Как се преплитат спорта и изкуството?
Две страни на едно цяло
Корица – „Обичам да галя гъсеници“, арт инсталация от Жени Цветкова (Личен архив)
Жени Цветкова е наша състезателка по културизъм. В първата си състезателна година (2023 г.) участва в пет състезания. През нея два пъти става шампионка на България в категория „мис бикини модел“ и се класира на световното първенство, където завършва втора. Освен впечатляващите ѝ спортни постижения, тя е и човек на изкуството – нейни арт инсталации са участвали в изложби и галерии, а също така е художничка и татуистка.
Можеш ли да разкажеш повече какво представлява твоята категория?
Главно в тази категория влизат по-атлетично изглеждащи, слаби, но добре оформени момичета. Различава се от „бикини фитнес“, където състезателките имат по-силно изразена мускулатура, докато при „бикини модел“ мускулите са по-гладки, по-тънки и не толкова силно изразени.
Честно казано, аз първоначално се бях насочила към „бикини фитнес“, но по време на „чистенето“ и тренировките във фитнеса, мускулатурата ми намаля повече, отколкото очаквах. Свалих около десетина килограма и реших да се впиша в по-ниската категория. Влязох ясно в нейните рамки.
И двете категории са пълни с красиви жени, които изглеждат изключително добре. Когато кажеш „културистки“, повечето хора си представят едри, груби жени, които приличат на мъже. Но това не е така – има много категории, в които се цени хубавата фигура на жената. Целта не е да станеш прекалено мускулеста и т.н.
Можеш ли да разкажеш повече за своето творчество?
Участвала съм в множество изложби и галерии, свързани с изобразителното изкуство. От малка рисувам, но тогава не го харесвах. Но така се стекоха обстоятелствата, че влязох в университета точно с рисуване.
Правила съм страшно много изпълнения, свързани с дипломните ми работи. Те бяха в областта на неконвенционалните форми на изкуство.
Какво точно представляват неконвенционалните форми на изкуство?
Това са инсталации и перформанси – особен вид изкуство. Перформансът включва планирано действие, сценка, която се изпълнява пред публика.
Инсталацията включва предмети и декори, поставени по определен начин в пространството, за да въздействат на публиката. И двете форми носят скрито послание, но всеки зрител може да интерпретира смисъла според собствените си преживявания.
„Виртуална реалност“, арт инсталация от Жени Цветкова
(Личен архив)
Коя е най-честата тема в твоето изкуство?
Най-честата ми тема е себеопознаването. Много от нещата, които правя, са свързани с мен – проучване на самата себе си и какво харесвам. Едната ми дипломна работа беше свързана със сънищата ми, а в другата направих скулптура с моя лик.
Хората казват, че когато рисуваш нещо, което не е конкретно, често включваш неща, които свързваш със себе си, или оприличаваш на себе си… Мен това ми се е случвало за всичките ми свободни рисунки… Хората ми казват, че приличат на мен. Това става несъзнателно, нямам тази цел.
Определено съм главния източник на размишления в процеса ми на работа. Обръщам се към мен и моите интереси.
Изглежда, че рисуването се появява първо в живота ти, преди спорта?
Да, от малка мога да рисувам, но не обичах в началото. Когато получавам комплименти, не ми е най-комфортно… Не обичам да ме хвалят. Това се случваше много в училище. Учители са викали майка ми и са я карали да ме записва на уроци и конкурси.
На мен това наистина не ми харесваше. Не ми допадаше цялата тази хвалба. Накара ме в един момент просто да спра да рисувам, за да не ми се случва.
Когато можеш да рисуваш, не мислиш, че е нещо специално. Поне при мен е така.
Кога реши да поемеш в тази посока?
В 12 клас записах ЗИП по изобразително изкуство. Тогава започнах да искам да рисувам, но исках да се развивам в сферата на татуировките.
Когато кандидатствах за университет, първо кандидатствах за филологии, но по време на изпита рязко реших, че не ми се учат езици повече, и кандидатствах с изобразително изкуство.
Влязох, бях една от първите. Казах си, че ще пробвам за една година – никой не е казал, че трябва да завършвам. Ако не ми харесва, ще се откажа. Отидох със силно нежелание, просто не исках да уча, не ми се занимаваше. Но така се стекоха нещата, че изучавахме много интересни предмети – неконвенционални изкуства, графика, живопис, скулптура. Изключително много ми допадна да скулптурирам. Приключих първата година с отличие и си казах, че може и да завърша.
Много от учителите имаха обаче проблем с това, че исках да стана татуистка. Не го считаха за истинска форма на изкуство. Реших да оставя тази мечта малко настрана, да си завърша образованието и след това евентуално да се развивам в татуирането.
Казваш, че си свенлив човек, но се занимаваш с културизъм, а в творчеството ти си собственото си най-голямо вдъхновение. Как се случва това?
Цял живот се опитвам да вникна в себе си – защо мисля по начина, по който мисля, защо съм такава, каквато съм. Може би затова всичко, което правя в изобразителното изкуство, е свързано с мен. Харесвам доста нетипични неща, не обичайния женски стил, който повечето момичета имат. Обличам се по-различно, не съм привърженичка на рокли и токчета. Винаги съм искала да разбера кое е нещото, което ме отличава.
