Инсултът е предотвратимо и лечимо заболяване
От края на 2018 г. в УМБАЛ „Медика Русе“ се прилага лечение на инсулт с венозна тромболиза, като болницата е носител на девет награди от Европейското дружество по инсулт.
Д-р Росица Кръстева завършва Медицинския университет в Плевен през 1997 година. През 2013 г. придобива специалност по Нервни болести в МУ Варна, където е докторант към катедра по Нервни болести. Д-р Кръстева ръководи отделението по Нервни болести на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ от създаването на болницата през 2013 година. Член е на Управителния съвет на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Русе. Взема активно участие на национално и регионално ниво в организации за лечение на инсулт. Д-р Кръстева работи активно в насока превенция, бързо и качествено лечение на инсулт и намаляване на пораженията върху организма.
Д-р Кръстева, темата за инсулта е винаги актуална, тъй като мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по целия свят. Кога възниква мозъчния инсулт?
Исхемичният мозъчен инсулт или т.нар. мозъчен инфаркт възниква, когато се прекъсне напълно или частично кръвотока към дадена част от мозъка поради запушване на артериален съд. Засегнатата мозъчна тъкан, която не получава достатъчно кислород и хранителни вещества загива. Доказано е, че за една минута оставени без достатъчно кислород загиват почти 2 милиона мозъчни клетки. Единствено бързото (до няколко часа) възстановяване на кръвотока може да възвърне напълно функциите на засегнатата част на мозъка или да намали дългосрочните увреждания и ускори възстановяването. Поради тази причина инсултът се определя като свръхспешно състояние, изискващо своевременна и компетентна медицинска намеса.
Мозъчният инсулт е една от водещите причини за смъртност и инвалидизация в Европа. Нашата страна е на челните места по тези показатели. Прогнозите показват, че ако се пренебрегват фактите и не се вземат мерки на национално ниво, броят на инсултите ще се увеличава през следващите десетилетия. Важен допринасящ фактор е застаряването на населението. До 2030 г. се очаква да се увеличи с над 20 % броят на хората на възраст над 60 години в Европа.
До какви последици води мозъчния инсулт?
Много семейства в България са засегнати от последиците на това социално значимо заболяване. За съжаление има и много млади хора в трудоспособна възраст, които са жертви на инсулта. Социално-икономическите последици за обществото също са огромни, защото една немалка част от пациентите остават с инвалидност до края на живота си.
Статистиката за заболяемостта от инсулт не е благоприятна и докато преди няколко години се считаше, че всеки шести човек до края на живота си ще получи мозъчен инсулт, отскоро това се касае за всеки четвърти.
Какви мерки могат да се предприемат по отношение на превенцията?
За щастие съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратимо, лечимо и управляемо заболяване. Съществуват възможности за драстично намаляване на тежестта от инсулт, включително и на дългосрочните му последствия. Това изисква съвместни действия на здравните и социалните институции, други държавни органи, научни организации, неправителствени и други организации за борба с инсулта, здравните специалисти, с водеща роля на неврологичната общност, клинични и предклинични изследователи и здравната индустрия.
Д-р Кръстева, наскоро УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ подкрепи инициатива, целяща да обучи деца в симптомите на инсулт. Болницата предприема ли и други действия в посока превенция на заболяването?
При хората с по-нисък социално-икономически статус рисковите фактори за инсулт са по-разпространени и достъпът до здравни услуги е по-ограничен. Затова са необходими усилия за осигуряване на повече осведоменост и по-широк достъп до скриниращи програми за профилактика. Според Европейския план за борба с инсулта за периода 2018-2030 год. целта е всеки човек в Европа да има достъп до персонална оценка на риска от инсулт и необходимото адекватно лечение. В тази връзка УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ ще стартира поредица от обучителни и скриниращи програми, безплатни прегледи и изследвания от невролози, насочени към профилактика на мозъчния инсулт.
