Музеят става преживяване
Музеите се превръщат в съвременни културни пространства благодарение на новите технологии.
Това вече не са онези тихи зали, пълни с исторически артефакти и картини, намиращи се зад стъклени прегради и оградени с велурени въжета. Новите технологии са навлезли осезаемо, както във всички други сфери и са ги трансформирали в динамични, живи и интерактивни културни пространства. Изкуственият интелект и съвременните постижения в музеите напълно променят начина, по които преживяваме историята, изкуството и културата.
Изкуственият интелект играе основна роля за да направи музеите по-достъпни и привличащи посетители. Виртуални екскурзоводи, които могат да общуват на различни езици, отговарят на въпроси и предлагат персонализирана обиколка в зависимост от индивидуалните интереси. Вместо да следваме стандартния маршрут може да се насладим на ексклузивно преживяване, което съответства на това, какво точно желаем да извлечем за себе си от посещението.
Освен това все повече музеи предлагат онлайн своите колекции и дори интерактивни разходки из зали и галерии. Така те стават достъпни за хора от цял свят без да има нужда да пътуват. Този улеснен достъп несъмнено привлича любопитството на съвременните хора.
Друго съществено нововъведение е виртуалната реалност. Тя позволява да се потопим в историята отвътре – буквално. Може да присъстваме на исторически събития и епични битки, да опознаем древни цивилизации или пресъздадени паметници на културата. Това създава по-дълбоко емоционално усещане за нашите древни корени.
Технологиите също помагат на музеите да защитават най-ценните си притежания. Системи с изкуствен интелект могат да засекат следи на разрушаване преди да станат видими за човешкото око. Сканиране и дигитални архиви защитават културните съкровища, създавайки висококачествени дигитални копия, които могат да бъдат запазени и разпространени по целия свят.
Интерактивни дисплеи и смарт инсталации също са част от причините музеите да стават все по-привлекателни за младите хора. Тъчскриин, сензори, холограми и прожекции превръщат пасивното разглеждане в активно участие. Посетителите се насърчават да изследват, да експериментират и да се учат на практика.
България също става част от тази своеобразна технологична революция. В София Phenomena STEAM Museum комбинира наука, изкуство и технологии в интерактивни изложби. Там посетителите могат да управляват роботи, да създават музика чрез движение и да експериментират със звукови и светлинни инсталации. Музеят следва модерната СТИМ концепция, която свързва наука, технологии, инженерство, изкуство и математика.
Друг иновативен пример е VIDENIE Immersive Art Space. Той представлява имерсивно дигитално арт пространство, където изкуствения интелект, прожектори, звукове и инсталации, които реагират на движения, създават напълно нов тип преживяване в музеи.
Солницата в Провадия е един от забележителните археологически обекти е Европа. Тя е отличен пример как модерните технологии трансформират представянето на културното наследство. Съществува специален проект, който предвижда чрез 3Д модел да бъде пресъздаден археологическия комплекс, което ще позволи на посетителите да се запознаят със солните залежи и процеса на добиване на сол. Друга точка предвижда 3D сканирани артефакти и реалистични изображения на праисторическите съоръжения, които посетителите да могат да наблюдават чрез ВИАР очила. Около селищната могила ще бъде издигнат купол (достъпен от март до октомври), който ще служи като център за тези визуализации, съчетавайки реални разкопки с дигитални възстановки.
Традиционните музеи в България също се адаптират в дигиталната ера. Националният политехнически музей е един от най-важните обекти, посветени на историята на науката, инженерния и технологичния процес.
Един от най-важните аспекти в модернизацията му е използването на мултимедийни презентации и дигитални образователни инструменти.
Националният политехнически музей играе и образователна роля. Там се организират уъркшопи, демонстрации и дейности за деца и ученици. Чрез интерактивни обучителни методи, те могат да експериментират с научни концепции и да откриват как работят машините, което в последствие може да разпали интерес за по-задълбочено изучаване.
По света има множество примери за музеи, които успешно са внедрили новите технологии. Националният музей във Вроцлав е водещо културно средище и една от най-важните художествени институции в Полша. Той е и един от водещите примери в Европа за внедряване на нови технологии. Най-иновативният му проект е разработването на високотехнологичен изкуствен интелект в сътрудничество с IBM Watson. Той е способен да разбира и възпроизвежда човешкия език. Чрез него музеят предоставя мобилно приложение, което позволява на посетителите да погледнат на изложените обекти по съвсем нов начин. Те могат да задават въпроси за картините, скулптурите и историческите обекти. Системата анализира въпроса и отговаря възможно най-подробно.
Музеят по изкуства на Харвардският университет развива няколко експериментални проекта с помощта на изкуствения интелект. От 2016 година Департаментът по дигитална инфраструктура и нови технологии (DIET) е анализирал над 370,000 произведения на изкуството, генерирайки над 79 милиона компютърно създадени описания на обекти в галерията.
Един от най-значимите Surprise Machines, представен на изложение през 2022, създава дигитална карта, която помага на посетителите бързо и лесно да се ориентират сред множеството произведения.
През 2026, от музея започват да тестват виртуални аватари в маркетинг комуникацията си с потребителите и видео турове, които да увеличат ангажираността на последователите във виртуалното пространство.
