Зад формите и цветовете се крият специални послания

Марта Маджарова–Абланска определя себе си като доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, художник, дизайнер и визионер, любопитен към иновации в областта на изкуството, дизайна, фотографията и образованието. Тя е категорична – изкуството е необходимо преживяване в живота на всеки, защото то ни учи да погледнем под повърхността и ни провокира да се замислим в различна посока. Цветовете не са просто „визуални дразнители“, а формите се отличават една от друга с различни послания – всичко има индивидуален смисъл. Изкуството ни отваря врати и към природата, а за истинския артист е „абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството“, споделя Марта.

Нейните мечти са да изпраща послания чрез изкуство, да учи младите хора как да изразяват себе си чрез него, а тези, които не се занимават професионално с изкуство – да го консумират, защото то е важна част от психическото и физическо здраве. Ето какво още разкрива пред MADAMSKO Марта Маджарова:

Какво ни дава изкуството, което не можем да открием другаде?

Още от древността изкуството е изразен и комуникационен похват. Считам, че едно от първите средства при общуване с детето е езикът на изкуството. То пресъздава заобикалящия го свят чрез рисунки или абстрактно подреждане на предмети.

Изкуството дава свобода, развива въображението.

То може да бъде разгледано в качеството си на инструмент за провеждане на терапия. Това се постига чрез невербално изразяване – използване на различни художествени средства и техники. За тази цел не е необходимо човек да има опит в областта на изкуството.

В едни случаи то ще се яви като антистрес терапия, която повлиява положително психичното здраве. В други случаи може да даде отражение на физиологичното състояние на организма. Тук визирам най-вече въздействието върху деца с изразени проблеми във фината моторика на крайниците. Наскоро проведени изследвания на Drexel University в САЩ установяват, че активността по време на дейности, свързани с изкуство, развива мозъчната дейност. Това е валидно както  за професионалните художници, така и за любителите на изкуството.

А какво дава изкуството на Вас?

Образно казано, изкуството като дете ми даде забавление и игра, а като осъзната личност – професията ми. В детските ми години често вместо с кукли, върху лист хартия рисувах нещо като комикс и разигравах сценки. Така играех и се забавлявах. Когато пораснах, изкуството се разви по естествен път и в моя професия.

Изключително много ме радва фактът, че изкуството все по-често преминава границите на конвенционалните форми и „излиза“ на улицата чрез провеждането на ежегодни събития. В по-малките населени места често се реализират нови арт фестивали, които всъщност възраждат старите български традиции на приложните изкуства и занаяти. За деца и възрастни набират популярност различни уъркшопове в областта на изящното и приложното изкуство.

Кога осъзнахте, че искате да се занимавате с дизайн?

Благодаря за този въпрос! За да отговоря, ще разкажа една случка от времето, когато бях около четиринадесетгодишна. Попаднах на една абстрактна рисунка, в която преобладаваха червени, черни и контрастни цветове, разположени в хаотични мазки. Вибрацията на цветовата гама и агресивно разположените петна предизвикаха у мен напрежение и без видима друга причина се разстроих емоционално. Вследствие на това реших да проуча историята на тази абстрактна рисунка. Тя беше създадена от непрофесионалист – дете, претърпяло тежко физическо насилие. То прекратява вербалната комуникация, затваря се в себе си и се отдръпва от светския живот. В редки случаи единственият прозорец, чрез който общува, са рисунките. Абстракциите му са директно отражение на инцидента. Тази случка възбуди любопитството ми. Постепенно започнах да се информирам за науката цветознание, цветопсихология, а впоследствие се насочих и към дизайна въобще.

Ние сме консуматори на цветове и форми. Но зад тях стоят дълги процеси на анализ и проучване.

Те са създадени от дизайнери, художници, както и от много други специалисти, които работят, за да спомогнат максимално нашия комфорт.

Какво представлява „Ленд арт“ към Нов български университет?

„Ленд арт“ в буквален превод означава изкуство на ландшафта или земята. Ленд артът е реакция – протест срещу комерсиалното изкуството в „бетонния свят“. Обикновено произведенията се създават в открита естествена среда. Те са в хармония с природата. Реализирани са от природни материали или в комбинация с такива.

Усещането да твориш сред природата и това да твориш в ателието или офиса не могат да бъдат сравнени.

Нов български университет ежегодно организира редица научни конференции, лекции и изложби в областта на дизайна и изкуствата. Тези събития са творчески стимул както за младите, така и за утвърдените автори. Имах възможността да бъда поканена и да участвам и като автор, и като лектор. Всяка година съм в очакване на поредното интересно събитие, за което с удоволствие и вдъхновение се подготвям.

