Велики хора, които са нямали късмет със съпругите си
От древни времена до наши дни хората се опитват да намерят семейна хармония, за да понесат трудностите и несгодите на съдбата по-лесно. Често обаче се оказва, че избраният за съвместен живот партньор само увеличава тези трудности.
Рамзес III
Последният велик фараон на Древен Египет и съпругата му нямали голям късмет. Вярно, не с единствената, а с една от многото. Тя се казвала Тейе и била една от най-младите в харема. Тъй като синът й Пентавер нямало шанс да наследи трона, предприемчивата майка решила да организира заговор и да убие съпруга си, както и неговия законен наследник Рамзес IV.
Тейе успяла да привлече на своя страна други жени от харема. Те живеели изолирано и организирането им не е било лесно. Не е изненадващо, че ядрото на заговора им е съставено от хората, отговарящи за хранителните доставки, икономи, шефа на хазната и други преки обитатели на резиденцията на фараона.
През една априлската вечер на 1155 г. пр. н. е., когато фараонът прекарвал времето си в харема, коварният план бил осъществен. От документи, открити по-късно, се знае, че за успеха си конспираторите активно използвали черна магия, за която дори вербували придворен магьосник.
Рамзес III обаче умира не от свръхестествени причини, а от банално прерязано гърло. За съжаление на Тейе и нейните съуча
стници, те успели да изпълнят само първата част от плана си, защото след като законният наследник на фараона заел неговото място, арестувал всички замесени в предателството. На последвалия процес 27 мъже и 6 жени били осъдени. Т.нар. Турински съдебен папирус документира събитията около конспирацията, разследването и наказанието на осъдените придворни.
Сократ
Основателят на западната философия, живял в Атина през V в. пр. н. е., станал известен не само с любовта си към сложните разговори, но и с трудния си семеен живот. Името на съпругата му, Ксантипа, се е превърнало в нарицателно за свадлива съпруга, която постоянно се кара с мъжа си. Обективно, тя е имала своите причини. Първо, смята се, че е имало значителна възрастова разлика между съпрузите. Няма точни данни за годините, но като се има предвид, че са имали малки деца, когато Сократ е навършил 70 години, може да се предположи, че съпругът и съпругата са били с разлика от 30 или дори 40 години.
Второ, философът е бил известен като финансово несъстоятелен, а това, както знаете, никога не е допринасяло за семейната хармония. Вероятно върху семейните отношения се е отразила и любовта на Сократ към дългите разговори за смисъла на живота. Трето, смята се, че великият мъдрец е могъл да има втора съпруга. Информацията по този въпрос варира, но името й Мирто се появява в редица източници и дори има благородно оправдание за това състояние на нещата: уж след битките и болестите населението на Атина рязко намаляло и властите разрешили мъжете да се „погрижат“ за още една жена допълнително към брака си, което Сократ, като съвестен гражданин, е направил.
Затова не е изненадващо, че Ксантипа наистина е вдигала скандали на съпруга си при всяка възможност и дори излива съдържанието на нощното гърне върху главата му, както разказва една от най-разпространените легенди. Философът се отнесъл към това стоически и дори с хумор, след като бил облян, с думите: „Е, винаги след гръмотевична буря вали ”.
А в един от източниците Сократ обяснявал спокойното отношение към жена си (която мнозина го съветвали да набие) по следния начин: „… хора, които искат да станат добри ездачи… вземат не кротки коне, а буйни, като си мислят, че ако успеят да ги укротят, лесно ще се справят с всички. Така че… взех я с убеждението, че ако мога да я изтърпя, ще ми е лесно да се оправям с всички.“
Данте Алигиери
Най-великият италиански поет, станал известен до голяма степен благодарение на своята муза Беатриче, на която посвещава много от стихотворенията си и която се появява като водач на героя към рая в „Божествената комедия“. В действителност, любовта на живота на Данте е била с фамилия Портинари и самият той казва, че я е срещал само два пъти: на девет години, когато тя е била на осем и той се влюбва в нея от пръв поглед, и девет години по-късно, когато тя вече била омъжена и минала покрай него по една улица във Флоренция.
През 1290 г. Беатриче умира едва на 24 години, а през 1295 г. излиза сборникът на поета, озаглавен „Нов живот“, вдъхновен от любовта му към нея и признат за шедьовър на италианската литература. В същото време реалният семеен живот на Данте не изглеждал като романтичен идеал. Бракът му с момиче на име Джема от влиятелното семейство Донати е договорен от родителите му, когато поетът е само на 12 години – по това време, това се смятало за нещо обичайно.
Впоследствие въпреки, че съпругата му ражда четири деца, той никога не я споменава в нито едно от произведенията си. Освен това, когато Данте е изгонен от Флоренция през 1302 г. след поражението на неговата партия в политическата борба, връзката между съпрузите окончателно приключва. Може би това се дължи на факта, че именно семейство Донати е ръководило групата, която инициирала преследването на поета. Във всеки случай съпругът и съпругата вече не са искали да се виждат и никога не са се видели – до смъртта на Данте в Равена през 1321 г.
Франсис Бейкън
Великият английски философ и основоположник на емпиризма така и не намерил семейно щастие. На 36 се влюбва в 20-годишната вдовица Елизабет Хътън и я ухажва, но тя предпочита по-богатия кандидат пред Бейкън. Авторът на афоризма „Знанието е сила“ съжалява за това дори след много години. На 42 години философът „свалил летвата“ още повече и се сгодил за 11 (!)-годишното момиче Алис Барнъм, като се оженил за нея, когато тя не била дори на четиринадесет. Смята се, че го е направил по кариерни причини. Въпреки това, Бейкън написал два сонета, посветени на любовта към жена си.
Бракът се развивал забележително гладко, докато философът бил в зенита на славата и властта. След като бил обвинен в подкуп и отстранен от всяка обществена служба, любовта на Алис към съпруга й бързо угаснала. По това време тя вече била свикнала да разполага с много пари и началото на ограничението в средствата предизвикало нейното възмущение. Може би именно тази мъка я тласнала в прегръдките на някакъв сър Джон Ъндърхил, който освен това бил с 13 години по-млад от вече 60-годишния й съпруг.
В края на живота си, Бейкън научава за предателството на съпругата си и пренаписва своето завещание, като я лишава от цялото имущество, което първоначално щял да й остави. Умира през 1626 г. Те нямали деца. Великият мислител би могъл да бъде съжален, но има доказателства, според които жените по принцип не се интересували от него, а и той предпочитал млади момчета. Тогава, разбира се, реакцията на изневярата на съпругата му изглежда пресилена – жената просто искала да „запълни празнините“.
