Живот в движение
Интервю с Искра Недева за приемствеността в спорта
Това е последната част от серията ни интервюта със семейство Недеви. Искра ще ни разкаже за себе си, за ролята на майка ѝ в избора ѝ на кариера и малко за особеностите между груповите и частните тренировки.
Ти също спортуваш цял живот. Смяташ ли, че интересът ти към спорта е вроден или ако майка ти не те беше насочила в тази посока, нямаше да се занимаваш с това днес?
Тя все ме водеше по едни „мили“ спортове като балет, танци, спортна гимнастика, ама истината е, че това хич не е моето. Аз искам да се състезавам, да се бия с хората… Първото, което записах по мое усмотрение, беше каратето, но там се оказа, че пак не ми дават да се бия с хората. Затова записах джудо – бях доста добра, но майка ми реши, че щом имам интерес към по-тежките спортове, трябва да е каяк, за да съм ѝ пред очите. Тя беше сам родител и работеше две работи, така че искаше да съм под крилото ѝ, тъй като така или иначе имахме малко време заедно. Мама също беше на мнение, че ще е по-добре да прекарвам времето си навън, щом имах такава възможност. Казваше ми, че каякът ще изгради характера ми: „Дали като се обърне лодката и паднеш във водата, ще се разхленчиш, ще плачеш… Или ще се изправиш и ще продължиш да гребеш.“ Искам да си кажа, че обаче аз така и не паднах във водата, с което съм много горда.
После обаче, като пораснах, записах всички бойни спортове, за които се сетих.
Докато бях в гимназията, станах помощник-треньор в залата на Алексей Петров, а после продължих да работя като личен треньор по фитнес. Към 1996 г. майка ми ми каза, че иска да почна да водя и тренировки по аеробика като нея. Моят стил е по-различен от нейния – моите тренировки съм кръстила етно комбинирана гимнастика. Когато ги съставях, ми се искаше да се отличавам от майка ми, а не да съм само нейно копие. Нашите тренировки се допълват една друга и даже имаме жени, които ходят и при двете ни, защото преживяването е различно.
Синът ти изглежда, че ще продължи традицията и понастоящем също се занимава със спорт. Естествена ли беше приемствеността или ти го подтикна в тази посока?
Насилствено беше при него. От малък го бутам да спортува, но доскоро нямаше добро попадение. Ходеше на джудо на няколко места, но чак сега на тренировките по борба интересът му се възпламени, благодарение на треньора в „Славия“ Румен Петков. Мисля, че беше трудно, защото макар и личният пример да е важен, аз и той сме в много различни сфери. Повечето момчета нямат интерес към аеробиката, а пък малко треньори, които се занимават с деца, са истински ангажирани с тях. Обаче сега изглежда, че му допада и се справя добре, така че съм доволна.
Работила си преди с хора от хайлайфа на България. Има ли разлика между тях и обикновените клиенти?
Колко често идват. В групите ми са идвали Преслава, Емануела, Еми Стамболова, а сега и Рени Гайтанджиева, частно пък съм тренирала Меги Вълчанова – тя също много разбираше от спорт и сме си приятелки и до днес. Графиците на хората от шоу бизнеса са много по-различни от тези на обикновения човек и често не съвпадат с работните часове на повечето спортни зали. Като ходиш нощем по участия, е трудно да станеш и да отидеш на сутрешни или обедни тренировки после. А и понякога не им се иска. Но иначе желанията им не са по-различни от на другите жени – искат по-щръкнало дупе, по-малко коремче и бедрата им да не стават твърде едри. Тук има много объркване, защото повечето жени виждат как мъжете клякат във фитнеса и започват да правят същото, ама нашите структури са различни. А често двата пола имат и различни цели.
Случвало ми се е да кажа на една девойка, че не кляка като хората и че така работи единствено за бедра. Тя ми се сопна, но на другия ден дойде пак и започна да ме разпитва как да изпълнява упражненията правилно.
Ти водиш и групови и самостоятелни тренировки. Каква е разликата?
Атмосферата. На груповите тренировки става голям купон – създава се като компания с момичетата. Някои идват при мен от 27 години и сме си станали приятелки. Оставаме след тренировки да си говорим, ходим по партита заедно… Когато водиш индивидуална тренировка, не е толкова весело, но пък можеш да изградиш по-силна връзка с човека. Не само това, но и можеш по-целенасочено да подбираш упражненията с него. На груповите тренировки фокусът е върху цялото тяло и най-честите проблемни зони на жените, но ако някой има нещо конкретно, което иска да промени, по-удачно ще е да има подходящ тренировъчен план.
Читателите няма да могат да те видят, но ти изглеждаш много различно от обичайния личен треньор. Доста по-дребна и ниска жена от каквото някой би си представил. С какво се отличаваш, че хората избират теб пред останалите?
Както казах, с лично отношение и веселба. Повечето треньори са твърде строги с хората. Не разбират, че макар този начин на живот да е работа за тях, за повечето хора е или хоби, или задължение. Няма да спра някого да пие или да яде мазничко от време на време, стига да е постоянен с тренировките. Освен това съм и сертифициран масажист и познавам анатомията по-добре от много други треньори. Мога да съобразявам по-лесно тренировките с нуждите и контузиите на хората от колегите си, които имат познания само в едната област.
Прочетете още: 70 години здраве