Как сте участвали до момента в този формат?

През 2016 г. участвах за първи път в ленд арт практиката, организирана от Нов български университет. Темата на проекта беше вдъхновена от българската шевица. Използвах изцяло естествени материали – горски мъх, изсъхнали клони, миди, шишарки, а за фон пясъчната настилка. Паното беше композирано в ъгъл между две скали, а като панорама се открояваше морският хоризонт.

Второто ми участие в „Ленд арт“ беше през 2017 г. Тогава използвах нюансите на морския залез за фон на един фотографски експеримент.

Идеята е комбиниране на естествената среда с неодушевен предмет птичка, създадена на принципа на оригами. Стремях се да сведа до минимум компютърната обработка. За тази цел с прикрепване на птичката върху прозрачна плака имитирах естествения й полет. Това предостави възможност да я композирам в различни ситуации. Някои от фотографиите са двуизмерни. При други чрез поставянето на оригиналната хартиена птица в прорези или залепване върху принтирания кадър се постигна триизмерен ефект.

 

В резултат на този експеримент се получи комбинация на двуизмерна и триизмерна фотография.

Какви са най-ярките Ви спомени от тези изживявания?

Колегите от Нов български университет са избрали едно от малкото девствени места на Черно море за база на ежегодните ленд арт практики – плаж Корал.

Считам, че за да се оформи и развие един млад творец, е абсолютно необходим досегът с ленд арт изкуството.

Експериментирането с природни материали и възможността за използването на различни мащаби обогатява практиката на артиста. Въображението се развива, а произведението се композира в една нестандартна обстановка. „Галерията“ може да е в морето, до водопад, в полето, горите и всеки тип ландшафт. Студентите работят индивидуално или групово. Те се вдъхновяват един от друг. Раждат се уникални идеи и произведения. Преди две години на практиката бях впечатлена от проекта на няколко студенти. Те представиха фотографии, заснети между скали в морето, където момиче е облечено в огромен найлон, изхвърлен на брега. Темата за замърсяването на околната среда винаги присъства в създадените произведения под една или друга форма. Надявам се, че това послание в творбите от ленд арт практиките ще докосне и стимулира повече хора към отговорност и грижа за природата.

В какви други инициативи участвате в момента или планирате да участвате?

Заедно с моя съпруг ланд. арх. Христо Ангелов–Аблански разработваме серия от осветителни тела. Те са реализирани от хартиени материали в комбинация с естествени такива – дърво, полярен мъх и др. Отново е подкрепена темата за глобалното замърсяване. Моята серия от лампи е изработена от употребявани опаковъчни материали, а неговата от стари вестници чрез технологията папиемаше. Освен разработването на линията за осветителни тела, имаме идея да реализираме мебели от отпадъчни хартиени материали.

А как се появи идеята за Fragmenti Design Studio?

По професия аз съм графичен дизайнер, а съпругът ми ландшафтен архитект и пространствен дизайнер. Това ни дава възможност да проектираме екстериорен и интериорен дизайн. Реализирахме редица частни проекти и в областта на продуктовия дизайн и фотографията. Така по естествен път се роди идеята да използваме наша запазена марка, а именно Фрагменти“. Допълнението „Дизайн Студио“ е във връзка с факта, че интересите ни се разпростират в много различни области на изкуството.

Споделете несбъдната мечта, по която работите.

През 2016 г. защитих докторска степен на тема „Дизайн на опаковки при изделия за деца. Проблеми при конструктивното и графичното изграждане на опаковката“. Развивам тезата за опаковката, която надхвърля основните си функции за съхранение и пренос. В едни случаи опаковката частично или напълно изменя своето първоначално функционално предназначение. В други тя запазва своята стандартна функция, но се явява и неизменна част от ново направление. При трети случаи тя се превръща изцяло в нов продукт, който се различава коренно от първоначалната си визия – конструкция, форма, структура, функция и предназначение. Това дизайнерско интерактивно решение превръща опаковката в нестандартна в истинския смисъл на думата. В момента разработвам няколко идеи за интерактивни опаковки, предназначени за нашия пазар.

Мечтата ми е да популяризирам интерактивния дизайн за опаковъчни средства в България. За щастие попаднах в перфектната среда, осигуряваща възможност за разработването на идеи и прототипи в тази насока. През новата 2018/2019 учебна година ще работя с млади талантливи деца от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ в София. Гимназията има установени традиции в областта на приложните изкуства, дизайна и рекламата. Аз съм получила образованието си в тази гимназия и това ми осигури здрава основа за развитието ми като дизайнер и творец.

Дайте съвет на младите хора, които искат да се занимават с изкуство, но не се чувстват сигурни.

