Алоха – да яхнем вълната!
Слънце в косите, топъл бриз, безкрайно лято, безвремие, вълни и свобода. Питате се къде е това място ли? На сърфа, разбира се!
Скачайте на дъската заедно с мен, защото ще ви пренеса в о. Лимнос, Гърция, за да ви покажа един по-различен свят, лишен от суета, фалш и скука. Там където хората са по-истински, усещанията незабравими, а душата се рее в морска нирвана. А и съвсем малко остава до лятото и е време да планирате нещо вълнуващо. Гарантирано.
Чувала съм от сърфисти, че удоволствието от този спорт е като най-добрия секс, който сa правили, саааамо че умножено х10
Сами си правете изводите. Винаги ме е човъркало любопитството какво е усещането, искала съм да опитам. И този момент настъпи неочаквано за мен преди две лета, когато се включих към една група от около 40 души, заминаваща за о.Лимнос, Гърция, за да се учим да караме уиндсърф (състои се от дъска с платно). Този остров е малък рай за сърфистите, в близост до България, намира се на 472км от София. Перфектно място е както за начинаещи, така и за напреднали.
Лимнос ме изненада с непринудеността си, сякаш прилича на необуздан жребец, който очарова с дивата си красота. Има красиви, безлюдни плажове, съчетани с пустинна част. Настаниха ни в страхотен кемп с луксозни палатки, снабдени със санитарен възел, ТВ и гардероб. Помислено е и за работещите хора – има co-working space. Храната беше невероятно вкусна, предимно морски деликатеси. А на плажа…там се случваше цялата магия и целта на нашето пътешествие – отдалеч се виждаха хвърчилата на кайтсърфистите, звучеше реге музика, а всички трепетно чакаха повече вятър и непрекъснато следяха прогнозите за времето. Усещаше се спокойствие и блаженство.
Дойде време за нашите уроци
Първия ден всички наподобявахме деца, които се учат как да ходят и да пазят равновесие. Най-важната цел беше да се задържим на дъската и да изтеглим платното. През първия час всички падахме дружно и се дочуваха нервни възклицания. Но никой от нас не се отказа. Аз паднах още веднага и си разкървавих коляното, даже не бях забелязала, докато не ми казаха, толкова силно ме държеше адреналина! Малко по малко успявахме да се задържим на дъската и дори да хванем вятъра и да потеглим. Бях толкова доволна от себе си.
На втория ден се учехме да правим завои, аз се справях доста лесно и тогава усетих удоволствието от този спорт. Той е нещо средно между плаване и сърфиране, основото е да се хване посоката на вятъра. И след това сте само ти и морето, насаме – толкова освобождаващо действа. Имаше и комични моменти – течението завлече някои от групата доста навътре в морето и ги върнаха с моторна лодка. Аз също доста се отдалечавах на моменти и постоянно чувах инструктора да крещи името ми да се връщам.
Уиндсърфът е доста техничен спорт и изисква време и упорство, за да се усвои, не е лесно
Това рязко го осъзнах когато на поредния урок имаше по-големи вълни и повече вятър…инструкторът ни каза – през първия един час ще падате доста, но после ще свикнете. И наистина – все едно отново беше ден 1 и се учехме да вдигаме платното. Вълнението на морето беше голямо и това не ни позволяваше да приложим всичко научено. Въпреки това някои успяха и отново покараха доста добре.
Приключенията ни не спираха дотук и в един от дните опитахме да се научим да караме и хавайски сърф (състои се само от една дъска, тип „хавайка“)
Това беше моя сбъдната мечта! Чувствах се страхотно и успях да се изправя на дъската поне 6-7 пъти. И до днес чувам инструктора, който ни казваше когато идва подходяща вълна: paddle paddle paddle (бел.ред. греби), едно, две, три! И на три вече трябваше да сме изправени. Този спорт се състои основно в гребане върху дъската докато се чака подходяща вълна и съвсем малко време се прекарва в изправено положение върху нея. Представях си как някой ден карам като истинските сърфисти с по-големи вълни.
Най-добрите и близки дестинации за хавайски сърф са: Мароко, Португалия, Канарски острови и по-далечните: Хаваи, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия. SUP бордове също карахме – те са подходящи за гребане и разходка в различни водоеми – море, реки, язовири и езера. Бяхме разделени на две групи по около 7-8 души на два огромни SUP-а и гребяхме по залез слънце, дори си направихме нещо като състезание. Някои от групата опитаха и сандбординг или пясъчен сърф – това е сърфиране с дъска върху пясъчните дюни. На острова имаше възможност и за наемане на скутери, както и скачане от скали.
А сърфистите….тези хора ги уважавам
Толкова са чил, над нещата и са овладели тънкото изкуство да не ти пука до съвършенство. Импулсивни, истински, горещи, диви и щастливи! Адреналинът ги зарежда, тръпката от това да знаят, че имат едно синьо предизвикателство всеки ден е като наркотик. А сърфистките партитата продължават до сутринта. Имах чувството, че отново съм в шести клас и съм на морски лагер. Всички хора, с които се запознах там бяха невероятни, усещах, че сме на една вълна и не спирахме да се забавляваме и смеем през цялото време.
А когато откриеш нова страст или хоби неминуемо печелиш като бонус и нови приятели, което за мен е най-ценното. Всеки от нас носеше частичка от онази прекрасна лудост, която те кара да живееш истински, да търсиш тръпката от новото и непознатото, да изпробваш лимитите си и да се срещнеш със страховете си. Защото отвъд тях идва най-хубавото – съвършената наслада и щастие. А вие готови ли сте да опитате? За мен ръкавицата е хвърлена – очаква ме Мароко през април ????
Катина Велинова е завършила специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента работи като Senior Project Manager в онлайн казино. А свободното си време запълва с различни хобита от четене до бачата танци и ветроходство. Катина е част от #Авторите на MADAMSKO.
