Перименопаузата започва по-рано, отколкото мислим, споделя Яна Балникова
Яна Балникова е на 46 години и е в перименопауза. Първите симптоми се появяват около 38-ата ѝ година, но минават години, докато някой назове какво се случва. Когато симптомите започват сериозно да ѝ пречат, тя вече е съосновател на новостартирал медицински център и има над 20 години опит в управлението. Информацията, която намира на български, ѝ се струва оскъдна и остаряла, затова започва да чете чужди източници. Така се ражда платформата „Меноморфоза“, а след нея и книгата „Меноморфоза. Перименопаузата“, в която участват 27 лекари и експерти. Яна е сертифициран коуч по хранене и здравословен начин на живот.
Тя подкрепя сдружение „Женско здраве ФЕЕРИЯ“ и ще бъде лектор на информационния форум „Женско здраве и превенция“ на 14 ноември във Варна. MADAMSKO е медиен партньор на събитието. Преди форума разговаряхме с Яна за мозъчната мъгла, страха от хормонозаместителната терапия и за това какво трябва да знае една жена около 40-те.
Била си на 44, когато симптомите на перименопаузата започват сериозно да ти пречат. Кое беше първото, което забеляза, и кога разбра, че не е просто умора?
Симптомите всъщност започнаха много по-рано. Но на 44 вече сериозно ми пречеха. В работата, вкъщи, да присъствам истински в живота на дъщеря си, да следвам целите си. Не беше само умора. Имах мозъчна мъгла, болки в ставите, често безсъние, нещо, което никога преди не ми се беше случвало. И тревожност, която също беше нова за мен. Разбрах, че не е стрес, защото животът ми не беше станал по-стресов. Задълженията ми не се бяха увеличили. Беше се променила моята реакция към тях и начинът, по който тялото ми се държеше всеки ден.
Колко време мина от първите симптоми до момента, в който някой назова какво се случва?
Години. Сега, погледнато назад, знам, че първите симптоми са започнали около 38. Но се появяваха спорадично, не всеки ден. Затова дълго ги пренебрегвах или ги отдавах на друго, на стресиращата работа, на общата умора. И дори когато се запитах дали не е време да проверя какво се случва, минаха още няколко месеца в лутане и търсене на информация, докато разбера, че съм в перименопауза.
Защо реши да напишеш книга, а не само блог или профил в социалните мрежи?
Започнах точно от социалните мрежи. Дълго време правех кратки видеа. Гледаха се, интересът беше голям. Но под тях се появяваха едни и същи въпроси. Какво е перименопауза? Какво да правя сега? Често питаха за неща, за които вече имах видео. Тогава разбрах, че едно клипче се губи в потока. Дамите имаха нужда от едно място, където цялото знание е събрано и където винаги могат да отворят конкретния си въпрос и да намерят отговор. Така се роди книгата.
Как събра 27 експерти? Имаше ли лекари, които отказаха или не приеха темата сериозно?
Свързах се лично с всеки. В началото не познавах всички. Стигнах до тях през мрежата си от контакти, с много питане и търсене на правилните хора. Нито един лекар или експерт не отказа и никой не подцени темата. Сред 27-те има много лекари, но и експерти по движение и хранене, психолози. Всички се отзоваха с готовност. Много ме радва, защото показва, че професионалистите, които подкрепят жените в перименопауза и менопауза, разбират колко е важно жената да е информирана. И искат тази информация да стигне до възможно най-много жени.
Кое откритие, докато пишеше книгата, те изненада най-много?
Започнах да се ровя в темата заради мозъчната мъгла. Тя ми пречеше най-много в работата. Така попаднах на изследванията на д-р Лиза Москони, която изучава как се променя женският мозък. Изненада ме, че в перименопаузата енергийният метаболизъм на мозъка може да спадне с до 30%. Причината са хормоналните промени, най-вече спадът на естрогена. Оттам идват мозъчната мъгла и проблемите с фокуса. Но и други симптоми, които рядко свързваме с мозъка, като горещите вълни, промените в настроението, тревожността и депресията. Добрата новина е, че след менопаузата мозъкът в повечето случаи се адаптира и възстановява. Но докато сме в перименопаузата, тези симптоми плашат. А когато жената не знае защо се случват, плашат още повече.
Какво е Перикомпас и как го създаде? По какво се различава от това, което жената чува в лекарския кабинет?