Има два типа творци. Първият се ражда богопомазан с талант и идеи. А за втория е необходимо натрупването на години опит и създаването на стотици произведения, докато се стигне до откриването на себе си. И в двата случая крайният резултат е впечатляващ. За това никога не се от отказвайте и не губете време в отчаяние или съжаление.

Бъдете любопитни, проучвайте, анализирайте и питайте!

Винаги търсете градивната критика, защото без нея няма развитие! Резултатът рано или късно ще дойде.

Кое  е най-голямото Ви вдъхновение като жена?

Определено от момента, в който срещнах своя съпруг, аз непрекъснато съм вдъхновена. Ние взаимно се подкрепяме, но и сме най-обективните си критици. А идеи може да се открият навсякъде – в заобикалящата ни среда, в природата. Просто трябва да ги открием и да ги покажем по най-добрия начин на света през призмата на нашата фантазия.

Изкуството в рамките на 30 минути

интервю: Станислава Иванова

снимки: личен архив

Светослав Николов е от онези творци, които определят изкуството за неизменна част от хубавите усещания в живота. Завършил театрално майсторство и режисура в театрален департамент на Нов български университет, по-късно става част и от едни от най-престижните театрални проекти и фестивали по цял свят. Паралелно с това страстта му да режисира не угасва – през 2005 г. на сцената на ДСТ „Алеко Константинов“ представя спектакъла „D.L.“, инспириран от романа на Шодерло дьо Лакло „Опасни връзки“.

Работейки върху два моноспектакъла, които в последствие се оказват твърде кратки, Светослав осъзнава, че изкуството не бива да бъде поставяно в рамки и органичения, защото само по себе си то е форма на живот и изразяване от страна на твореца. Неговата идея за кратки форми на изкуство ражда инициативата „Джобен фестивал“ през 2012г. Така вече повече от 5 години Светослав дава шанс на творците на кратки форми на изкуство да покажат своя потенциал пред публика. Юбилейното издание на „Джобен фестивал“ е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.

 

Какво означава за теб инициативата „Джобен фестивал“ като неин основател?

Общо взето за мен означава вече начин на живот, тъй като подготовката за фестивала започва три месеца преди стартирането му. Той се провежда два пъти годишно – грубо казано шест месеца от живота ми преминават под знака на Джобен фестивал.

За мен винаги едно е голямо притеснение какви участници ще има този път, какво ще представят, дали хората ще го харесат, но най-хубавото в цялото изживяване е, че винаги тези притеснения приключват, когато отворим вратите за гости. Много се радвам, че има толкова творящи хора в България, хора, които въпреки, че културният сектор е почти мъртъв, защото няма никакви вложени средства в него, те все пак дават една надежда, че арта ще пребъде и ще продължават да творят и даряват на всички ни друг живот в иначе скучното ни битие.

Джобен фестивал ми дава стимул и място да събирам накуп тези хора и заедно на всеки шет месеца да си сверим часовника, кой докъде е стигнал, да обсъдим заедно как бихме могли да правим съвместни проекти. Постепенно да се превърнем в арт общество и да покажем на света, че това е днешното поколение и днешния начин на възприемане на изкуството.

Какво те вдъхнови да дадеш шанс на „джобните“ форми на изкуство?

В днешното забързано ежедневие, хората спират клипчета в Ютуб или във Фейсбук, които са по-дълги от 5 минути, така че това, което в момента правим, е огледало на новия начин на живот и изкуството трябва да се промени спрямо него. Артистите трябва да развият способността да се представят във все по-кратки форми, ако искат да задържат вниманието на хората върху това, което правят. Преди години нямаше място, където да се представят кратки форми на изкуство, а в тях има един огромен чар, също и огромна мисъл, как

в рамките на 30 минути да разгърнеш идеята си и да я представиш по най-добрия начин.

На всяко издание на Джобния фестивал до момента освен, че артистите представят продукта си, те презентират и себе си в кратък разговор с водещия на фестивала, а и публиката взема активно участие, като задава въпроси, свързани в с творчеството на дадения артист или конкретния продукт.

Мисля, че това е форма, в която трите компонента: творец, произведение на изкуството и публика могат да сверят часовниците си за това, до колко разбираме изкуството, дали то говори на един и същ език с публиката си и какви са тенденциите в съвременния арт.

Какво носи изкуството в живота на човек?

Изкуството е нещо, което ти дава възможност да мечтаеш, онова което малките деца умеят заради безгрижния си живот, заради липсата на правила или заради това, че все още не са ги научили. За възрастния човек, който често забравя за това безгрижие и дълбоко потънал в ежедневието си извършващ едни и същи неща, по един и същи начин, изкуството е това, което му дава криле, така че той да се отпусне и да помечтае отново.

