Британецът, който превежда поезията на Гео Милев

От Бристол до София 

Разговорът ни с Том Едуард Филипс от миналата седмица продължава в тази статия. Той ще ни разкаже за своето творчество, какво го е накарало да се премести в България и кое е породило интереса у него към поезията на Гео Милев.

Кога започна интересът ти към България?

За първи път посетихме Източна Европа с децата ни преди двайсетина години. Хареса ни и оттогава сме се връщали в тези части на Европа много пъти. Докторантурата ми също беше свързана с това. Тя се фокусираше върху съвременни пътеписи за Югоизточна Европа и Балканите, а също така включваше критичен анализ на това как англоговорящи писатели са описвали тези места.

За първи път дойдох в София през 2013 и 2014 г. Върнах се отново през 2016 г. за около месец в резиденцията на „Къща за литература и превод София“. Тогава не го знаех, но се оказа, че съм един от първите преводачи, които са поканили там. На следващата година се преместихме тук. София е град „на хората“ – допадна ми повече от много от градовете, в които съм бил в Англия, именно заради това. Когато отидеш в Лондон, всичко е гигантско. Навсякъде е пълно с тези огромни небостъргачи и сгради. Това променя атмосферата на града и ми харесва повече как е тук. Също, едно от нещата, които според мен местните тук не осъзнават напълно, е, че тук имате прекрасен градски транспорт. Метро, трамвай, автобуси…

Когато дойдохме тук, планирахме да останем само за две години, но сме тук вече почти седем.

Повечето чужденци изглеждат потресени от вида на панелните блокове. И с теб ли беше така?

Трудно е човек да ги нарече красиви. Веднъж отивахме на гости у наши приятели и отвън изглеждаше, че блокът им ще се разпадне. Но отвътре всъщност жилището им беше много добре направено. Трябва да си призная, че има нещо възхитително в бруталистичната им архитектура. Огромните количества цимент… Не знам защо, но ме впечатляват.

В други интервюта си споменавал, че родният ти град, Бристол, е бил прекрасно място за хора на изкуството. Как се различаваше той от София?

Когато тук кажа, че съм писател, на хората обикновено им става интересно и ме разпитват какво пиша. Когато го кажех в Бристол, въпреки че е по-артистичен град от други в Англия, хората просто ме гледаха объркано или сякаш съм странен. Тук също харесва, че има постоянен прилив на млади хора, които искат да се занимават с изкуство.

Как започна ти да се занимаваш с изкуство?

В тийнейджърските си години. Пишех поезия. Осъзнах, че искам да се занимавам с това, когато бях на 17-18. В университета един от лекторите ми ме попита дали пиша – аз му показах няколко мои неща и той ме окуражи да продължа.

Писал си много за България и за София на английски, но също така си писал и на български език в стихосбирката „Непознати преводи“. Защо не разкажеш за нея?

Да, много хора смятат, че стиховете са били написани първо на английски и съм ги превел обратно. Но всъщност не е така. Бях започнал да уча български преди шест месеца. Знаеш как, когато учиш нов език, правиш тези упражнения с кратки изречения – „Ана отиде до магазина“, „Ана се качи на автобуса“ и т.н. Реших, че ще е по-забавно, ако пиша поеми вместо това и да се науча така. Написах ги и ги пратих на приятелка, която говореше български, за да ги провери за грешки… На този етап не мислех за тях като за истински поеми. Но тя ми писа обратно и ми каза, че всъщност са интересни. Малко издателство в София явно беше научило някак за тях и прояви интерес. Решиха да ги издадат в печат, а аз предложих да ги преведа и на английски за книгата. Така стана. Цялото нещо беше много странно за мен, но се радвам, че се получи така. Когато книгата достигна хора в Англия, много от тях отбелязаха, че тези поеми се отличават много от останалите ми публикации. Смятам, че се дължи на това, че си бях наложил да мисля на български, докато ги пиша, а не на английски и да ги превеждам впоследствие. По това време още нямах толкова добра лексика… Не можех да се изразявам съвсем свободно и трябваше да измисля креативни начини да го сторя.

Беше ли трудно да се спреш да ги пренапишеш различни на английски, докато ги превеждаше?

