Как българските творци говорят за домашното насилие
Домашното насилие e широко разпространен проблем. Много повече отколкото се говори, за съжаление. В България все още битуват множество табута. Хората постепенно започват да се осъзнават и да се образоват по темата, но това е дълъг и сложен процес. Тук влиза ролята на изкуството. Все повече съвременни творци желаят да дадат гласност на проблема, развиваийки темата в изложби, филми или книги. В тази статия ще разгледам някои проекти, които застават и казват открито „Не на насилието“.
Изложбите, които разказват с образи
Един от най-значимите арт проекти в тази насока е „Пробуждане между редовете“, организиран от фондация Emprove.
Фондация Emprove стартира дейността си през 2016 година като изследователски проект в 7 европейски държави, целящ да разбере къде са слабите места и къде има най-много нужда от помощ в борбата с домашното насилие. На база на резултатите се създава фондация, която помага на жени, преживели и избягали от насилие, да се адаптират и да успеят да си стъпят самостоятелно на краката си.
В проекта „Пробуждане между редовете“ участват 23-ма български илюстратори, мултидисциплинарни творци и стрийт артисти. Всеки от тях получава по една или повече истории, написани от така наречените #ЖениSurvivors, жени оцелели след преживяно насилие. След това артистите претворяват тези истории в картини, влагаийки своя уникален почерк и послание.
Изложбата е показана за първи път през май, 2022 г. в Национална галерия Квадрат 500 в София. В момента, в периода 09-27.04.2025, може да бъде видяна в град Трявна в музей Старото Школо.
Писателите – разказвачи на общочовешки истории
Темата за домашното насилие намира своя израз и в съвременната българска литература.
Появяват се автори, които чрез героите си позволяват на читателя да види отстрани различни истории в които може дори да се припознае, защото те са колкото измислени, толкова и реално съществуващи.
„Миша“- Надя Брайт
Надя Брайт е стендъп комедиант и човек с изключително изразена гражданска позиция. Тя е адвокат по темата за правата на жените и домашното насилие. Включва се в множество инициативи,целящи да повишат осведомеността и да помогнат за разрешаването на този наболял проблем.
Дебютният й роман „Миша“ следва тази линия. Тя твърди че романът не е биографичен, но това няма значение, защото Миша е просто едно обикновенно момиче, което срещаме в живота си всеки ден. Авторката много умело успява по един фин начин да преплете различни истории, всяка от които, дава гледна точка към важен проблем. „Миша“ не е роман за домашното насилие, то е просто част от историята. Точно като в реалния живот- за някои това е просто история, която чуват някога, някъде, а за други е собстваната им реалност.
В основата на книгата е конфликта между разумът и сърцето и как дори човек, койито твърди, че умее да владее себе си добре, губи всякакъв контрол щом се намеси любовта.
Засегната е и темата за изкуствения интелект. Тя е представена с вяра и надежда, че освен всичко останало, един ден изкуственият интелект ще се използва за нещо наистина добро и ще помага на хора с проблеми да имат възможност да живеят нормален и пълноценен живот.
Колкото до темата за домашното насилие, тя се преплита много деликатно в общата история, като е предадена в един по-различен контекст. Обикновено домашното насилие се асоциира с някакъв вид агресия на мъж към половинката му. „Миша“ разбива това клише и иска да покаже, че насилието може да дойде от различни страни. Също така доказва, че за да се измъкне един човек от подобна ситуация, от изключително значение са хората, които са около него. Изводът тук е, че трябва да гледаме внимателно около себе си и ако мислим, че някои около нас е в подобно положение, трява да предприемем някакво действие, а не да си затваряме очите и да мислим,хче не е наша работа, защото това може да спаси живот.
„Новата прическа на Вики“- Цветелина Цекова
Цветелина Цекова е автор в издателство „Пощенска кутия за приказки“. Тя е жена, която е успяла да избяга и да преодолее ада на домашното насилие. След това превръща в своя кауза да помага и на други жени, изпаднали в същата ситуация. Разказваийки своята лична история, тя ги вдъхновява да се борят за себе си и за живота си.
„Пощенска кутия за приказки“ е литературен проект, който стартира през 2010 година и дава поле за изява на независими творци чрез организиране на литературни четения в цялата страна. През 2015 година прераства в издателство,което подава ръка на млади автори и се превръща в глътка свеж въздух за съвременната българска литература.
От тази колаборация през 2021 година се ражда „Новата прическа на Вики“. Както отбелязва редакторът Ралица Найденова, книгата е „като ритник в слънчевия сплит“ – откровена, болезнена и истинска. В нея авторката разказва своята лична история. Много смело решение, чрез което тя успява да покаже,че дори и след подобно преживяване може да излезеш цял, по-силен и да изградиш наново за себе си един по-добър живот.
Темата за домашното насилие в киното
„Игра на доверие“ режисьор Мартин Макариев
Снимка Кино Арена
„Игра на доверие“ е български игрален филм от 2023 година, режисиран от Мартин Макариев и базиран на реални събития. Главната героиня, тийнейджърката Лора, се изправя срещу система, която често се оказва по-защитаваща насилниците, отколкото жертвите. С помощта на учителка и журналист, тя започва да разкрива истината за насилието в семейството си. Сюжетът не само показва личната драма на едно момиче, но и акцентира върху социалните предразсъдъци, липсата на адекватна защита за пострадалите и това, колко безпомощни са институциите.
Това не е просто филм. Той е призив за внимание, съпричасност и действие. След премиерата му, много зрители споделят лични истории, вдъхновени от филма, което доказва необходимостта от подобни продукции. Лентата успява да излезе извън рамките на киното и да се превърне в катализатор за дебат и социална промяна.
