Зорница Иларионова за новия си албум: „Там е душата ми, емоциите ми и мислите ми…“
Във времена като днешните едно от най-важните неща е да си напомняме за красотата, с която е наситен светът. Тя се вижда в добрите дела на много хора, но най-силно си личи в изкуството. Красота създава и младата цигуларка Зорница Иларионова. Тя има зад гърба си десетки успехи на национални и международни конкурси. Свирила е с големи имена на камерната музика като проф. Марио Хосен, проф. Милена Моллова, Светлин Русев и много други. Младата българка е завладявала с музиката си десетки световноизвестни зали като парижката зала “Гаво”. Наскоро Зорница Иларионова пусна своя музикален албум, който ни кара да усетим същата невероятна емоция, каквато се разнася във въздуха по време на нейни концерти.
Откога работиш по новия си албум?
Работата по албума отне повече от година. От първия запис в студиото до цялостния завършек на нещата. Но с мен работиха изключителни професионалисти, на които дължа голяма благодарност! Това са пианистите, с които записвахме – Мария-Елена Средева и Любен Илиев, тонрежисьорът Павел Стефанов, който беше на разположение ден и нощ, докато се направят всички записи, фотографът Йордан Петков, с когото снимахме за обложката, след това дизайнерът Йордан Лазов, който сътвори изключителни неща! На всички тях дължа голяма признателност и благодарност!
С какви предизвикателства като артист те срещна издаването на албума?
След всяко предизвикателство, пред което се изправяш в професионалния си път, израстваш. Това е един безкраен процес, развиваш се непрекъснато… след концерт, след конкурс особено много. Различно е, когато влизаш да записваш в студио. Когато си на концертния подиум, адреналинът е много голям, публиката дава невероятен заряд, имаш този момент във времето, в който искаш да дадеш всичко на хората, много е важно какво внушаваш и как. В много случаи зад теб стои цял оркестър или пианист, или няколко човека. В студиото оставаш насаме със себе си, много от записите бяха направени нощем, когато е абсолютно тихо и имаш времето и спокойствието да търсиш, да пробваш различни начини, да достигнеш състоянието, в което си най-откровен.
Как избра произведенията, които да влязат в албума ти?
Всички тези произведения, които са включени в компактдиска “Flying through the music”, съм изпълнявала много пъти на различни сцени, на различни места по света. Всяко едно от тези произведения ми е по някакъв особен начин много любимо и усещам близко до моята същност и душевност. Абсолютен връх в цигулковия репертоар за мен са „Поемата“ на Шосон и Третата соната за цигулка и пиано на Брамс. Хоро на Панчо Владигеров пък е една от най-красивите и вдъхновяващи български творби. Винаги, когато чуя началото на това произведение, настръхвам. Записът на тази пиеса се случи много непринудено. С пианиста Любен Илиев имахме уговорка една вечер да репетираме, след това трябваше да отида в студиото и да записвам Бах, но го попитах: “Какво ще кажеш да отидем и да запишем Владигеров тази вечер?”. Останахме до късно, записвахме и така се роди записът, който оставихме като финален в компактдиска.
Какво почувства първия път, когато го изслуша?
Разбира се, чувството е много вълнуващо, но не съм от изпълнителите, които обичат да си слушат собствените изпълнения. Правя го защото професионализмът го изисква, защото това ти дава възможност отстрани да чуеш какво звучи, какво може да се коригира и да се получи по-добре. Когато слушам изпълнения, които съм свирила преди месеци или години, понякога се изненадвам приятно, друг път си казвам: “Ех, това, ако имах възможност да го изсвиря в момента, бих го направила иначе…”. В изкуството никога не си един и същи през цялото време, променяш се непрекъснато и слава богу, защото точно в това е магията на музиката!
Какво разказваш с музиката си в този албум?
Едно от чудесата на музиката е, че липсват думи, имаме само звуци, цветове, нюанси, чрез които се изразяваме, и това дава възможност на слушателя сам да почувства историята на една творба, всеки от нас може да си създаде различна картина в главата, слушайки едно произведение. Да вземем за пример финала на Шосон – “Поема”. Един от най-гениалните и съвършени финали на произведение в музикалния репертоар въобще, написано от Шосон по един много загадъчен начин, който оставя слушателя сам да си създаде картината на финалния сюжет. Самата “Поема” е написана от Шосон под вдъхновение от любовна новела на Иван Тургенев.
Какво следва след този албум. Да очакваме ли координиране на премиерата му с концерт на живо… или онлайн?
Със сигурност бихме искали да направим и официална премиера и представяне на албума “Flying through the music”. За съжаление в момента обстановката в света е много тежка, цялото човечество е подложено на огромно изпитание. Сега е трудно време, в което трябва да бъдем обединени и по-смирени и добри един към друг, но и много важно време за всеки един от нас поотделно, да останем насаме със себе си, да притихнем и да си преосмислим съществуването. Защо сме тук, какво всъщност е същественото и ценното в животите ни… ние имахме нужда от тази тишина. Вярвам, че след това всички ще излезем от бурята малко по-различни и много по-силни! Пожелавам на всички да останат здрави, да останат вкъщи, защото сега това е необходимо, и се надявам, че в много скоро време отново ще можем да бъдем заедно, за да споделяме още вълнуваща музика и красиви емоции!
Какво е посланието, което предаваш с албума си?
Оставам това на слушателите, нека всеки сам да усети по свой собствен начин тази музика. Единствено мога да кажа, че там е душата ми, емоциите ми и мислите ми… в един момент от времето! Пожелавам на всички приятно слушане!