Имах две правила спрямо тази книга. Първо, бях си забранил да търся думи, които не знам, в речниците, докато пишех. Второ, докато превеждах, нямах право да преправям.

В какви други жанрове обичаш да пишеш?

Когато започна нещо ново, не винаги знам в какво ще се превърне. Понякога може да започне като поема, но да завърши като кратка история или пиеса… Обичайно разбирам това, когато съм съвсем към края. Поглеждам го и си казвам, че нещо не е наред. Със сигурност обичам да творя в различни писмени формати. Най-често пиша поеми, но любимо ми е да пиша пиеси, когато ми дойде добра идея. ми носи много голямо удоволствие. Да създадеш героите, да измислиш случките и да отгатнеш как ще реагира публиката…

Има ли пиеса, с която се гордееш?

Да, последната ми пиеса в Англия. Тя всъщност се развива в София – по време на протестите през 2013 г. Беше ми поръчана. Като се замисля, това си е рисково начинание – да пишеш за страна, в която не се намираш, и да пишеш за ситуация, с която не си супер добре запознат. Не си бях дал сметка, че стотиците българи в Бристол, ще дойдат да я видят. Бях ужасен, ще изглеждам като идиот. За щастие, хората бяха доволни. Един млад българин дойде при мен след едно от представленията и ми каза, че е научил неща за България, за които не е имал и представа.

В момента пишеш и първия си роман, нали?

Да. Концепцията е „Брекзит, но в космоса“. Сатирично-дистопична история, в която взимам определени политически възгледи и ги насочвам в определена посока, но в същото време и технологиите са много по-развити от тези тук. В момента съм на седмата чернова и все още не съм напълно доволен. Надявам се, че следващата ще е последна.

С какво се различава писането на роман от това на пиеса?

Когато пишеш пиеса, историята изглежда по-разпокъсана на пръв поглед, защото трябва да се уложиш във времето и някои „свързващи“ моменти липсват.

Снимка на Том Едуард Филипс от Bulgata

Освен писател, ти си и преводач. Как научи за Гео Милев и защо реши да започнеш да превеждаш неговата поезия?

Бях в Стара Загора, за да промотирам книгата си. Издателите ми бяха уредили това да се случи в къщата музей на Гео Милев. Той ми се стори много интересен. Нищо негово не е било превеждано преди това на английски, така че това ми беше първият досег с него. Започнах да чета поемите му – харесаха ми и си мислех, че са почти невъзможни за превеждане. Но после започна пандемията, нямах много работа и нуждаех от нов проект. И така започнах работа върху тях. Не работя сам – помагат ми колегите ми от Софийския университет и мои приятели. Стихосбирката ще бъде публикувана идния януари в Англия.

Обнадежден съм, че хората ще я харесат. Когато съм превеждал друга българска литература, винаги съм получавал позитивни реакции. Според мен Милев е фигура, която е важна за цяла Европа, не само за България.

Ти си също преводача на биографията на Христо Стоичков, нали така?

Да. Това беше първата книга, която съм превеждал. Беше интересен процес, защото всъщност не разбирах много от футбол, когато започвах, а и имахме кратки срокове. Трябваше да сме готови за 3-4 месеца – превеждах по десетина страници на ден. Издателят ми позволи да си избера редактор и се свързах с мой приятел, който много разбира от футбол и също е бивш мой колега журналист. Аз превеждах глава, пращах му я, а той поправяше грешките спрямо футбола, и така продължавахме нататък. Преводът ми беше възложен, след като ме препоръчаха от минал проект (или поне така си мисля), както често става в този бранш.

Като поет, смяташ ли, че обръщаш повече внимание на запазването на стила на авторите, които превеждаш, отколкото други преводачи?

Да, старая се да запазя автентичността на творбата, докато в същото време се съобразявам с разликите между двата езика. Понякога това може да е много трудно. Например, при Милев, той обича да използва алитерация, но шансът точните думи да съвпадат и на английски е минимален. В такива ситуации решението за превода се взима случай по случай, тъй като няма универсален подход. Понякога търся подобни думи, друг път превеждам точно.

Ако Том Едуард Филипс ви е заинтригувал, можете да прочете част от поемите му за София тук.

Прочетете още: Необичайният ум на Х. Р. Гигер