В изкуството „ти“ си в служба на обществото и на самия себе си, то изгражда рефлекси, дава духовно развитие или отрича такова. Задава въпроси, които човек никога не би си задал.

Ако правиш изкуство оставаш вечно млад.

 А какво носи човек в живота на изкуството?

Човек отдава себе си на изкуството, веднъж влезеш ли – няма излизане. Повечето от нас работят на други места, за да могат да си позволят времето, да правят изкуство.

Когато се отделих от изкуството за няколко години, за да мога да си изкарвам прехраната, прекарах едни от най-тежките години за мен, защото нямаше какво да ми дава този полет, този устрем, който имам докато творя.

В кой момент от от досегашните издания на фестивала би се върнал с удоволствие?

Всичките са ми любими! Нямам един, за който да кажа „това е най-готиният фест, който се е получил“. Досега в годините сме виждали адски добри творци. Също такива, които за първи път стъпват на сцена, хора, които се единствени в това, което правят. Всяко от тези неща кара сърцето ми да трепти и да чака с нетърпение това, което предстои да се случи на поредното издание.

Харесвам, когато фестивала започва да има вече свой собствен живот и да става популярен не само в рамките на Ателие Пластелин, където се провежда. Вече имаме обаждания от различни градове в България, които по някакъв начин са научили за него и сме в процес на преговори, как да го осъществим. Това значи, че делото което вършим не остава само затворено в нашия собствен кръг и се надявам някой ден да създадем мрежа от фестивали, които да обменят артистични продукти, не само от нашата страна, но и в цял свят.

Джобен фестивал“ е мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот. Фестивалът отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48) е тазгодишният домакин на фестивала от 27 до 29 април 2018 г., където ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид. 

Събитие във Facebook

Пролетта се събужда с Джобен фестивал 2018

      „Джобен фестивал“ – мястото, на което кратките форми в изкуството завладяват с креативност, вдъхновение и живот – отбелязва своето юбилейно пето издание през идващата пролет. „Ателие Пластелин“ е тазгодишният домакин на фестивала, където от 27 до 29 април 2018 г. ще можем да се насладим на изкуство от всякаква категория и вид.

          Събитието е част от големия проект „Времеви зони“, който се осъществява с финасовата подкрепа на Програма „Култура“ съм Столична община.

В изданието тази година акцентът пада върху документалното кино.

Във фестивалните дни ще можем да се насладим на документалният пътепис на Момчил Ап. Карамитев „По стъпките на предците ни в Окситания“. Филма  разкрива духовната връзка между Богомилите и Катари, както и  исторически места и събития, малко известни в днешно време, но описани от древните летописци. Ще видим и Youtube сериала на Крис Захариев „Да се изгубиш нарочно“, в който трима тинейджъри  на ръба на безгрижието и на крачка от отговорния живот ще покажат непозната страна на България през техните очи. Също по време на фестивала ще сложим началото на съвместното ни сътрудничество с източноевропейската платформа за документално кино „КинеДок“, които ще представят серия от документални ленти в следващите месеци.

            За първи път в програмата на фестивала ще участва и детския игрален филм „Моля те, Нептуне“ съвместна продукция на БНТ и ЕБУ по идея на Ралица Филипова и реж Петър Гайтанджиев. Това е история, която ще върне и по-големите в детските им години, и за миг ще им се стори, че чуват шума на морето в допряния до ухото рапан. Филмът тази есен ще бъде представен на най-големия фестивал за детското игрално и документално кино в Чикаго, САЩ/ Детските Оскари.

            Сред участията се отличава името на Явор Костов – Йондин и Субтеатър, който ще представи първия театрален трейлър на „Фауст: Тъмните свърталища на любовта“. Историята разказва за актьор, провалил се в своята интерпретация на „Фауст“, но пък открил свой загадъчен колега, който осъществява подобен акт в психиатрична клиника… Друго любопитно е пресъздаденото от Константин Колев и групата за исторически възстановки, които ще представят демонстративна историчаска битка между българи и викинги.

            В музикалната програма ще бъдат представени, както новите, така и много обичаните творби на дуото проф. Симеон Венков (пиано) и Свобода Боздутганова – Контрабас. Също прекрасният бард с китара Виктор Макаров, който наскоро представи новият си албум „Шарена черга“; страхотният Денис Апов, още един поет с китара и за финал – DJ сет на Денис (DSH!) Шипочки.

Джобен фестивал – пролет 2018 ще се проведе от 27 до 29 април 2018 г. в „Ателие Пластелин“ (гр. София, ул. „Цар Симеон“ №48). 

Събитие във Facebook