През погледа на Ина Иванова
В света на литературата и изкуството, стиховете притежават вълнуващата способност да пренасят емоция, вдъхновение и въображение чрез силата на думите.
Точно там се отличава една талантлива млада писателка, чиито стихове оставят следа в сърцата на читателите си – Ина Иванова. Майсторски рисува върху белия лист с думи, преплитащи се като нежна мелодия и въздействащи дълбоко в душите ни.
В своето творчество тя ни отвежда в едно уникално пътешествие през всекидневието – свят, който често се пренебрегва, но който тя превръща в поезия. Насърчава читателите да наблюдават красотата около тях и да видят обикновените неща под необикновен ъгъл. Източници на нейното вдъхновение стават чашата с кафе сутрин, пролетните цветя на прозореца или старият грамофон на шкафа.
Напомня ни да се заслушаме в звука на дъжда, да видим красотата в една пролетна усмивка и да открием смисъла в безкрая на звездното небе. Стиховете на Ина са като свеж въздух, който ни понася и ни позволява да видим красотата и надеждата в света на сложни емоции.
Няма да ви оставим да гадаете повечe. Позволете ни да ви представим една изящна литературна душа – писателка, чиито стихове разказват истории за любов, мъдрост и човешки чувства. Пригответе се за литературно пътуване из магията на изкуството и съвършенството, докато ви срещаме с вдъхновяващата Ина Иванова и нейното безценно творчество.
Ти си част от класацията на Go Guide с прекрасната си стихосбирка „Нещата, за които мълчим“. Мислиш ли за себе си като един от най-добрите български писатели?
Нередно и твърде самоуверено ми се струва човек да се класифицира сам. Особено в сферата на изкуството, защото то е процес и всеки артист диша създаденото преди него, черпи от изворите на световната култура, за да достигне до своята малка истина. Единствено времето отсява кой автор ще остане.
Но съм радостна, че толкова много хора се разпознаха и съпреживяват поезията ми. “Нещата, за които мълчим” се оказа обичана книга.
Силно впечатление ми направи и участието ти на най-големия фестивал на книгата „Пловдив чете” заради лекотата и любовта, с които подхождаш към младите таланти, любители на поезията. Какви са емоциите, които изпита след приключването на събитието?
Най-добрият начин да пристъпиш в лятото!
Аз имам нужда от празници, а “Пловдив чете” е празник, който организаторите отстояват вече 21 години. Представяте ли си? Фестивалът е особено времепространство, в което срещаш себеподобни, прегръщаш хора и книги, откриваш нови гласове. Иска ми се да помним, че четенето е преди всичко удоволствие.
Особено се радвам, че все повече млади хора идват на събитията, виждам вълнението им, споделяме си открития. Смисълът от всичко това е, че подобни срещи имат силата да променят бъдещето, да засеят семенца. Вярвам в това.
- Атопичен дерматит: Причини, симптоми и начини за лечение
- Стартира Архитектурно-строителна седмица, Green Energy и BIM Expo
- Лили Иванова на сцената на фестивала Франкофоли
Каква е другата, непозната и скрита Ина, която светът не познава? Какво беше малкото дете Ина, което обичаше да скача в локвите и да къса цветята, което си играеше с калинките и събираше слънчевите милувки. Коя беше Ина преди да сбъдне мечтата си да създава творчество?
О, ами аз бях много стеснително, затворено, вглъбено дете.
То още живее някъде в мен, просто се е научило да има повече кураж.
Знаете ли, във всеки от нас със сигурност живеят скрити различни персоналности, които излизат на повърхността при конкретни обстоятелства. За мен като пишещ човек е интересно да наблюдавам тези процеси.
Колкото до непознатата Ина, тя умее да стиска зъби, когато я боли, после си слага парфюм, изправя гръб и започва да се усмихва, докато усмивката пропълзи ча-а-ак до очите ѝ.
Какво според теб е най-важното качество, което трябва да притежават младите писатели, които търсят себе си сред прашните книги, за да бъдат чути, за да бъдат запомнени?
Да четат. Да търсят собствения си глас. Да са тактични с другите и да не щадят себе си.
Кой е писателят, който те вдъхновява?
Труман Капоти не само с изумително чистия си стил, а и с лежерната, иронична и светска смелост, с която живее.
Йовков, който завинаги ме научи, че красивото е етично. И обратно.
И още около 478 поети и писатели, но да не досаждам на аудиторията.
Номинирана си за награда “Пловдив” в раздел литература именно със стихосбирката си „Нещата, за които мълчим“. Коя е наградата, която чакаш цял живот?
Отговорът винаги е любовта. Да обичаме и да бъдем обичани.
Ти си част от Модерната академия за изкуства “Синдикат”, която насърчава млади таланти. Любители на литературата, книгата, PR и рекламата, дизайна, музиката, фотографията се учат от едни от най-добрите имена в сферите. Какво е усещането да предаваш любовта към творчеството на следващите поколения – бъдещето на България?
Да, в последните няколко години с истинска радост водя курс по Творческо писане в Модерна академия за изкуствата “Синдикат”. Академията е отворена за ученици от пловдивските училища и наистина им дава възможност да намерят себеподобни, изгражда среда.
Освен че си обменяме някои малки тайни и техники на занаята, ние непрестанно четем и обсъждаме книги. Всеки подобен курс неизбежно и основно е курс по творческо четене, по запознаване с автори извън учебната програма, по изграждане на литературен вкус.
Честно ли? Страхотно преживяване е и продължаваме да се виждаме и след завършване на курса!
Кои са първите три думи, за които се сещаш, когато чуеш думата Madamsko?
Симпатично намигане.
Сила.
Вяра в жените.
(не мога да броя до три) 🙂
