Хранителните разстройства – тихият убиец на 21-ви век
Без да се спираме в подробно описание на клиничната картина на всички хранителни разстройства, всички ние знаем, че те са сериозни психични заболявания.
Хранителните разстройства са свързани с нарушено хранително поведение и навици със значителна медицинска и психиатрична заболеваемост и смъртност, независимо от теглото на човек.
Диагностично-статистическият наръчник на психичните разстройства (DSM-V), посочва като най-разпространени хранителни разстройства – анорексия, булимия, преяждане (хиперфагия), но към днешна дата на специалистите са познати и много други.
По данни на националния статистически институт, например за 2004 година в България, жените до 30 годишна възраст с поднормено тегло са 17,3%.
Личните лекари в България споделят статистика, че диагностицирането на булимия и анорексия при лица под 12 години се е увеличило с 12% в последните години, а по неофициални данни у нас, над 250 000 души се борят с хранително разстройство.
Много са факторите, оказващи влияние върху развитието и предразположеността към хранителните разстройства
От детски травми – емоционален тормоз, сексуално насилие, генетична предразположеност, до прекалено взискателна семейна среда, ниска самооценка, нереалистични страхове, социално сравнение и културно влияние и други.
Например изследване, проведено от Jerica M. Berge (Jerica M. Berge et al. 2014 ) установява, че правилно функциониращото семейство, в което родителите оказват подкрепа и разбиране на децата си, намаляват рисковете от нарушения в хранителното поведение, както и спазването на диети. Прекаленият родителски контрол, обратно увеличава шансовете за хранително разстройство.
Най-общо можем да кажем, че хранителните разстройства са резултат от дълбоко скрити личностни проблеми
Неслучайно те биват класифицирани като психологични разстройства. Те оказват голямо въздействие върху организма, психиката и социалното функциониране на човек.
Всички тези психологически фактори обаче, които изброихме като възможни за развитието на хранителни разстройства, са от значение и за развитието на други психични разстройства като депресия и тревожност, а в някои случаи дори и обсесивно-компулсивно разстройство. Не трябва да забравяме и соматичните заболявания. Ето защо е от изключително значение и да се прави разлика от болести като стомашно-чревно заболяване, болест на Крон, улцерозен колит, ендокринно заболяване, захарен диабет, базедовата болест, белодробни заболявания, злокачествени образувания, тумори на централната нервна система и др.
За разлика от общо приетите стигми, че мъжете не страдат от хранителни разстройства, това съвсем не е така
Това са заболявания, които могат да засегнат както мъже, така и жени във всеки един период от техния живот. Тези разстройства предполагат нарушения в хранителното поведение на индивида, което включва мисли и емоции предимно за собственото тегло. Поради връзката на хранителните разстройства с мислите, преживяванията, емоциите и чувствата на индивида, множество изследвания са доказали, че при хранителните разстройства единственият проблем далеч не е само храната.
На лице са поведенчески, физически и психологически симптоми и промени, които често съпътстват хранителното разстройство
Някои от най-честите са рязка промяна в теглото, отказ от прием на храна, ритуали около храненето и след него, сърдечни проблеми, аменорея, постоянно чувство на студ, косопад, понижено либидо, лануго (мъх по кожата), тънка и бледа кожа, натрапчив страх от напълняване, социална изолация, депресия и др.
На първо четене те изглеждат лесни за установяване, но реалността е различна. Човек, който страда от хранително нарушение понякога се опитва, дори несъзнателно, да го скрие. Други пъти не иска да признае, че има проблем или не съзнава, че има такъв, което от своя страна пречи на ранното диагностициране и добрите прогнози.
Симптомите и поведението на пациента, може да включват също и прекомерно претегляне и постоянно оглеждане на собственото тяло, негативни емоции и др.
Хранителното разстройство има способността да завлича страдащия и да го кара да изпитва удоволствие от загубата на тегло
Но без да бъде критичен към възможните негативни последствия върху физиологията, медицинското състояние и психиката му.
Много често хората намират в храната начин за емоционално избягване от чувствата, породени от определена травма, преживяване или мисли. Не рядко, неудовлетвореността от собственото тяло е в резултат на непълноценни отношения с близки или с интимния партньор, което засилва симптомите на притеснение и тревожност, песимизъм, срамежливост и страх от новото и неизвестното в живота.
Хората, борещи се с хранителен проблем вярват, че отслабването ще донесе само ползи за човека: подобрени взаимоотношения с околните, подобрена самооценка, успех в работата или училището. Т.е. те правят причинно-следствена връзка между всички аспекти на живота си. „Ако отслабна, ще съм по-красив, щастлив и успешен“.
Социалните норми относно теглото и фигурата определят идеалите и ценностите спрямо начина, по който изглеждат членовете на дадено общество. Така например обществото подкрепя убеждението, че слабата фигура е символ да идеалната личност.
Поради тази причина, ниската самооценка и желанието за редуциране на теглото възникват в определен социален контекст. Самооценката въз основа на теглото, както и симптомите при хранителните разстройства варират при различните култури.
Контролът на хранителното поведение при хората се осъществява от мозъка и е възможен, благодарение на сложно взаимодействие между физиологията на организма и околната среда
По волята на еволюцията при хората особено влияние в този процес оказват и редица други фактори – природни, икономически, социални, индивидуални личностни фактори – житейски събития, емоции, воля, убеждения, както и фактори, специфични за дадена култура – естетически, религиозни, традиции и норми.
За хората, които страдат от хранително разстройство, състоянието може да бъде всепоглъщащо и емоционално пагубно. Разстройствата на храненето могат да причинят сериозни физически проблеми, ако не се лекуват и дори в най-тежките случаи могат да бъдат животозастрашаващи.
Признаването на симптомите от самите страдащи и готовността им за справяне с тях само по-себе си е труден процес, който може да бъде постигнат чрез психотерапия, която да набляга върху готовността за промяна и повишаване на мотивацията за това.
Цялостното диагностициране е сложен, комплексен процес, включващ анализ на повечето от когнитивните, психическите, поведенческите и физиологичните симптоми. Ето защо е добре да обръщаме внимание и да търсим помощ дори и при най-малки съмнение, че ние или наш близък е попаднал в капана на тихия убиец на 21-ви век.
Фотка Георгиева е специалист клинична психология с основни интереси и области на консултантска практика: кризисна интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др. Тя е част от екипа на Медицински комплекс "Доверие" София и Център Empatium
„Вярвам, че хората имаме силата да направим промените, които търсим. Има моменти в живота ни, когато се чувстваме обезсилени и откъснати от себе си и другите. Тук съм за да вървя с Вас по Вашето пътуване към изграждането на една силна личност.“
В своята рубрика Фотка Георгиева ще споделя мнение по актуални казуси, но и ще отговаря на ваши въпроси. Пишете на: fotkavasileva@gmail.com
