание с професионалната ми експертиза доведоха до това, да показвам символи и детайли на българските традиции в своите начинания.
Имам цяла поредица от облекла, бижута и аксесоари с българска насоченост, които ми носят настроение всеки път, когато ги нося. Обичам естествени материи и материали и ръчно произведени стоки. Всъщност, част от облеклата си ги измислям аз, като намирам кой да ги произведе. Това да нося нещо, измислено от мен с български символи, засилва любовта ми към българското. В момента разработваме български тиймбилдинг програми, а също така работим над книги и материали за традиции и обичаи, за които ще се радвам да разкажа на бъдещ план в бъдеще.
Коя е любимата ти българска легенда?
О, това вече е сложен за отговор въпрос, но пък сме март месец и затова в духа на баба Марта, споделям, че това е легендата за Пижо и Пенда и създаването на мартеницата, описана в книгата Стопанката на господ на Розмари Де Мео. Легенда за безусловната любов между мъжа и жената и проявлението изявата й чрез действия. Лесно е да кажеш на някой обичам те, трудно е да му го показваш безрезервно и безусловно, но пък това е усещането да обичаш истински и отдадено и тази легенда определено го показва. Вече има друга символика за мен да изработя мартеница от естествена вълна.
Създател си идеята за книгата-игра ”Асверг. Из хрониките за кан Крум”. Разкажи повече за нея – как се роди идеята,
какъв е живота ѝ сега, какво бъдеще я очаква?
Идеята за книгата е рожба на Пандемията. Идеята се роди, мислейки за продължение на мисията на исторически изложби с картини, които организирахме. Искахме да измислим продукт, който може да достигне до всеки дом. Впоследствие идеята не беше приета като перспективна за реализация от хората, с които работех, но винаги е била емоционално подкрепяна. В тази ситуация и имайки време за реализация, автор и екип, с който да случим нещата, се замислих, какво означава тази идея за създаването й за мен и това даде решаващото да за реализацията й.
Моята подбуда за създаването на тази книга беше да има поредица от книги, които да провокират по един различен начин чрез преживяване четящия, да търси повече информация на тема история и култура. Много важно беше да има житейски принцип, скрит като послание в книгата и в случая тук, героят на книгата Асверг, колкото повече знания добива, толкова по-дълго живее в книгата.
В книгата има художествена измислица и максимална историческа достоверност, за която съм благодарна на всички, които ни подкрепиха в точния момент със знания, насоки и материали. Истината е, че книгата нямаше да бъде това, без комбинацията от идея, автор, екип, популяризиране и мисия. И понеже споменах мисия, точно това е и сегашното развитие на книгата.
В настоящия момент имаме масова кампания в училища, университети и корпоративни компании, на които брандираме книгата с послание специално за получателите, като отново целта ни, както споделих и по-по-рано е да провокираме интереса към млади и възрастни хора по един различен начин чрез игра, да започнат да четат повече на тема история и уроците, които се крият в нея, защото вярвам, че народ, който познава своята история и я припознава, ще бъде по-устойчив в бъдещето и най-вече ще има бъдеще!
Също така, създадохме с две български фирми фирмени подаръци с персонализирано кафе и чаша за кафе, за да можем могат компаниите, които подкрепят българското, да подарят нещо различно на хората в екипа си.
Повече информация за книгата има на сайта ни: https://historicalgame.bg/

Какво ти предстои в духа на българското?
Предстоят ми тематични български тиймбилдинг програми, които нямам търпение вече да реализираме! В следващите месеци ни предстои и организиране на откриване на Розариум на Магията на българската роза The Bulgarian Rose Magic (rosarium.bg) в с. Неофит Рилски, на 33 километра от Варна. Там ще може всеки посетител да се запознае с историята и магията на българската роза, да участва в различни практически занимания, в процеса по на увековечаване на една роза в златна, както и сечене на монети на място.
За откриването сме подготвили програма, съчетаваща различни аспекти от историята на българската роза и ще наблегнем на преживяването и образователната част, за да може да остане този ден дълго в съзнанието на хората. За създаването на празника, работим съвместно с моята сродна душа в българските традиции – уважаваната етноложка Анелия Милушева.
Никога не съм била експерт, нито в исторически аспект, нито по отношение на българските традиции и всеки един път научавам нещо ново при организиране на събитията. Вярвам, че правилната формула е екип от експерти, съчетани с организационен опит и с любов към българското, дава добавена стойност, както за мен и екипа ми, така и за експертите, които имам щастието да познавам.