Вера Уанг: „Сватбата е личният червен килим на всеки човек“
Вера Уанг е световно призната дизайнерка, която превърна сватбената рокля в символ на стил и индивидуалност. Днес тя застава пред списание Times , за да разкаже за пътя, който е извървяла и неочакваната титла на модна икона, която получава в последните няколко години.
Тя разказва, че винаги се е обличала по един и същи начин, но едва когато е минала 70 години хората започват да я възприемат като модна икона. Всичко тръгва през 2020 г., когато нейна случайна снимка в спортен екип става популярна. Оттогава стилът ѝ от смели рокли на Мет Гала до разголени тоалети на Бафта започва да привлича внимание. Тя подчертава, че не е било планирано и се шегува, че ако е искала да бъде медийна звезда, не би започнала чак на 71.
Уанг е най-известна с булчинските си рокли. Основава едноименната марка Вера Уанг през 1990 година като ответна реакция на липсата на избор, на който става жертва, търсейки своята собствена сватбена рокля.
„Когато се сгодих, най-накрая ( била е на 39 години), когато тръгнах да си търся рокля осъзнах, че няма нищо модно. Жените просто нямаха от какво да избират. Всичко беше корсет, структурирана, тежко падаща дантела и мъниста. Почувствах, че на жените трябва да се предложи алтернатива“, казва Уанг.
Тя стартира с ексклузивен салон в хотел Карлайл в Ню Йорк, първоначално продавайки чужди дизайнерски произведения. „Молех мои приятели като Майкъл Корс и Дона Карън да изработят нещо в бяло“, споделя тя. “Понеже булченската мода минава някак под радара, аз имах известно време да се усъвършенствам. Имах време да започна да правя нещата, както трябва.“
И тя започва да прави нещата правилно. Марката Вера Уанг бързо се превръща в синоним на булка. Тя е еталон за спиращи дъха рокли с магазини по целия свят и звездни клиентки сред които Бионсе, Виктория Бекъм и Челси Клинтън. Освен това Уанг е тази, която въвежда тенденцията булката да носи две (или дори три или четири) различни рокли.
Първоначално тя се е занимавала с фигурно пързаляне. Обичала “вятъра в лицето, движението, хореографията, безграничната свобода на себеизразяване чрез тялото“. Като тийнейджърка тренирала постоянно. На 19 години мечтаела да влезе в отбора за Олимпиадата през 1968 година. „Да си призная, понякога чувствам, че съм провал, защото не успях да вляза в онзи олимпийски отбор. Честно, кариерата ми се основава на факта, че се провалих. Сърцераздирателно“, признава тя.
Въпреки препятствията, Уанг получава, по собствените си думи „изключително възпитание“ в Ню Йорк. Вера Уанг израства в заможно семейство на китайски имигранти. Баща ѝ има успешен фармацевтичен бизнес, а майка ѝ е преводач в ООН. И двамата обичат модата и я въвеждат в този свят. Майка ѝ я води в Париж и я запознава с висшата мода, а баща ѝ поръчва аксесоари от Hermès. Така Вера се влюбва в модата, редом с другата си страст фигурното пързаляне.
След колежа „Сара Лорънс“, където учи театър и история на изкуствата, Вера Уанг започва работа във Vogue, първо като младши служител, а скоро става най-младият редактор в екипа. Остава там почти 20 години, работейки с легендарни фотографи като Ричард Аведон и Ирвинг Пен, докато нощите прекарва в Studio 54. Тя вярва, че дългият ѝ опит под крилото на други професионалисти е ключов за успеха ѝ, вместо да създава собствена марка твърде рано.
Кариера No 3 (след напускането на Vogue) е дизайн на аксесоари за Ралф Лорън. „Често се шегувам, че и сега бих била щастлива, ако бях при Ралф. Но не мисля, че на 40 си стар да започнеш нова кариера. Не бих го направила нито ден по-рано.”
Когато основава собствената си компания, Вера Уанг едновременно отглежда двете си дъщери, което намира за изключително трудно. Често се чувствала разкъсана между бизнеса, майчинството и грижите за тежко болните си родители в продължение на 13 години. Днес, когато дъщерите ѝ са пораснали, тя отделя повече време за себе си.Живее в семейния апартамент на Парк Авеню, гледа филми и телевизия, чете, играе голф и понякога кара кънки. След 60-годишна възраст започва да тренира по-активно, когато вече е имала повече свобода от семейните ангажименти.
Децата ѝ не са поели по нейния път свързан с модата, а тя е разведена със съпруга си, бизнесмена Артър Бейкър, от повече от 10 години, но са останали приятели. „Ние сме много добри приятели. Хубаво е да имаш тази подкрепа, също и за дъщерите ми е добре да усещат, че има връзка, за да не изгубят стабилността си“, казва тя.
Гардеробът на Вера Уанг е пълен с творби на големи дизайнери, защото, както самата тя казва, е „момиче, което обича дрехите“. Стилът ѝ постоянно се развива, дори на 76 години премахва силуети, в които вече не се чувства комфортно, но продължава да носи къси панталонки, клинове и якета. Вярва, че всяка възраст има свой стил и че жената може да изглежда стилно на всяка възраст, тъй като телата, мислите и желанията ни се променят, а модата е израз на това.
С годините марката Вера Уанг се е разширила с ежедневно облекло, парфюми, домашно облекло и облекло за сън. Почитатели на марката са Мишел Обама, Кийра Найтли и Мишел Уилямс, чиято яйчено жълта рокля от Оскарите от 2006 все още попада в списъци на най-добрите тоалети от червения килим. Уанг продаде компанията си на фирмата за бранд мениджмънт WHP Global миналата година, но си остана главен креативен директор. „На този етап, в 70-те ми години, аз наистина обичам живота и обичам хората. И все още обичам да обличам жени.“
Вера Уанг вярва, че никога няма да спре да работи, подобно на приятелката си Анна Уинтър. Двете се познават от младостта си и Уанг я описва като лоялна и грижовна. Тя се възхищава на невероятната ѝ енергия и работна етика, споделяйки, че графикът на Уинтър е изтощителен дори само да се наблюдава. Според Уанг, за да оцелееш в модната индустрия, трябва да си изключително здрав и издръжлив.
Вера Уанг смята, че за да останеш актуален, трябва да работиш усърдно и да не се фиксираш върху стареенето. Тя не се отдава на козметични процедури, а се съсредоточава върху създаването на нови неща, усъвършенстването на работата си и здравословния начин на живот. По-важно ѝ е как да живее здравословно и пълноценно до края на живота, отколкото как изглежда или колко тежи.
Сватбената сцена се е променила толкова много откакто Уанг е започнала преди години. „Аз винаги казвам, че сватбата е личният червен килим за всеки.”