Харесва ми да излизам пред хора, на сцена. Това може би е странен аспект – не обичам комплименти към мен, но обичам комплименти към персонажите, които създавам. А това с бодибилдинга си беше персонаж – не бях аз на сцената. Все едно бях в костюм на друг човек.
Снимка на Жени Цветкова от състезание
(Личен архив)
Рисуването е било първо. А кога започна да спортуваш?
По-късно от повечето хора – бях на 17. Никога не съм била от тези деца, които казват: „Винаги съм обичала спорта. Спортувам от дете.“ Не е вярно това. Бягах от всеки час по физическо, търсех всякакви причини да не спортувам. Почти не покривах нормативите и молех да ме пуснат да не правя някои от тях.
Когато бях на 17, като всеки тийнейджър имах много хормони, притеснения, депресии. Бях точно в такъв период, когато баща ми ми предложи да отида с него на фитнес. Казах си „защо пък не“. Първият път просто два часа ходих на пътеката. След няколко дни баща ми ме запозна с една културистка, която тренираше там. Тя започна да тренира с мен от време на време. Така тръгна любовта ми към бодибилдинга.
Когато се преместихме в София, продължих да тренирам всеки ден, докато не дойде пандемията. Тогава се обърнах повече към HIIT тренировките и правих домашни тренировки със съквартирантката ми в общежитието.
След пандемията започнах да тренирам отново с треньора ми по кросфит.
Изкуството и спортът пречат ли си или се допълват?
Допълват се. И двете са форма на развлечение за мен. Не съм в банка да се занимавам с числа по цял ден, не са точни науки, че да се потя, не са жизненоважни неща за някой друг. Човек може да се наслаждава на изкуството и спорта. И двете са неща, които хората правят, за да избягат от реалността. Много хора идват на тренировки след работа точно заради това.
Когато си напрегнат и имаш някакви мисли в съзнанието си, тези неща могат да те освободят и облекчат ума ти. Определено се допълват, поне в моя живот.
Какви са твоите преживявания с бодибилдинга?
Бодибилдингът беше нещо много непознато за мен. Трябваше да позирам на високи токчета и да съм на сцената по блестящ бански пред много хора, с тежък грим и прическа. Сама се подготвих за състезанието – сама се научих да позирам, сама си направих прическата и грима. Беше чист експеримент, за да видя дали мога да го направя.
Лично за мен, моето тяло по-трудно чисти мазнини и маха водната задръжка. До този извод стигнах след всички тези часове кардио и обезводняване. Дори когато излязох на сцената, изглеждаше сякаш не съм изчистила достатъчно и не съм правила достатъчно кардио.
Има много изкуство в този спорт – може да има много красота и себеизразяване. За мен това беше чуждо. Хареса ми, но не е нещо, с което бих се свързала. Понеже ми е трудно да поддържам такава форма, много повече ми се отдават упражнения, които изискват експлозивност и енергия, отколкото традиционните премерени упражнения, които са подходящи за качване на мускулна маса.
Кое те накара да започнеш този експеримент?
Да видя докъде ще стигна. Когато започнах, на шега казах на един инструктор в залата, че може да се пусна на състезание. Той ми направи режим и аз започнах да го спазвам. Свалих 10 кг, започнаха да се оформят някакви мускулчета. Помолихме едно момиче да ми даде своите бански за състезанието, намерих си обувки. До последно не бях сигурна, че ще отида на състезание. Чак когато ме напръскаха с фалшивия тен си казах: „Ами добре, явно ще ходя.“
И така на шега – първа в България и втора на световното?
Ами да, експериментът е успешен.
Трудно ли е да се съчетават изкуството и спортът с личния ти живот? Искат ли някакви жертви?
Бодибилдингът, да. Определено е за хора, които могат да отделят почти цялата си енергия на това. През тази една година почти нищо друго не успях да направя – нямам никакви лични постижения. Бях тъкмо започнала отново да се уча да татуирам и започнаха тези режими, двуразови тренировки… Особено през последните дни преди състезанието умората се усещаше много – буквално имаш енергия само да тренираш и да спиш.
Как се отразяваше на отношенията ти с приятеля ти?
Ние сме заедно още от гимназията. Аз го предупредих, когато усетих накъде отиват нещата, че може да се сърдя по-лесно, да не съм супер усмихната 24/7… Казах му, че ако смята, че ще е твърде голям проблем, мога да спра, но той винаги ме е подкрепял хипер много. Той е фен номер едно на всичко, което правя.
Беше до мен през цялото време – дори в лошите моменти. Почти всяка седмица преди състезание изпадах в депресии, че не се харесвам, че няма да изляза на сцена… Той се опитваше да ме успокои, да ми обясни, че след няколко дни няма да мисля така… Но той си ми е свикнал. Още от университета го изненадвах с уникални идеи. Будила съм го в 2 сутринта, за да ходим да копираме някакви неща за мои курсови работи, така че той знае, че в това отношение съм малко „тра-ла-ла“.
Ако интервюто с Жени ви е харесало, можете да очаквате негово продължение следващата седмица. Тогава тя ще разкаже повече за своите тренировки и ще даде съвети за извайване на хубаво тяло.
Прочетете още: Балансът между спорта и личния живот