Перикомпас е методология, която разработих. Тя има осем посоки, в които жената може да се погрижи за себе си. Това са знанието, храненето, движението, сънят, намаляването на стреса, медикаментите и добавките, взаимоотношенията вкъщи и на работа и общността. Във всяка посока има какво да се направи. Жената сама избира откъде да започне според ежедневието и симптомите си в момента. Задължителна е само първата посока, знанието. Ако не знаем какво се случва с тялото ни, няма как да си помогнем.
Създадох я на база на всичко, което научих, докато търсех информация за себе си и докато пишех книгата. Самата книга е подредена по същия начин, всяка част е една от посоките. Разликата с лекарския кабинет е в обхвата. Лекарите съвсем естествено се фокусират върху терапията на конкретните оплаквания, с които идва жената. Перикомпас обхваща и всичко останало, което е важно за здравето и качеството на живот, но излиза извън работата на лекаря.
Казваш, че информацията на български е оскъдна и остаряла. Къде е най-голямата празнина днес: при лекарите, при жените или в медиите?
Празнина има на всички нива. Въпреки моята работа, работата на други хора и на самите лекари, въпросите, които получавам, ми показват, че все още има жени, които не знаят какво се случва с тях и как да се погрижат за себе си. Затова мисията на Меноморфоза и на книгата е всяка жена в България да знае за тези периоди и как да се погрижи за себе си. Жените, които са в перименопауза сега, и следващите поколения. Работата на един човек или на шепа хора няма как да е достатъчна. Нужно е и медиите, и лекарите да продължат да образоват жените.
Около ХЗТ у нас има много страх. Кои са митовете, които чуваш най-често от жените, които ти пишат?
Страхът не е само у нас. Навсякъде по света все още много малък процент от жените в перименопауза и менопауза приемат ХЗТ. Най-честият мит е, че ХЗТ е опасна за всяка жена и едва ли не задължително води до рак. Съвременната наука казва друго. Според Северноамериканското дружество по менопауза (The Menopause Society) при жени под 60 години или до 10 години след менопаузата, без противопоказания, ползите в повечето случаи надвишават рисковете. През ноември 2025 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) обяви, че премахва най-строгите предупреждения от продуктите за ХЗТ, тези за рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и деменция.
Това не означава, че ХЗТ е за всяка жена. Означава, че решението се взема индивидуално, с лекар, според състоянието на жената, симптомите и целите ѝ. Вторият мит, който чувам с почуда, е, че в България ХЗТ не се практикува. Това далеч не е така. У нас има много лекари, които познават ползите ѝ за дългосрочното здраве и качеството на живот на жената. И я предписват.
Какво трябва да знае една жена на 38-40 години, преди перименопаузата да е започнала?
На 38-40 години жената много вероятно вече е в перименопауза. Просто не го знае. Първото, което искам всяка по-млада жена да знае, е, че този период съществува и какви са симптомите му. Така, когато дойдат, няма да се уплаши или да реши, че е болна от нещо много по-сериозно.
Второ, перименопаузата е прозорец, даден ни от природата. Навиците, които изграждаме сега в движението, храненето, съня и справянето със стреса, определят здравето и качеството ни на живот в годините напред.
И трето, няма една добавка или едно лекарство, което да реши всичко. Това е един от най-честите въпроси, които получавам. Облекчението идва от комплексен подход, от работа с лекар и грижа за себе си във всички тези посоки едновременно.
Как се чувстваш днес, на 46, в собствената си перименопауза?
Прекрасно. Преди повече от година започнах хормонозаместителна терапия, след консултация и по предписание на лекар. Симптомите, с които се борех всеки ден, или отслабнаха толкова, че вече не ми пречат, или изчезнаха напълно.
Но голямата промяна е друга. Върнаха ми се енергията и амбицията. В началото, когато не знаех какво се случва с мен, силите ми стигаха само да мина някак през задачите за деня. За бъдещето изобщо не можех да мисля. Сега отново го планирам и гледам към него с надежда.
И се грижа за себе си много по-добре. Внимавам как се храня. Движа се така, че да пазя мускулите и костите си. Сънят е може би най-големият ми приоритет в момента. А техниките за справяне със стреса, за щастие, бях превърнала в навик още преди перименопаузата и днес много ми помагат.
Информационният форум „Женско здраве и превенция“ ще се проведе на 14 ноември 2026 г. от 14:30 ч. в зала „Пленарна“ на Община Варна. Участието е безплатно, с предварителна регистрация на feeria-jensko-zdrave.com.
