10 години любов и “Надежда за малките”
Вече 10 години екипа на фондация “Надежда за малките” помага на изоставени деца да получат равен старт в живота и да ги учи на любов с … ЛЮБОВ
Затворете очи. Представете си как гледате безпомощно отдалечаването на онези двама човека, които най-силно обичате. Те са единственото сигурно нещо, което познавате. Образите им бавно се размиват, за да се изгубят както в далечината, така и от съзнанието ви. Вие оставате уплашени в тъмнината на самотата си. Всичко е непознато, непознати сте си дори и вие самите. Усещате само едно – чувството да си сам. Но в сърцето ви се прокрадва и още нещо – надежда, защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че някой ще ви обикне и ще запълни празнотата, която онези два образа са оставили във вас. Може би точно това усеща всяко едно дете, изоставено в дом за сираци от родителите си.
Тази “самота” в допълнение с постоянното разочарование от липсата на осиновители и лошите условия в сиропиталищата не позволява на малчуганите с тежка съдба да имат равен старт в живота си. Точно този отпечатък, който оставят първите няколко години от живота на един човек, трябва да бъде избегнат. Защото децата заслужават да бъдат обичани и да обичат колкото всеки от нас.
Със задачата да поставят изоставените дечица наравно с останалите им връстници “Надежда за малките” се появява на социалната карта в България преди 10 години, за да превърне мечтите за обич на децата в реалност. “Надежда” – малка думичка с голямо значение. Особено силно послание носи в съзнанията на децата, които виждат света по-чист и добър през призмата на детската си невинност.
https://www.facebook.com/nadejdazamalkite/photos/a.203433299845199/1023538574501330/?type=3&theater
С двете си къщи, в които децата живеят обичани и учещи се да обичат, екипът зад “Надежда за малките” е помогнал на над 100 деца да открият своя дом. Но как започва всичко? Отговаря ни Динилия Кръстева, социален директор във фондация “Надежда за малките”:
Група съмишленици, (чиито деца вече бяха ученици) се запитахме – какво можем да направим за някой друг, което да е полезно за цялото ни общество? Голяма част от нас са специалисти с опит, свързан с грижата за уязвими хора, най-вече деца. Избрахме най-малките, защото искахме да ги спасим от участта им да попаднат в институции, да им помогнем да не натрупат травми и дефицити още в началото на техния живот, които в последствие е невъзможно да не оставят своя отпечатък върху зрялата личност. Най-малките да не са сами в тяхната лична драма, но да бъдем заедно с тях, да ги обичаме, гушкаме, да им осигурим дом, топлина и уют, от които се нуждае всяко едно дете. И така се осмелихме да опитаме…
През десетте години на своето опериране в България фондация “Надежда за малките” открива двете “Малки къщи”, които са домове за настаняване на деца от семеен тип. Организацията отваря вратите на първия подобен дом изобщо в България през 2009 г. и за едва 3 години е временното “вкъщи” за над 40 деца, където те се радват на индивидуална грижа и отношение, основано на любов.
Но кое е първото нещо, което жените от екипа казват на едно дете, което влиза в голямото им семейство, дори за кратко?
“Здравей, добре дошъл/дошла в Малката къща. Много се радвам, че мога да те гушна. За известно време ще живееш тук и ние много ще те обичаме, а после ще отидеш у дома с мама и татко.”
https://www.facebook.com/nadejdazamalkite/photos/a.194371580751371/1054793934709127/?type=3&theater
През 2015 г. фондацията вече е посрещнала с тези думи десетки деца и решава да потърси още начини да помогне на децата да израснат в здравословна и изпълнена с любов среда. Отваря врати Консултативен център „Заедно с надежда“, който помага на лица и семейства да преодолеят кризи и трудности, за да бъдат отново заедно със своите деца. Основават клуб „Родители на надеждата“ – за споделяне на трудности и радости между семействата на малките.
Но с какви истории се е сблъсквал екипа на “Надежда за малките”? Отговорът е “Много” – и хубави, и лоши. Някои от тях ни разказва Дани, за да разтупти сърцата ни и да насълзи очите ни заради трудната реалност, с която животът посреща малките изоставени дечица.
Може би най-разтърсващи са моментите, когато поемаш дечица директно от ръцете на техните майки. В един момент оставаш безпомощен пред ужасения поглед на детето, който казва „ти не си мама”, докато гледаш отдалечаващия се, съсипан от живота и решенията си, възрастен с отпуснати рамене и празна детска количка.
Като част от екипа от самото създаване на фондацията Дани си припомня и други тежки моменти:
Друг момент е, когато прегърнала мъничкото телце недохранено момченце, което на годинка тежи едва 4 кг. виждам онова пламъче на надеждата в очичките. А след това заедно се преборваме трудностите, преди които го е поставило живота. Или онзи мъник, който в България никой не пожела и той прелетя океана, за да заживее там с новото си семейство. Сега е грижовен батко на три по-малки братчета…
Продължението на историята зад „Надежда за Малките“ очаквайте скоро…
