Червеното не винаги е чаровно – всичко за розацеята

Зачервяване, което не минава. Усещане за парене, леко боцкане, дори малки пъпчици, които изглеждат като акне… Ако някога си преживявал/а нещо подобно по бузите, носа или челото – възможно е да си се срещал/а с едно от най-честите, но често неразбрани кожни състояния: розацея.

Розацеята не е просто „чувствителна кожа“. Това е хронично възпалително заболяване, което може да се проявява по различен начин при всеки човек – при някои е леко зачервяване, при други – съвсем видими разширени капиляри и възпаления. Но едно е сигурно: ако не се разпознае и не се контролира навреме, може да се превърне в сериозен дискомфорт – не само физически, но и емоционален.

Как започва всичко?

Първите признаци често изглеждат безобидни – изчервяваш се по-лесно от обикновено. От топлина, след чаша вино, при физическо усилие или просто ей така – без видима причина. С времето това зачервяване може да стане постоянно. Появяват се ситни червени пъпчици, кожата започва да реагира на всичко – от слънце до любимия ти крем. При някои хора дори очите започват да парят и да се зачервяват – това е т.нар. очна розацея.

В по-редки случаи, особено при мъже, кожата на носа може да се удебели и да стане неравна – състояние, познато като ринофима. Това обаче е по-скоро изключение, отколкото правило.

Защо се случва?

Ето го трудното – няма една-единствена причина. Науката все още не е установила точния механизъм, но най-вероятно става дума за съвкупност от фактори. Генетиката играе роля – ако някой от родителите ти има розацея, шансът и ти да развиеш такова състояние е по-висок. Наред с това, хората със светла кожа, които лесно изгарят на слънце, също са в рисковата група.

Смята се, че розацеята е резултат от свръхактивна имунна система, която реагира прекомерно на дразнители. Някои учени я свързват и с повишена активност на кожни микроби (като Demodex акари) и нарушен кожен бариерен слой.

Според проучване, публикувано в Journal of Clinical and Aesthetic Dermatology, около 10% от населението страда от розацея – често без да знае.

Какво я отключва?

Едно от най-объркващите неща за розацеята е, че симптомите се появяват и изострят от съвсем обикновени неща в ежедневието. Всеки човек реагира различно, но има и общи „виновници“:

• Слънчевата светлина – дори през зимата
• Алкохолът – особено червеното вино
• Пикантна храна и напитки с кофеин
• Горещи душове, сауни и екстремни температури
• Стрес, тревожност, дори силни емоции
• Агресивна козметика и прекалено почистване на лицето

Ако усещаш, че кожата ти „се бунтува“ след определени храни или ситуации – воденето на дневник може да ти помогне да откриеш своите лични тригери.

Как се лекува?

Важно е да кажем: розацеята не се лекува напълно, но може да се контролира. И то доста успешно.

Дерматолозите обикновено изготвят индивидуален план спрямо тежестта на състоянието. При по-леки случаи може да се мине само с локални кремове – например с азелаинова киселина, метронидазол или новите гел формули с ивермектин. Те намаляват възпалението и пъпките, без да дразнят кожата.

Ако състоянието е по-сериозно, се включват перорални антибиотици като доксициклин, а понякога и лазерна терапия – особено ефективна при видимите кръвоносни съдове. При фиматозната форма (удебеляване на кожата на носа) може да се наложи дори хирургична интервенция.

Но лечението не свършва с лекарствата. Кожата с розацея иска търпение, постоянство и много нежност. Това означава да използваш само щадящи продукти – без алкохол, без парфюм, без груби ексфолианти. Слънцезащитният крем не е опция – той е задължителен, дори ако само си на сянка.

И нещо важно – психиката

Макар и „само“ кожно заболяване, розацеята често се отразява на самочувствието. Много хора споделят, че избягват снимки, социални ситуации или дори срещи, когато симптомите им се обострят. Не е за подценяване това, което едно лице „в пламъци“ може да причини отвътре.

Ако розацеята влияе на начина, по който възприемаш себе си – поговори с дерматолог, но и с психолог. Няма нищо срамно в това.

Розацеята е състояние, което изисква разбиране, търпение и правилна грижа. Мит е, че розацеята засяга само жени или само хора със светла кожа. Истината е, че може да се прояви при всеки, независимо от пол, възраст и цвят на кожата – просто понякога е по-трудна за диагностициране. Съществуват терапии, съществува подкрепа – и съществува начин да живееш добре в собствената си кожа.