Изповед за изкуството, сцената и живота

Интервю с Кръстю Лафазанов за новото му изпълнение и кариерата му

Корица от Антон Кръстев, Creative Visual Solutions

Кръстю Лафазанов е безспорно един от най-разпознаваемите български артисти. Той има многобройни участия на малкия, на големия екран и на театралната сцена. Той се съгласи да даде интервю на MADAMSKO, в което ще разкаже за своята кариера, творчество и бъдещи публични изяви.

Скоро излиза новият ти моноспектакъл „Пълнолудие“. Можеш ли да ни разкажеш за него?

Моноспектакълът беше роден точно във времето на пълнолудието. Стана точно по време на пандемията. Елена тогава ми подари за моята шейсетгодишнина едно представление. Събрахме монолози и скечове, които съм играл през годините. Не всичките, разбира се. Интересни неща, които са ми били любими – от представления с нея, от Народния театър…

Обединихме всичко това под заглавието „Пълнолудие“. Това е една изповед на актьор, който поглежда с усмивка към живота и ролите си. Решава да запознае с тях публиката по един весел начин. Тогава представлението беше без декори или специални облекла… Излизах единствено с официален костюм и започвах своята изповед. Обаче, като минаха няколко години, получих предложение от директора на Шуменския театър да направя едно представление.

Аз реших да го направя като кабаре вечер. Животът на човека минава през различни фази. Когато гледах филма „Ах, този джаз“, бяха много хубаво съчетани изпълненията с музиката… Хрумна ми да представя моноспектакъла по малко по-особен начин: един комедиен актьор, конферансие в кабаре, започва да разказва монолога си, вплетен с танци, музика, интересен декор и различни видове костюми.

Мисля си, че това ще обогати представлението. Премиерата ще бъде в Шумен на 8 ноември и на 10 ноември във Варна… Вече са разпродадени много от местата. Ще го изпълнявам в много градове, което малко ме притеснява, защото трябва да стане много хубаво, като има такъв интерес, за да е доволна публиката.

Кога можем да очакваме „Пълнолудие“ и в София?

Не знам още, но ще има и в София по-нататък.

Какво точно имаш предвид с „кабаре вечер“?

Много приятели ми подариха музика за това изпълнение. Бяха трудни времена и аз съм им много благодарен. Ако мога сега да им се реванширам, ще бъда много доволен. Димитър Льолев, много добър саксофонист, ми подари две негови парчета. Синът ми, Георги Крис, и неговата група ми подариха една тяхна песен – много хубава. Също фотографът Иван Коловос ми подари снимки за плаката…

Оказа се, че получих много подаръци за шейсетгодишнината си. Сега, почти три години по-късно, реших да променя изпълнението, за да е по-атрактивно и различно – да погледнем с по-друго око върху това, което е минало.

Ще има музика, танци, още един-двама участници. Сега, основното… Аз ще си бера гайлето. Аз ще бъда този, към когото ще бъдат критиките, ако има такива.

С какво се различава от „КОМИКадзе на КРЪСТЮпът“, другия ти моноспектакъл?

Другият моноспектакъл е повече stand-up, докато това е по-театрално. Той е направен, за да забавлява хората, и ако можеш да прокараш някоя хубава идея, да ги научиш на някои неща – да видят на какво се смеят.

„КОМИКадзе на КРЪСТЮпът“ пак ми беше подарен от Елена, пак за годишнината. Той също се роди по време на пандемията. Тогава театрите бяха затворени, но пък нощните клубове бяха отворени. Не знам по каква причина. Сигурно там не се разпространяваха болести – може би заради алкохола и парите, които излизаха от устите на хората…

Но това беше нашата сцена в този период. Ние, артистите, които сме на свободна практика, не получаваме заплати от държавата. Трябваше по някакъв начин да оцеляваме и го правехме там.

Това представление беше направено според тогавашните възможности, но се оказа толкова атрактивно, че обиколихме почти цяла Германия, бяхме и в Англия, сега ще ходим в Париж с Георги Крис, синът ми, който, от няма и къде, ми стана продуцент. Мога да кажа, че се справя невероятно с тази работа.

Той ми е сега „началникът“ и се движа по неговата програма – той ми казва „къде“, „кога“, „как“. Предстои ни да заминем за още три града в Германия…

Играем го и из цяла България.

Как синът ти се включи в работата ти?

По едно време се появиха много частни продуценти. Може да попаднеш някой път на непочтени хора и усещаш, че използват труда ти, а насреща липсва уважение… Синът ми забеляза това и реши той да поеме тази работа.

Аз съм много доволен, защото на него винаги мога да кажа какво ме притеснява. Вчера бяхме на една премиера в София и видях една от организаторките. Тя ми каза, че е възхитена от сина ми – че е почтен и свестен човек. Не можеш да си представиш какво удоволствие ми достави да чуя това. Аз не обичам да се възгордявам, но ми стана много приятно.

Той е човек, който е много по-напред от мен в доста неща. Всичко му се отдава. Аз мога само да играя, докато той може много повече неща от мен. Може би това се дължи на майка му, която го възпита.

Имате ли план да го включите в някое ваше изпълнение?

Той се натиска. Мисля, че много скоро ще го включа някак. Но лошото е, ако той тръгне по тоя път. Много трънлив и нанагорен е. Това, което си е избрал да учи – бизнес логистика – мисля, че е по-добре.

Снимка от Антон Кръстев, Creative Visual Solutions

Ако Кръстю Лафазонов ви е заинтригувал, ще можета да научите повече за него и как се превъплащава в различните си образи следващата седмица, когато излезе втората част на интервюто ни с него.  

Прочетете още: Британец превежда Гео Милев