Пубертета – какво всъщност се случва
Какви промени претърпява емоционалния баланс и психическото състояние на детето с влизането в пубертета?
Големи! И не само за него, родителите също трябва да балансират между потребностите на детето и подходящото за контекста и цялостната ситуация поведение. Основната задача на юношата в този период е да постигне уникална идентичност и психологическа автономност.
Кога можем да говорим, че детето влиза в този период и по какви белези в поведението можем да го определим?
Това е специфичен и важен период от живота. В психологическата литература съществува консенсус по въпроса, че основната задача на юношеството е изграждане на собствена идентичност, постигане на психологическа автономност и социална зрялост. Започва някъде около 13 тата година и продължава до 18-19, разбира се строго индивидуално.
По отношение на белезите, списъкът е дълъг. Всяко дете е различно и расте в различна семейна среда. От бягства, закъснения, отказ от учене, контрол и неприлично поведенеие можем да стигнем до ранни сексуални контакти, хранителни растройства, злоупотреба с ПАВ, кражби и други.
За какво е необходимо да внимават родителите в този период на пубертета?
Това е процес, който е двустранен. Пубертетът не е нещо много опасно и страшно, което трябва да следим с бинокъл и пушка в ръка, но е добре да бъдем с широко отворени сетива. Да чуваме и виждаме и да позволяваме на децата си да изразяват дори и негативните си емоции. Децата рядко се променят от днес за утре. Поведениeто и емоционалните им реакции могат да ни помогнат да разберем какво се случва в тях и разбира се най-важна тук е сигурната привързаност и отворената семейна среда. Важно е да говорим и пак да говорим с децата си. Да приемаме техния начин на изразяване и да уважаваме важните за тях неща. Много често девиянтното им поведение идва, за да ни каже :”Ей виж ме, чуй ме, имам нещо да ти кажа”
Именно в началото на този период децата са изправени пред първото голямо предизвикателство в живота си – изпитите за продължаващо образование след 7 клас
Знаем, че това е година, през която тези деца преживяват голям стрес, който може да има както психологически, така и физически последици. Какви са най-честите „капани“и нещата, за които трябва да бъдем внимателни?
Това е един от етапите, в които децата се научават да бъдат отговорни. Те навлизат в един нов етап на идентичността си, в това да вземат решения и да носят отговорност за тях, което само по себе си си е стресиращо. За един младеж, който досега е имал различен стил на живот, вече постепенно навлизащ в света на възрастните, това може да се окаже трудно. Свободата, към която всички се стремим, понякога плаши. Това е предизвикателство не само към детето, но и към родителите. Те самите трябва да контролират своята тревожност и изисквания, да гласуват доверие на детето си и разбира се да изтъкнат силните му страни. Много деца преживяват този период доста трудно, освен като изпит за академичните им знания и като изпит за любовта на родителите си.
Ако се проваля, нашите ще откачат и ще спрат да ме обичат
– това звучи доста страховито, признаваме си. Ето защо е важно да показваме на децата си, че са значими и важни за нас и ги приемаме независимо числото, с което ги оценяват учителите. Така потенциала на децата се увеличава, за да се справят не само с академичните трудности, но и с тези на живота. Сигурната база е важна за децата, за да знаят, че дори и да се провалят, има някой зад тях, който да им помогне и ще ги разбере.
Какво бихте посъветвали родителите?
Избягвам да давам съвети, защото това не работи добре, но това, което насърчавам родителите е да говорят с децата си. Да се изгради не само семейна обща комуникативна среда, но и индивидуална. Всяко дете има нужда да прекарва време с единия и с другия родител и да правят “техните си неща”. Това е пространство, в което не само децата, но и родителите развиват взаимната привързаност и споделят емоции и преживявания.
Добре е родителите да са партньори на своите деца, а не да се държат враждебно или назидателно
Много често това е период, в който самите родители променят наследените от собствените им семейства възгледи за юношеството като цяло. Разбира се, с това в никакъв случай не казвам да няма граници и правила. Представете си какъв хаос би настъпил, ако живеехме в свят без правила. Децата имат нужда някой да удържи емоциите и преживяванията им, да им даде облик и в тази връзка родителите трябва да покажат своя авторитет. И проблема не е в това, а в начина, по който го правят.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
